Semiramis написа:Амаранта написа:
И на мен на това ми прилича : дръшти мъ, ша скоча...

и така де е... ще ми стига да прочета само, че още един човек няма да подмине.
Само това.
Просто тази анонимност, студенина, подминаване, сеирджийство и каквото още...
е така анонимно убиваме. нещо.
никой конкретно - всички заедно.
Не съм съвсем съгласна, мисля, че в по-голямата си част хората получават това, което търсят и очакват.
Когато бях на 18-19г. имах един приятел с някакво вродено увреждане, в инвалидна количка. Много интелигентен, начетен, талантлив, интересен и т.н., но, по обясними причини, крайно негативен, осъждащ и мразещ хората. И той все говореше за самоубийство. Много добре разбирах подбудите му, как се чувства, защо ги говори тия и всичко. Но това е огромна тяжест. Не съм герой, просто не издържах - всички на моменти имаме поразклатена самооценка, и нещо такова може да те повлече надолу със страшна сила. Може би не е точно това, но наистина не се издържа да ти сипят отрови непрекъснато. Вярвам, че помощта може да дойде само отвътре, ако човекът не иска да му се помага, всички наоколо остават изтощени от напразните усилия, обезверени и най-вече с изострено чувство за вина.