са у тая тема може да се пускат бележките

[doktorka]

Аха! Интервенцията беше жестока и явно са ме лишили от некои чувства.

Чудно как зацепваш избирателно. Интересен модел си, мда.

Ти се напапка, събра прането, приспа децата и сега - ешек гиби, а?

Капинчо,
поздрав за теб....
че ти си по кулинарИята...


Кумата Берта


Кумата Берта е чистокръвна немкиня, или "немцозойка", както я нарича един неин съсед.

Пълничка, кръгличка и уредна немцозойка. По цял ден шета: шие, мие, мете, плете и къщичката й е пригласена, натъкмена - да я удариш, гдето има една дума, с пръчка, и ще тръгне. Къщата, разбира се, да удариш - не нея. Кума бие ли се! Пък и с нищо не заслужава. Всичко й е на място, всичко й е в ред. Само езикът й, дяволски, пустият й български език е един такъв особен - просто кръстословици! Рече нещо, а ти се пулиш, блъскаш си блъските и нищо не можеш да разбереш. Абсолютно нищо.

Пристига един пролетен ден у дома весела, ухилена и вика още от вратата:

- Кумеец! Бях сега у госпожа Саксиева, ава нямаш представа колко красиво! Целият им двор пълен с кокички. Кокички, кокички, просто - ландшафт!

- Какви кокички - питам, - черешови ли, или от зарзали?

- Не бе, кумец! Ава цвете бе! Беличко едно, красивичко - файн! Нали му казват кокиче?

- Да -казвам,-има цвете, което се казва кокиче.

- Ава, ава!... Едно цвете - кокиче, много цвете - кокички! Множествено число. Нали така?

- Така, така - казвам. И се разбрахме.

Друг път седим у тях и се греем при печката. Тя рипва изведнъж, отива до прозореца и се провиква от възторг:

- Майн гоот, каква красота!

- Какво има? - питаме.

- Ава не виждате ли каков бял дож вали?

Ставаме ний, гледаме - сняг. Най-обикновен сняг на парцали.

- Ава ужасно е прекрасно - продължава тя. - Аз много обичам такова фреме. Кумец, тук е тясно и тъмно, не обичате ли да излезем малко на разтвор в градината?

Разтворът в случая заместваше думата простор.

Българският език на кумата Берта има още една особеност. Щяло и нещяло употребява изречението: "Да е жива и здрава."

- Да е жива и здрава тая блузичка - ще рече, - ава щом я облякох, и избеля от слънцето. Да е жива и здрава котката, ава хич мишки не лови. - И пр.

Заклала веднъж кокошка, сготвила я и разправя на децата си:

- Да е жива и здрава кокошчицата, ава два пъти ядохме от нея и за утре пак ще остане една чиния...

Срещам я веднъж на улицата натъжена.

- Какво има - питам, - кума, къде си ходила?

А тя въздиша тежко и дума:

- Ава на г-жа Попова, моята приятелка, умряло детенцето, че ходих у дома й да я одуша.

- Как - казвам - ще я удушиш добрата и нещастна жена, какво ти е направила?

- Ава, не бе, кумец! Не! Да я отдуша бе! Да я отдуша... да я отуша... иии... как се казваше?

- Да я утеша, да я утеша - казвам. И пак се разбираме.

Празник беше. Получихме покана да й отидем на вечеря други един път.

- Ще дойдете - казва, - особено нещо съм сготвила. Сюрприз! Ава няма да ви кажа какво е. Файн нещо! Пръстите си ще изядете - казва.

Стягаме се, отиваме с жената и още щом доближихме кухнята, една ужасна миризма на вмирисано месо ме удари по носа.

- Жена - казвам, - как ти се вижда тоя сюрприз?

- Сст! Мълчи, мълчи! Може да е отдруго нещо - вика.

Влязохме, посрещна ни кумата, съблякохме палтата, наредихме се около масата, а аз все душа като ловджийско куче и все повече мирише, мирише, та чак ми се повдига.

А кумата сипва и носи, знаете, сипва и носи и слага пред мене пълна чиния с вмирисано месо.

Хванах се за носа и си приготвих кърпичката за всеки случай.

- Ава какво правиш - казва - бе, кумец! Та това е най-разкошното ядене, най-аристократичното. "Фазане" се казва. У нас - казва, - като убият фазан, не го ядат веднага, а го закачват за човката на един гвоздей на стената да седи там една-две седмици дотогава, докато се откъсне от шията си сам и падне на земята. Тогава се готвят - казва. - Но това - казва - не е фазан. Сърна е, младо сърненце. Цяла предница ни донесоха преди петнадесет дена от село.

Аз все си стискам носа и мърморя под сурдинка:

- И у нас - казвам - се случва такова нещо. Оставят ги да висят - казвам, - ама само когато ги забравят. Ее... после?

- Ава после ги сготвят - казва на "фазане".

- Разбирам - казвам, - че ги сготвят, ама ядат ли ги след това?

- Ава натюрлих! Разпира се, че ги ядат!

Аз ставам, хвърлям кърпата, изхвръквам навън, отпушвам си носа да подиша чист въздух и чак тогава се обаждам през прозореца:

- А у нас - казвам - и кучетата не ядат подобни невъзможности.

- Ава, кумец! Много е вкусно!

- И котките - казвам, - и мишките, и свините, и... питомните зайци даже не се докосват до такива безобразия!

И поех да излизам.

- Ава що бягаш? - хукна след мене тя. - Защо не стоиш? Ела! Опитай само едно парченце, да видиш колко е файн!

- Не мога - казвам, - не мога. Бързам, много съм зает. Имам телефонен разговор. Друг път ще дойда. И утре, може - казвам, - но... ако сготвиш не фазане, а фасул, и то по български.

- Добре, добре, ще сготвя, ще сготвя! Заповядай!

Отдъхнах си и закрачих свободно по улицата.

Тъкмо щях да завивам на един ъгъл, и кумата Берта, показала главата си на пътната врата, вика след мене, колкото може:

- Ава, кумеец! Как искаш фасуля? Да го попържам ли с масло, или да го не попържам!

- Напопържай го - казвам, - напопържай го до девета рода, та да му дойде умът в главата!

[doktorka]

[това е просто класика...:rotfl24:
------------------------------------------------------------------------

То и на мен ми е трудно да ви определя по-точно дами ли сте, госпожи ли сте, или тъй просто женоря.

женски...
не четеш внимателно:rotfl24::rotfl24:
"от шарените"..
:rotfl24::rotfl24:

[Дядо Капинчо]

Капинчо,
поздрав за теб....
че ти си по кулинарИята...

На мен ми дай "Печена тиква". Само като се сетя и започвам да слюноотделям.

[Дядо Капинчо]

женски...
не четеш внимателно:rotfl24::rotfl24:
"от шарените"..
:rotfl24::rotfl24:

... От онези, дето ги гоним из хотелите:rotfl24:

[Глас в пустиня]

Аха! Интервенцията беше жестока и явно са ме лишили от некои чувства.

Чудно как зацепваш избирателно. Интересен модел си, мда.

Просто имам повече време в момента.
Никога ли не ти се е случвало да те изненада приятно някой когото си мислела за сухар.

[doktorka]

Капинчо,
поздрав за теб....
че ти си по кулинарИята...

На мен ми дай "Печена тиква". Само като се сетя и започвам да слюноотделям.

хахаха..ма го няма на нет-а!

ако го имаш...дай!

( ако имаш е "Резняк" -дай)

[vyara]

Просто имам повече време в момента.
Никога ли не ти се е случвало да те изненада приятно някой когото си мислела за сухар.

Аз не твърдя, че сухарите са лоши. Имат си принципи хората. Малко в повече, ама... това са им устоите на тях. Как да ме изненадат. Никак не ме изненадват - нито хубаво, нито лошо.

[doktorka]

Просто имам повече време в момента.
Никога ли не ти се е случвало да те изненада приятно някой когото си мислела за сухар.

Аз не твърдя, че сухарите са лоши. Имат си принципи хората. Малко в повече, ама... това са им устоите на тях. Как да ме изненадат. Никак не ме изненадват - нито хубаво, нито лошо.

ауууу...
Боев! ...
как можа да се наречеш сухар ,когато има толкова поезия в снимките ти?
много си завеян!

[Глас в пустиня]

Просто имам повече време в момента.
Никога ли не ти се е случвало да те изненада приятно някой когото си мислела за сухар.

Аз не твърдя, че сухарите са лоши. Имат си принципи хората. Малко в повече, ама... това са им устоите на тях. Как да ме изненадат. Никак не ме изненадват - нито хубаво, нито лошо.

Да пием за сухарите...без тях крем супата нямаше да е толкова вкусна.

[Дядо Капинчо]

хахаха..ма го няма на нет-а!

ако го имаш...дай!

Щом е за теб


ПЕЧЕНА ТИКВА

Душко Добродушков, архивар при окръжното управление, като занесе веднъж на подпис някои книжа в дома на господин управителя, намери го, че яде заедно с жена си и децата си тиква, опечена цяла на фурна.
Господин управителят, като подписа книжата, отряза едно парченце от тиквата и любезно го предложи на своя архивар:
– Заповядайте, господин Душко, да видите каква чудесна тиква! Само малко е прегоряла, но няма нищо. Ще извинявате.
– А, благодаря, благодаря, господин управителю! – отговори сконфузено архиварят, – аз таквоз... тикви не обичам.
– Как тъй? Вие сте от село, моля ви се, а да не обичате тиква!
На Душко му ставаше неприятно, когато му напомняха, волно или неволно, че е от село. Той се зачерви от срам.
– Да, но... стомахът ми, знаете, господин управителю, е отвикнал от такива работи – отговори той, като клатеше глава и мръщеше лице.
Очите му неволно пробягнаха по захаросаното парче тиква с почервеняла и съблазнително прегоряла кора и в гърлото му се набраха слюнки. Той не смееше да ги преглътне от страх да не разберат слабостта му.
– Де заповядайте де, не свенете се! – канеше го любезно управителят, – аз толкова години не съм турял тиква в устата си и се пак стомахът ми я приема!
– Не мога, господин управителю, противно ми е на стомаха, не мога да я накуся даже! – отговори Душко и си помисли: гледай, какво диване излязох, трябваше да взема!
И за да не стои повече срещу изкушението, той се поклони смирено, рече "сбогом" и излезе.
Като се намери на улицата, той свободно преглътна слюнката си и пак укори себе си:
– Диване съм си, диване, и туйто! Гонят ли те – бягай, дават ли ти – взимай, ама де главо, де!
И Душко неодобрително удари с пръст главата си. Вкусното парченце тиква пак се мярна пред очите му – хубаво, топло, сладко и над него се вие тънка изкусителна пара.
– Всъщност, ако има нещо, което най-много да обичам на света, то е печена тиква – почна да размишлява той, като вървеше с наведена глава по улицата. – Ям ги като прасе. Но да им не е пустото име такова! Тиква! Звучи някак просташко, дявол да го вземе! Глупешко, селяндурско нещо! Ще кажат: тоя и тоя яде тиква – махни го – човек без култура, простак, с една дума – свиня. Някога ще ида в село, само тикви да се отям! Далече от хората!
И въображението му почна да слага пред него само тикви, сладки, хубави и ароматни.
От тоя ден Душко Добродушков стана неспокоен и нервозен. Призракът на печената тиква почна да го преследва.
Седне в канцеларията да работи, а мисълта го човърка. Пише той нещо, пише до съсипване. Но се му се струва, че перото, което скърца бързо по книгата, му шепне: тиква, тиква, тиква...
Скара ли се с някого от другарите си в канцеларията, веднага ще го нарече или печена тиква, или – какво се червиш като печена тиква, или – я се погледни, моля ти се, какъв си пияница – от главата ти се вдига пара като от печена тиква!
Нощем, щом заспи, мъчителният призрак на тиквата пак иде. Присънва му се едно поле, ама какво поле! Дълго, широко, края му се не вижда! По него се натъркаляли ония ми ти печени тикви и над всяка се вие сладка пара! Душко върви из това поле, гледа тиквите и му се иска да си откъсне, но щом се наведе, тиквата изчезва. Той пак върви по полето. Поле, но не поле, а някаква си канцелария, уж широка канцелария! Там някъде се явява голяма тиква и почва да се търкаля към него и се расте, расте, става колкото къща, колкото черкова, колкото планина, по-голяма и почва по-бързо и по-силно да се търкаля към него. Душко трепери от страх и бяга, бяга, а краката му се скъсяват, скъсяват. Чудовищната тиква го настига и се хвърля върху него.
Архиварят трепва и се събужда, плувнал в пот.
Тоя сън почва да го мъчи всяка нощ.
Една вечер писарите от управлението имаха гуляй.
Опекоха си гювеч у Калчо гостилничаря и се събраха да се повеселят. Бяха го направили лют, за да пият повечко вино. Там, разбира се, беше поканен и архиварят.
Вино, речи, песни! Любовни ли не щеш, патриотически ли не щеш. После пиха тостове. Пиха за здравето на господин управителя, с условие "тук да си остане", разбира се, за красния пол в града, за величието на България, за царя, за българския народ, за бълхите в канцеларията и пр., и пр.
Най-после стана и господин Душко, качи се на един стол, прокашля се и вдъхновено вдигна чашата.
- Господа, почитаемо събрание, колеги, добри мои другари!
Но между тия излияния в мисълта му безцеремонно се изтърколи оная ужасна печена тиква, която тъй непрестанно го преследваше, и разбърка в главата му архивата от идеи, брани в продължение на четиринадесетгодишна служба.
Душко се помъчи да продължи. Той направи един силен жест с ръка и като я изправи към ниския таван, тържествено я задържа няколко минути, с очи, вдъхновено спрени върху другарите му.
– На равна нога, тъй да се каже... отчасти... горе-долу...
Но тиквата пак се претърколи в реката на мислите му. Душко се почувствува съвсем безсилен. Той отпусна ръката си, обърна се към другарите си и проговори с един мек, прочувствен и благ гласец, далеч от ораторския патос.
– Знаете ли какво, господа, хайде някой път да си опечем една тиква! Тъй – другарски. Не струва бог знае колко! И пак да се повеселим.
Настъпи кратко мълчание. После всички викнаха "ура" и гостилницата на Калчо загърмя от ръкопляскания.
– Прието – Прието!
– Още тази вечер! – извика един глас.
– При-е-е-тоооо!
И вътре в пет минути те отвориха подписка, съ6раха известна сума, купиха тиква и я пратиха на фурната. Душко потъна в щастливи мисли.
И когато след един час тиквата се опече, той пожела сам да я донесе и отиде.
Но...
Тъкмо когато се връщаше с таблата, върху която разнасяше аромат опечената тиква, в тъмнината го срещна господин управителят.
– А-а, господин Душко! – рече му той. – Та вий сте си опекли тиква!... Радвам се, радвам се! Сигурно стомахът ви вече се е оправил!
Душко си глътна езика и не можа да каже нищо.
Когато внесе тиквата при другарите си, те всички забелязаха, че той беше прежълтял като мъртвец.
– Какво ти е? – запитаха го зачудени.
– Прилоша ми нещо! – отговори Душко, безсилно се отпусна на един стол в ъгъл и остана там мрачен и ням. Вдълбочен в някакви си тъмни размишления, той даже не поглеждаше другарите си, които с охота и радост ядяха сладката тиква.
– Душко, вземи, братко – канеха го те.
– Не яде ми се – отговаряше той печален и убит и наставяше плачливо:
– Зле ми е, много ми е зле, момчета!... Ще се мре...

[vyara]

Да пием за сухарите...без тях крем супата нямаше да е толкова вкусна.

Ти на кого викаш крем супа ся, м? Да питам аз. Иначе няма да пия.

[Дядо Капинчо]

( ако имаш е "Резняк" -дай)

Резняк

И аз си посръбвам например, и вие имате слабост към резняка, между нас казано, ама вечер само по тъмното си попиваме, та ако нещо сгрешим, да не ни види цялото население, а половината, да речем. Пък наш Слави Гугушът, да е жив и здрав на майка си и на тейка си, като нахранил вчера заран кокошките и подринал на магарето, отишъл да се посгрее уж на Петка Иванкин в кръчмата, па — дай един резняк от мене! Дай един от бача си Славя! Дай още един от Гугуша пък и дорде пусне черква, накомкал се хууубаво и тръгнал да снима план на града. Вървял си напосока, диването с диване, пеел си и фланкирал ту насам, ту нататък, по едно време налучкал тяхната улица и се насочил право за в къщи. Хубаво, ама като доближил Тарамбучкината къща, спрял, хванал се на един кол на оградата и се загледал.
Къща като къща, рекъл си, отвън, кажи-речи, разградена, вътре неуредена, насред двора тревица и цъфнали димитровчета наоколо. Нашата къща! Същинска нашата!
И без да му мисли много, влязъл вътре и — тук ли, там ли — тръшнал се на тревата и заспал моментално.
Излязла после Тарамбучка, отишла при него, клела го, ритала го, заплювала го, ама човек, дето е погълнал две оки приспивателно, от първи сън тъй ли лесно се събужда ?
Като разбрала, че сама нищо не ще може да стори отишла у тях и се развикала още от пътната врата:
— Христинооо, рекла, ела, рекла, сестро, у дома, да видиш какво ми е цвете цъфнало в нашата равна градинка!
Отишла жена му, вайкали се и двете, тюхкали се, повикали и Коля Гайдуря, помогнал той, та го метнали на една тарга и го занесли у дома му.
Търкулнали го при огнището, метнала жена му една черга отгоре и почнала да нарежда:
— Ооох, како Стефано, како Стефано, че веднъж ли е било, сестро, дваж ли е било, и белким не съм му свикнала, да речеш, ами едно ме е страх, че днес много рано се е наплюскал, та може и да повтори до довечера!
— Ами! Ще повтори! Повторили го сладки и медени! Няма да го пускаш да излиза вече! Заключи го отвън, излез и чак довечера се прибери!
— Ооох, чупил ги е, сестро, и пак ще счупи или вратата, или прозореца. . .
— Тогава, както спи, изуй му панталона и го скрий някъде, па ако му държи, нека да върви по долни гащи, където ще! Аз моя хубостник тъй го церях едно време. Не бой се! Изуй го! Сега, както е, и гол да го съблечеш, няма да усети.
Послушала я Гугушка, свлякла му панталона, скрила го под кацата в зимника и си седнала да чепка парцали до прозореца. По едно време Слави се размърдал, надигнал се, взел стомната и къл-къл-къл. . . насмукал се здравата, угасил киреча, дето има една дума, тръснал се като росен заек и пак му се припило резняк. Като му се припило пак, станал и си затърсил панталона. Ровил из чергата, обръщал подглавки — няма, та няма.
— Къде ми е панталонът мари? — попитал най-после жена си.
— Отгде да зная! Може да си го заложил някъде.
— Заложил! Трици! Я не дрънкай много, а го потърси!
— Че де да го търся бе, Славе? Отгде да знам къде си го оставил.
_ Тук е той! В къщи! Ти си го скрила! Хайде донеси го, дорде не е играл дървен господ по гърба ти!
— Ще играе! Ти това знаеш само. И къде ще ходиш по мръкнало вече? Стой си в къщи, ще хапнеш, ще си легнем, та и ти да си починеш, и аз да разбера, че мъж имам.
— Панталонааа!. . .
— Еее! Стига си врякал! Пукнал, та треснал! Като ти е притрябвал толкова, иди питай Тарамбучка! Нали й беше на гости, може тя да ти го е изула!
— Кааак! — кипнал Гугушът и се спуснал да вземе ръжена от огнището.
Като видяла дебелия край, жена му драснала през вратата и потънала някъде из разградените дворища на съседите.
Посинял, разчорлен, Слави Гугушът се спуснал след нея, но като я изгубил от очи, върнал се пак и почнал да ручка дрешника. Обръщал, хвърлял, късал, качвал се на тавана, в зимника ходил да дири и като не намерил нищо, кипнал още повече и се провикнал, та да го чуе цялата махала:
— Скрила си го, сврако проскубана, нарочно си го скрила, за да не ходя по кръчмите, ама пак ще ида! Гол-голеничък ще ида, ама ще ида, за да знаеш и помниш кой е Слави Гугушът!
Не се минало много, и — гологлав, разгърден и засмян до уши — бай Слави крачел по улицата за кръчмата, следван от дечурлигата на цялата махала, които се хилели, подвиквали и подскачали след него. Вместо панталона бил нахлул шарената басмена рокля на жена си, която, понеже била дълга, се влачела отзад като на млада булка.

[doktorka]

хахаха..ма го няма на нет-а!

ако го имаш...дай!

Щом е за теб


хахахахаха...
благодарско!

[Semiramis]

Да пием за сухарите...без тях крем супата нямаше да е толкова вкусна.

Ти на кого викаш крем супа ся, м? Да питам аз. Иначе няма да пия.

лошо. ако има крем супа има и второ...
добре че всичко е едно.

[doktorka]

( ако имаш е "Резняк" -дай)

Резняк

е не....
питай жената може ли целуфффффки
( аз винаги питам!)
и ако може ето ....
целуууууфффффкииии

[doktorka]

Да пием за сухарите...без тях крем супата нямаше да е толкова вкусна.

Ти на кого викаш крем супа ся, м? Да питам аз. Иначе няма да пия.

лошо. ако има крем супа има и второ...
добре че всичко е едно.

храносмилане....

[Дядо Капинчо]

е не....
питай жената може ли целуфффффки
( аз винаги питам!)
и ако може ето ....
целуууууфффффкииии

Бе тя в работата ме е сварвала с 20 годишно на коленете и пак съм жив и здрав.









Добре де, тогава бях на 26 и още бяхме гаджета, ама пак се брои.

[doktorka]

е не....
питай жената може ли целуфффффки
( аз винаги питам!)
и ако може ето ....
целуууууфффффкииии

Бе тя в работата ме е сварвала с 20 годишно на коленете и пак съм жив и здрав.

аз себе си пазя..не теб!











Добре де, тогава бях на 26 и още бяхме гаджета, ама пак се брои.

[Дядо Капинчо]

аз себе си пазя..не теб!

Да ти имам цитирането.
Права си да се плашиш, щото женичката като нищо ще ти оскубе кутрулята, ако прецени, че трябва.

За цалуффки не скубе, така че давай ги насам.

[doktorka]

[quote="КапинчоДа ти имам цитирането.
Права си да се плашиш, щото женичката като нищо ще ти оскубе кутрулята, ако прецени, че трябва.

За цалуффки не скубе, така че давай ги насам.[/quote]

не то не че аз без бой ще се дам...
ма ся стига толкова бой викам аз...

[Дядо Капинчо]

не то не че аз без бой ще се дам...
ма ся стига толкова бой викам аз...

И аз викам стига. Отива да си лягам, да видя коя клубарка ще ми се падне нощес.
Айде лека нощ на компанията!

[Set]

Да е жива и здрава Рейн, че даде храна на 3о4о за две седмици(най-малко) напреде![емотикон, който си приглажда брадата и поглежда с благодарност към небето]

коя е рейн?
и аз съм гладна
и нЕам брада:blum:

Някакво момиче което не познавам добре.
Гладните ще бъдат нахранени, плачещите успокоени, страдащите изцелени...Някъде в библята го пишеше май, а може и да халюцинирам.

Но рейна нема да бъде нахранена от мен.