Аз приемам, че има хора с повече самочувствие, хора с умерено, хора с по-ниско самочувствие. Причислявам се към средната групичка, защото се харесвам такава, каквато съм. Треските ги дялкам упорито и постигам резултат, нямам нужда някой да ми избожда очите, докато в даден момент ги лекувам от възпалението от треските.Remmivs написа:По принцип харесвам арогантността. Но когато тя извира от собственото ти чувство, при това напълно оправдано, за превъзходство. Но дори и тогава харесвам онази арогантност, която е благородна. Не ми допада арогантност по принцип. Никак.
Всичките ми познати от реалния живот (защото се срещам с тях и разговарям индивидуално) са все хора, постигнали нещо важно за самите себе си, но никой от тях няма ултра самочувствие. Така си ги подбирам и така ги харесвам, защото ако човек има качества, те ще се видят, без да се мъчи да избожда очите на очевидците с тях.
От прекалено шумните, от тези, които все са най-умните, най-прекрасните, най-възпитаните, най-добре облечените, най-успешно развиващите се, най-много постигналите, най-общителните никога не очаквам нищо приятно. Вечно живеят с илюзии за конспирации, че срещу тях има някакви заговори, че някой не ги харесва и се мъчи индивидуално да ги засегне, изказвайки мнението си. Досадно е да се живее в битки за надмощие. И е досадно, че това не си остана признак на реалните срещи - с познанствата, при които сядаме на маса и пием по питие с разни, различни, случайни, неслучайни хора, а е дошло и в нета.
Нищо лично към никого, ама да бъде говорено сега за Мнемо, че ползва тайни интригантски канали като подбуда за тия и изказвания, което се декларира с крайна увереност, е абсурдно и обидно. Но тя е прекрасен човек, както се забелязва, и такива изказвания не и правят впечатление, даже има смирението да се извини след това. Е те това е истински благородния човек, който не е попълвал декларации, че е такъв.
