Та.
Пасков казва, че нашата 68 е 89. И те, онези, които 68 са били на 18, ни чакат 18 г. да докажем, че можем да променим нещо. Че ние сме "хайверо-шампански постмодернисти на някаква осрана от врабците посткултура и постистория".
Такива ли сме наистина? Променихме ли нещо за тези 18 години?
Аз лично все още не знам отговора за себе си, мисля, превъртам лентата. И без това годината ми е равносметъчна. Що пък да не включа и малко исторически поглед?
П.П. "Вие нямате качествени спомени", пише Пасков...
П.П.. И още една реплика, която ме раздруса, тя е на Калина, гл. редактор: "Може би такава е съдбата на хората: да си представят големи булеварди, за да се осмелят да направят малки крачки"
Добрутро в неделя!