Две неща изпълват духа с винаги ново и нарастващо възхищение и страхопочитание, колкото по-често и по-продължително размишлението се занимава с тях: звездното небе над мен и моралният закон в мен.
И двете не бива да търся и да предполагам само, сякаш са забулени в тъмнина, или като че са в трансцендентната сфера извън моя кръгозор; аз ги виждам пред себе си и ги свързвам непосредствено със съзнанието за своето съществуване.
Първото започва от мястото, което заемам във външния сетивен свят, и разширява връзката, в която стоя, необозримо далеко със светове и светове, и системи от системи, освен това още и в безгранични времена на тяхното периодично движение, на тяхното начало и продължителност.
Второто започва от моето невидимо Аз, от моята личност, и ме представя в един свят, който има истинска безкрайност, но който само разсъдъкът може са проследи и с който аз познавам себе си не само в случайна, но във всеобща и необходима връзка.
Първата гледка на безчисленото множество от светове унищожава, така да се каже, моето значение като животинско създание, което трябва отново да върне на планетата (една само точка от вселената) материята, от която е сътворено, след като за късо време (не се знае как) е било снабдено с жизнена сила.
Втората, напротив, безкрайно издига стойността ми като интелигенция чрез моята личност, в която моралният закон ми разкрива един живот, независим от животинската природа и дори от целия сетивен свят, най-малкото доколкото може да се заключи от целесъобразното определяне на моето съществуване чрез този закон, което определяне не е ограничено до условията и границите на този живот, а по-скоро отива до безкрайност…
Кант, из заключението на "Критика на практическия разум"
Няма да се извинявам, че го пускам.
Сигурна съм, че който има време търпение да го прочете бавничко, ще изпита удоволствие.
Това не е цялото, има още три пъти по толкова, обаче... исках да усетя аромата му. Иначе това с разсъдъка на мен не ми е много свойствено, но всеки си има пътища, няма сега с Кант да споря.
Просто е красиво.
Ето, пак се оправдавам.