Зад всяко сложно нещо се крие едно много простичко.Gaspode написа:Аз не съм казал, че е ирационален май...vyara написа: Мнемо каза, че Кант е рационален.
На Мнемо може да се вярва.
Следователно... ми не си прав.
Просто е твърде сложен за размекнатия ми в моментататата мозък.
А има толкова прости неща... разбираеми дори за мен
Прави каквото трябва пък да става каквото ще.
Примерно
То същото може да се каже и с доста по-малко думи. Аз подхождам прагматично към подобни текстове, т.е. не им се наслаждавам. Търся есенцията, нея подушвам само.Gaspode написа:Аз не съм казал, че е ирационален май...vyara написа: Мнемо каза, че Кант е рационален.
На Мнемо може да се вярва.
Следователно... ми не си прав.
Просто е твърде сложен за размекнатия ми в моментататата мозък.
А има толкова прости неща... разбираеми дори за мен
Прави каквото трябва пък да става каквото ще.
Примерно
Това отнема от красотата, разбира се, но истините винаги са прости (това е още едно камъче в градинката на Мнемо, щото тя ми го твърдеше на мен. 
).
Истините са прости, но могат да бъдат показани сложно.vyara написа: То същото може да се каже и с доста по-малко думи. Аз подхождам прагматично към подобни текстове, т.е. не им се наслаждавам. Търся есенцията, нея подушвам само.
Подсети ме за "Човешко, твърде човешко", момент да намеря отде да копна...vyara написа:То същото може да се каже и с доста по-малко думи. Аз подхождам прагматично към подобни текстове, т.е. не им се наслаждавам. Търся есенцията, нея подушвам само.
Бе и е така, и не е така. Ами ако сме пеперуди?holi_day написа:Подсети ме за "Човешко, твърде човешко", момент да намеря отде да копна...
Оценяване на простите истини. - Белег на висша култура е да ценим по-високо малките, простите наглед истини, открити по пътя на строгия метод, вместо изпълващите ни с щастие, заслепяващи заблуди, чийто произход се корени в метафизични и художествени епохи и хора. На първите сме готови веднага злъчно да се присмеем, сякаш ни се струва недопустимо да се съпоставят толкова неравностойни неща. Тъй скромни, простички, безцветни, привидно дори тъй обезкуражаващи изглеждат едните, а тъй красни, разкошни, опияняващи, може би дори ощастливяващи ни се струват другите. Обаче постигнатото с мъка, сигурното, трайното и поради това все още продуктивно за всяко бъдещо познание е въпреки това по-висшето, да се придържаме към него е белег на мъжество и говори за смелост, простота, умереност.
Ницше
Ъхъ, напълно съгласен... именно за простота говори...holi_day написа: Оценяване на простите истини. - Белег на висша култура е да ценим по-високо малките, простите наглед истини, открити по пътя на строгия метод, вместо изпълващите ни с щастие, заслепяващи заблуди, чийто произход се корени в метафизични и художествени епохи и хора. На първите сме готови веднага злъчно да се присмеем, сякаш ни се струва недопустимо да се съпоставят толкова неравностойни неща. Тъй скромни, простички, безцветни, привидно дори тъй обезкуражаващи изглеждат едните, а тъй красни, разкошни, опияняващи, може би дори ощастливяващи ни се струват другите. Обаче постигнатото с мъка, сигурното, трайното и поради това все още продуктивно за всяко бъдещо познание е въпреки това по-висшето, да се придържаме към него е белег на мъжество и говори за смелост, простота, умереност.
Ницше
Смешното е, че от определена гледна точка Ницше се отнася към, примерно, Кант, точно както вторите към първите.holi_day написа:Подсети ме за "Човешко, твърде човешко", момент да намеря отде да копна...vyara написа:То същото може да се каже и с доста по-малко думи. Аз подхождам прагматично към подобни текстове, т.е. не им се наслаждавам. Търся есенцията, нея подушвам само.
Оценяване на простите истини. - Белег на висша култура е да ценим по-високо малките, простите наглед истини, открити по пътя на строгия метод, вместо изпълващите ни с щастие, заслепяващи заблуди, чийто произход се корени в метафизични и художествени епохи и хора. На първите сме готови веднага злъчно да се присмеем, сякаш ни се струва недопустимо да се съпоставят толкова неравностойни неща. Тъй скромни, простички, безцветни, привидно дори тъй обезкуражаващи изглеждат едните, а тъй красни, разкошни, опияняващи, може би дори ощастливяващи ни се струват другите. Обаче постигнатото с мъка, сигурното, трайното и поради това все още продуктивно за всяко бъдещо познание е въпреки това по-висшето, да се придържаме към него е белег на мъжество и говори за смелост, простота, умереност.
Ницше
Е това па баш съм го цитирал безброй пъти, не се праи. Ето последния.holi_day написа:Цитатите са ти сила и слабост.Дай по въпроса за пеперудите ко мислят тия, дет мисленето им е било работа.
зная тазиvyara написа:То това е притча, не я ли знаеш?
Веднъж бях тръгнала за Несебър с "Пролегомени към всяка бъдеща метафизика, която може да се нарече наука":twisted:. Не спряха да ме подиграват другарчетата - и с право - нищо не прочетох на морето.Мнемозина написа:Ти ме подсети.Stranniche написа:Благодаря ти! Страхотно е това!
Имах една курсова работа за категорическия императив, но в кой от компютрите ми остана...Много ме беше вчепетлил този чичко!
Не че съм го чела толкова много, но е много странно - като цяло не е моето това, твърде ми е рационално.
Обаче пък такъв пиетет към рационалността сам по себе си обезоръжава.
Ама то това точно в тези откъси не личи толкова.
" Така и не разбра защо се ухилих на "рационалното". Е, той дядото просто не е довидял заглавието, да знаеш.Stranniche написа: Веднъж бях тръгнала за Несебър с "Пролегомени към всяка бъдеща метафизика, която може да се нарече наука":twisted:. Не спряха да ме подиграват другарчетата - и с право - нищо не прочетох на морето.
А един дядо, леко подпийнал и полюшващ се, ме видя "кацнала на един рид" с книгата и изфъфли: "Момичееее, глеай рационално на живота - фани си един добър мъж, народете си деца и си глеайте кефа!
Ама виж какво писа пък Рем - цял живот ги гледаш звездите, и изведнъж сега - в двойно спирална галактика сме били.ELBI написа:В редица постинги сме коментирали по един или друг начин, не рядко и завоалирано "моралния закон в мен". Това наистина е една особена категория, която търпи различни степени на развитие през живота. Нищо кой знае какво голямо/колосално не се променя, но не рядко законите в теб се пренареджат и изглеждат доста по-различни. Или поне действията ти в реалността стават различни, щото си пренаредил тези закони.
Виж - със звездите това не може да сториш. Там гледаш ... цял живот.
Аз Кант ли коментирах? Май трябваше да говоря за реклама на мастика...
А щеше си да си рече:Мнемозина написа:Е, той дядото просто не е довидял заглавието, да знаеш.
Ако беше го прочел, нямало е тъй да ти рече.
метаезик ни е нужен за да опишем теориите за истината4avdar4e написа:Добре, че има Чичко Гугъл, та да разбера, че "в “пролегомени” замисълът е методологизиране на онтологията"Stranniche написа:"Пролегомени към всяка бъдеща метафизика, която може да се нарече наука":rotfl24:
Всичко ми е ясно, даааа
Това важи ли за изнасилвачите?Мнемозина написа:Пак поздрав.
Този път случайно попаднал ми днес, но случайности нямало, казват.
"Удоволствието не се съдържа в едни и същи неща за всички хора. Удоволствието е най-пълно там, където човекът, който го изпитва, е най-добър и неговите стремежи са най-благородни."
Не, разбира се.Капинчо написа:Това важи ли за изнасилвачите?Мнемозина написа:Пак поздрав.
Този път случайно попаднал ми днес, но случайности нямало, казват.
"Удоволствието не се съдържа в едни и същи неща за всички хора. Удоволствието е най-пълно там, където човекът, който го изпитва, е най-добър и неговите стремежи са най-благородни."
Така ми дойде като прочетох "благородни", щото изнасилвачите (предполагам) изпитват удоволствие, а едва ли можем да ги причислим към благородните.Мнемозина написа:
Не, разбира се.
Ама така е, не бива да се вадят неща от контекста.
Става дума за свободното време, което, според тях двамата "съдържа в себе си удоволствие, щастие и жизнерадост. Това щастие, т.е. състоянието, когато човек вече не се стреми към онова, което не притежава, е целта на живота."
Повтарям, според Аристотел.
Тъй че изнасилвачите няма как да ги турим тук.
:lol: