Капинчо написа:
Аз няма да спра да контактувам с него, но той изстина в сърцето ми. Приятелят (аз затова я скъпя тази дума) трябва да те познава и да знае, че може да ти се довери и, че това няма да те натовари, а напротив ще ти даде възможност и ти да си полезен. Ако приятелят започне да крие от теб важни неща, а споделя ежедневните дреболии, той сепревръща в обикновен колега. Казват, че хората, които се справят сами са силни и им се възхищават. Аз ги уважавам, за това, че се справят, но не им се възхищавам. За мен те са нещо осакатени. Човекът е обществено животно и самоотлъчването от стадото под всякаква форма, на мен ми говори за патология.
Е, всеки си има виждане, което на всичкото отгоре се влияе от моментното му с състояние.
разбирам как се чувстваш, защото изпитах същото, когато след няколко години, най-добрата ми приятелка ми каза, че има една тайна, която не ми е споделила - че тя била открила баба си обесена
помня, че същия ден ми се обади да ми каже, че баба и е умряла, но няколко години е мълчала и не ми е споделила за болката, която е изпитала, за унижението в полицията, за срама и вината, които е чувствала
тогава плаках, чудех се защо не е искала да съм до нея, след като и е било толкова трудно, а сме приятелки вече 32 години, но разбрах, че въпреки своите чувства, тя е мислила за мен - да не ме натовари
тя е най-близкия ми човек след семейството ми и го знае, аз за нея също, но вероятно има неща, които човек иска сам да изживее, за да не нарани другите (в такъв момент никой не мисли, че това е неправилно)
а ти обади ли се на приятелите си, когато изпадна в депресия?