Току-що прочетох нещо, което не мога да пусна, защото е на лични, в дирника.. Само малко от него, за да разберете за какво мисля. Не че мисля да правя глупости, а какво се случва с хората..
Опитах се да се самоубия.. Мъжът ми ми помагаше.. Водка, по4ти бутилка, с хап4ета. Той ми даваше хап4етата, пълнеше 4ашата... Да е сигурен.. В кухнята, в 14 4аса. После излезе. Децата си играеха в хола, целунах ги и казах, 4е малко ще си поспя.. Сега изтръпвам като си спомня????Къде ми е бил акълът??? Мъжът ми, беше ми втълпил, 4е ако ме няма на този свят, по малко боклук ще има... И как остави децата сами с мен??? Да ме намерят те умряла???
И капят едни сълзи, от щастие, от свобода, от ужас, от страх... Има някой там и ни обича. Духовната сила и любовта ще ни спасят. Това е. Нещата всъщност са много прости, нищо сложно няма в тоя живот, тъй да знаете.
Що го пиша? Ми да ми олекне, бе, затова го пиша. Майната й на политическата и клубна коректност, имам нужда от рамо, от ръка, от усмивка. Не ме е страх да изкрещя, че се нуждая от помощ. Толкова е просто всичко, но трябват очи и сърце, за да се види..
