да пусна още, и Боев ще ме
Представата за една единствена, изключителна и неизменна етническа, културна или друга идентичност, според Хобсбом, е свързана с опасна заблуда. Ние сме многомерни личности. Освен това, исторически даже в основата на националната еднородност стои множествена идентичност. Всеки немец в миналото, даже и днес, има две или три идентичности – “племенна” – саксонска, франкска; на немското княжество; лингвистично-културна и т.н. Действително до времето на Хитлер хората се считали за немци по силата на това, че са баварци, саксонци или шваби, които се разбирали единствено когато разговарят на стандартен писмен език. Хобсбом разглежда двете понятия “многоезичност” и “мултикултурализъм” – исторически нови и възникнали в резултат от съвпадането на три условия: стремежът към всеобща грамотност, политическо мобилизиране на обикновените хора и разновидност на езиков национализъм.
Според Хобсбом въодушевеният езиков национализъм исторически е свойствен на низшия разред на средната класа със стремежа и да говори “правилно”. Той посочва, че времето на възникване на национализма и събитията, определени от Гелнер, като особено важни – 1870-1871, са периодът, в който идеологическата представа за нация и език, преди ограничена до интелектуалния и управляващ елит, за пръв път се спуска надолу, към широките народни маси, като в крайна сметка достига даже работническата класа.
***
Хобсбом подчертава, че са се случили три събития, за които никой по времето на разцвета на национализма не се е замислял, а днес не замислят новите националисти – “вече не живеем изключително в културата на писането и четенето; вече не живеем в свят, където идеята за всеобщ национален език е изпълнима, т.е. живеем в неизбежно многоезичен свят и трето - живеем в епоха, в която езикът за глобално общуване е един – английският”. Той е световен дотолкова, доколкото се използва за интеркултурна комуникация между хора от различни езикови групи и култури. Това дава на английския език статута на "лингва франка" (какъвто е бил латинският в класическия и средновековния свят, френският за няколко века в западния свят, суахили в много райони на Африка). Английският се наложи като лингва франка и поради факта, че в по-ново време той се "деетнизира" или е минимално "етнизиран" (не се свързва с конкретна етническа група, религия или етнология). Лингва франка, обаче, предполага съществуването на отделни култури и е средство за справяне с лингвистичните и културни различия, а не за елиминирането им.
и малко към тезата на Рем

и толкова от мен