Да, поне в това отношение съм щастливка.latrevw написа:
щастливка си ти
а аз я обичам, бясна съм й, мразела съм я много пъти, а я обичам, искам да излезем двете някъде, да седнем, да хапнем, пийнем, да си говорим, да й кажа нещо хубаво, защото много ме е страх, че ще дойде момента, в който няма да я има, ужасява ме тази мисъл; т.е. аз копнея за нея, а тя само ми повтаря, че за нищо не ставам, ужас някакъв
целуни майка си и от мен
Благодаря, ще я целуна.
Само не си мисли, че и тя не ме дразни понякога - дразни ме, но е някак....абе, като да те изнерви отрочето ти. С любов те нерви.