Цитат

[frisky lioness]

а дали

Какво дали??

..има ад и рай:winkw:

[Dark Angel]

по принцип...
има хора действени ...и хора които питат "кво да правим"...
според мен ти си от тези --->>
не седиш и не питаш..а действаш.

p.s. и аз съм от тях ,как Сийке...

ахъм, аз верно съм от тия
с премногото ентусиазъм

[4avdar4e]

..има ад и рай:winkw:

Ми няма в библейския смисъл... Няма живот след смъртта. Има червеи, пръст, босилек

[frisky lioness]

ако ме разбираш...

Да, баланс трябва да има
иначе се нарушава равновесието

по повод на греховете и изкуплението им

Първият грях не се мисли в исляма като първороден, т.е. отварящ пътя на всички последващи грехове. “Учението за първородния грях не се съгласува с Корана и логически противоречи на божествената справедливост. Вярата в това, че греховете на персонално отговорните хора могат да бъдат изкупени от някой друг, противоречат на кораническите представи за закона, справедливостта и човека, а също така не се съгласуват с доводите на разума”. “Ислямът изхожда от това, че Бог е справедлив и никого не наказва за чужди грехове или пък за някакви изначални грехове. Всички хора се раждат на този свят свободни и непогрешими. Бог им предоставя свободата на избора или фуркан (различаване на добро и зло). И в крайна сметка човек ще отговаря пред Бог само за своите грехове. Или с други думи спасението на човека не е в ръцете на някакъв Спасител, чрез вярата в Когото човек се освобождава от греха, а е в ръцете на самия човек, чрез познаването на фуркан”.

[Gaspode]

Първият грях не се мисли в исляма като първороден, т.е. отварящ пътя на всички последващи грехове. “Учението за първородния грях не се съгласува с Корана и логически противоречи на божествената справедливост. Вярата в това, че греховете на персонално отговорните хора могат да бъдат изкупени от някой друг, противоречат на кораническите представи за закона, справедливостта и човека, а също така не се съгласуват с доводите на разума”. “Ислямът изхожда от това, че Бог е справедлив и никого не наказва за чужди грехове или пък за някакви изначални грехове. Всички хора се раждат на този свят свободни и непогрешими. Бог им предоставя свободата на избора или фуркан (различаване на добро и зло). И в крайна сметка човек ще отговаря пред Бог само за своите грехове. Или с други думи спасението на човека не е в ръцете на някакъв Спасител, чрез вярата в Когото човек се освобождава от греха, а е в ръцете на самия човек, чрез познаването на фуркан”.

Хммм
Тва звучи доста смислено

[4avdar4e]

Или с други думи спасението на човека не е в ръцете на някакъв Спасител, чрез вярата в Когото човек се освобождава от греха, а е в ръцете на самия човек, чрез познаването на фуркан”.
[/color]

Сега разбирам и Остап Бендер с "Делото на давещите се - в ръцете на самите давещи се" (той нали е син на турски поданик ), и Барон Мюнхаузен (тук ще трябва да открием корените... )

[doktorka]

ако ме разбираш...

Да, баланс трябва да има
иначе се нарушава равновесието

по повод на греховете и изкуплението им

Първият грях не се мисли в исляма като първороден, т.е. отварящ пътя на всички последващи грехове. “Учението за първородния грях не се съгласува с Корана и логически противоречи на божествената справедливост. Вярата в това, че греховете на персонално отговорните хора могат да бъдат изкупени от някой друг, противоречат на кораническите представи за закона, справедливостта и човека, а също така не се съгласуват с доводите на разума”. “Ислямът изхожда от това, че Бог е справедлив и никого не наказва за чужди грехове или пък за някакви изначални грехове. Всички хора се раждат на този свят свободни и непогрешими. Бог им предоставя свободата на избора или фуркан (различаване на добро и зло). И в крайна сметка човек ще отговаря пред Бог само за своите грехове. Или с други думи спасението на човека не е в ръцете на някакъв Спасител, чрез вярата в Когото човек се освобождава от греха, а е в ръцете на самия човек, чрез познаването на фуркан”.

анджък!

[frisky lioness]

Няма живот след смъртта.

Може би няма
във вида, в който ограничените ни мозъци си го представят:winkw:

[Мнемозина]

... че о(б)съждането на личните грехове на ближния налива вода във воденицата на собственото ти падение. [/color]

Мдаааа...
Не съди, за да не бъдеш съден.

Аз пък, Мнемо, знаеш ли каква тема мислех да пусна преди седмица - две. Нещо от рода на "трябва ли човек наистина да бъде оставен на собствената си съвест"? Тя, като негов Бог, какъвто всеки носи у себе си, да реши. Защото си мислех (и мисля), че да, така трябва. И защото си мислех, че повечето хора не смятат така и щеше да се заформи хуууубав въргал. , интересна темичка демек, но... викам си, каква ли полза и файда.
Човек може само чрез себе си и постъпките си да проповядва каквото и да било. В това виждам аз и смисъла на отговора на тоя монах и по принцип във всички въпроси, свързани със съвест, Бог, вина, правилно, неправилно и такива работи.

Ами да, това е смисълът - също и грижата за приемствеността; идеята за това, че щом пък толкова много те вълнува съдбата на нещо, трябва да посветиш делата си на това нещо... И изобщо много смисли имат думите на монаха.

Пък за собствената съвест май не знам. То така или иначе сме оставени на нея.

[Мнемозина]

Намерих го

http://www.dveri.bg/content/view/721/141/

Е, да, ама на мен това не ми върши работа.

На мен ми е интересно как се е променяло отношението към греховността и грешните през вековете.
Чувала съм, например - и май съм го писала това тук - че в ранното християнство идеята за отшелничеството не е била приемана - смятало се е, че истинският праведник устоява на греховете не изолирайки се, а живеейки сред тях.

[frisky lioness]

Намерих го

http://www.dveri.bg/content/view/721/141/

Е, да, ама на мен това не ми върши работа.

На мен ми е интересно как се е променяло отношението към греховността и грешните през вековете.
Чувала съм, например - и май съм го писала това тук - че в ранното християнство идеята за отшелничеството не е била приемана - смятало се е, че истинският праведник устоява на греховете не изолирайки се, а живеейки сред тях.

Не го предложих като отговор на търсенията ти:-)
Просто се сетих

Логично е да е така (това за отшелниците)
Силата е в това да устояваш, а не да се криеш

Това ми напомня на приказката за изкушенията и отдаването им:winkw:

[Dark Angel]

хм, опитвам се да си представя един истински праведник в някакъв си харем, жени и 1/2, отрупани маси, вина, наслади....

и той праведно кара на сух хляб и вода....

опитавам се, опитавам се, опитвам се....

а всъщност, дали познанието не ни води към повече изкушения?

[Дядо Капинчо]

тоя монах е един долен пияница

Не бих се учудил ако е и извратеняк.

[Дядо Капинчо]

Мисля си, че човек, който съди другите, не е в състояние да осъди сам себе си

"Не си прав Кучи зъб, не си прав"

Аз много съдя другите, а най-много себе си. Ма ква полза.

[Дядо Капинчо]

малко далеч може би от идеята с която пускаш тази тема...

като някой задава въпрос "какво да се прави?" първото което ми идва е "направи нещо" в отговор

да

обаче еденици са склонни да загубят част от спокойстивето си за да направят нещо
с това си мнение не осъждам никой и нищо
просто си пиша

"Смъртна присъда
Осъжда се .....
......................
Подпис

ПП Само си пиша"

[Дядо Капинчо]

Аз пък, Мнемо, знаеш ли каква тема мислех да пусна преди седмица - две. Нещо от рода на "трябва ли човек наистина да бъде оставен на собствената си съвест"? Тя, като негов Бог, какъвто всеки носи у себе си, да реши. Защото си мислех (и мисля), че да, така трябва. И защото си мислех, че повечето хора не смятат така и щеше да се заформи хуууубав въргал. , интересна темичка демек, но... викам си, каква ли полза и файда.
Човек може само чрез себе си и постъпките си да проповядва каквото и да било. В това виждам аз и смисъла на отговора на тоя монах и по принцип във всички въпроси, свързани със съвест, Бог, вина, правилно, неправилно и такива работи.

Представи си Верче, политиците, мутрите, педофилите ... айде само тези, оставени на собствената си съвест. Е тогава съвсем ще си ..... мамата.

[Мнемозина]

хм, опитвам се да си представя един истински праведник в някакъв си харем, жени и 1/2, отрупани маси, вина, наслади....

и той праведно кара на сух хляб и вода....

опитавам се, опитавам се, опитвам се....

а всъщност, дали познанието не ни води към повече изкушения?

Ами да.

Идеята е, че ако нямаш изкушения, практически не им устояваш. Докато истински ценното и великото е да им устоиш.
Това според онези християни.
Поне аз така си го обяснявам.

[Мнемозина]

Не го предложих като отговор на търсенията ти:-)
Просто се сетих

Логично е да е така (това за отшелниците)
Силата е в това да устояваш, а не да се криеш

Това ми напомня на приказката за изкушенията и отдаването им:winkw:

Естествено, че това ще ти напомни.

После ще се сетиш и за онзи декамеронския дявол и...

[Dark Angel]

Ами да.

Идеята е, че ако нямаш изкушения, практически не им устояваш. Докато истински ценното и великото е да им устоиш.
Това според онези християни.
Поне аз така си го обяснявам.

повече ме интересува какво мислиш по въпроса дали повече познание ни тласка към повече изкушение

[Green Light]

Ами да.

Идеята е, че ако нямаш изкушения, практически не им устояваш. Докато истински ценното и великото е да им устоиш.
Това според онези християни.
Поне аз така си го обяснявам.

повече ме интересува какво мислиш по въпроса дали повече познание ни тласка към повече изкушение

Задължително. И едновременно ни предпазва, нали като старостта(бе днес много мисля за старостта).

И

Исках да кажа на Мнемозина, че скоро(всъшност мисля за това периодично, но скоро бях в католическа Италия, центъра на центровете в католическия свят и може би най- красивото, и най възвишеното от него, без да съм видял Полша, та тогава се замислих отново) си мислех за това защо ни наричат ортодоксални. Може би защото сме запазили изначалната толерантност и спокойствие в цялата си философия. Народа ни е такъв. Спокоен в тардициите си, в музката(която аз осмивам жестоко. Вола рие и на главата му пада) в семейство, политика, ортодоксален, толерантен. Стар. Спокоен.

И към Фриски, нещо което ми идва наум сега- може би исляма се стреми да бъде много ясен, от яснотата идва категоричност. Фундаменталисти- "търсят изначалното". В гъза на дявола. Талибани - "ученици". На убиец. "Ясни искаме да сме всички да ни разберат с цената на всичко. Ето ще се гръмна за да разбереш че съм прав." Тийнеджъри.

[bead_]

от едно интервю,

дълбокото, истинско съпричастие, ако го има, докъде може да стигне?
и трябва ли човек да прави това, което трябва?
аз не бих могла. честно. все едно не се познаваме и ме питате "можеш ли?" и ще отговоря "не"
иначе мога да се изпедепцам и да плюя тоя-ония, крали-лъгали. в това ме бива.

[Мнемозина]

повече ме интересува какво мислиш по въпроса дали повече познание ни тласка към повече изкушение

Да.
Мислех да направя уговорката, че зависи от познанието и от изкушенията, но като цяло мисля, че е така.
И като имаш предвид, че и познанието също е изкушение, става съвсем оплетено.

[Мнемозина]

Задължително. И едновременно ни предпазва, нали като старостта(бе днес много мисля за старостта).

И

Исках да кажа на Мнемозина, че скоро(всъшност мисля за това периодично, но скоро бях в католическа Италия, центъра на центровете в католическия свят и може би най- красивото, и най възвишеното от него, без да съм видял Полша, та тогава се замислих отново) си мислех за това защо ни наричат ортодоксални. Може би защото сме запазили изначалната толерантност и спокойствие в цялата си философия. Народа ни е такъв. Спокоен в тардициите си, в музката(която аз осмивам жестоко. Вола рие и на главата му пада) в семейство, политика, ортодоксален, толерантен. Стар. Спокоен.

Не знам дали си изцяло прав - за толерантността, за спокойствието и т.н., но много ми се иска да си.

[Мнемозина]

от едно интервю,

дълбокото, истинско съпричастие, ако го има, докъде може да стигне?
и трябва ли човек да прави това, което трябва?
аз не бих могла. честно. все едно не се познаваме и ме питате "можеш ли?" и ще отговоря "не"
иначе мога да се изпедепцам и да плюя тоя-ония, крали-лъгали. в това ме бива.

Ох, май не те разбрах.
Тоест, не знам коя част от цитата имаш предвид.

Но си мисля за разликата между това да поплюеш някого и това дълбоко да го осъдиш, да го отпишеш едва ли не, да го презреш.
Ама не ония от телевизията, помисли си за хора, които познаваш. Можеш ли?

[bead_]

от едно интервю,

дълбокото, истинско съпричастие, ако го има, докъде може да стигне?
и трябва ли човек да прави това, което трябва?
аз не бих могла. честно. все едно не се познаваме и ме питате "можеш ли?" и ще отговоря "не"
иначе мога да се изпедепцам и да плюя тоя-ония, крали-лъгали. в това ме бива.

Ох, май не те разбрах.
Тоест, не знам коя част от цитата имаш предвид.

отговорът на свещенникът е бил, ако не са доволни да вземат нещата в свои ръце. въпросът според мен е не толкова, ще имаш ли смелостта да си толкова съпричастен, че да се включиш и да се опитваш да промениш ситуация, която не ти харесва и осъждаш, а по-скоро ще можеш ли, защото изкушенията са много, а ние сме слаби. и като плюем срещу корупцията сигурни ли сме, че не бихме се поддали, ако ни се отдаде възможност, и като сме срещу престъпността дали ние не бихме пристъпили законите в определени случаи и т.н.
"станете свещеници и монаси" може да означава "и вие няма да се справите" със същата сила, с която може да означава "хора като вас биха променили църквата за добро"

[Мнемозина]

Ох, май не те разбрах.
Тоест, не знам коя част от цитата имаш предвид.

отговорът на свещенникът е бил, ако не са доволни да вземат нещата в свои ръце. въпросът според мен е не толкова, ще имаш ли смелостта да си толкова съпричастен, че да се включиш и да се опитваш да промениш ситуация, която не ти харесва и осъждаш, а по-скоро ще можеш ли, защото изкушенията са много, а ние сме слаби. и като плюем срещу корупцията сигурни ли сме, че не бихме се поддали, ако ни се отдаде възможност, и като сме срещу престъпността дали ние не бихме пристъпили законите в определени случаи и т.н.
"станете свещеници и монаси" може да означава "и вие няма да се справите" със същата сила, с която може да означава "хора като вас биха променили църквата за добро"

А, да. За това си права, и това би могло да бъде.

[Мнемозина]

че промяната започва от теб самия; че в Православието изразът "ти си грешник" е невъзможен - позволени са само "аз съм" и "ние сме"; че о(б)съждането на личните грехове на ближния налива вода във воденицата на собственото ти падение.

Абсолютно!! Във и извън контекста на вярата...

Боже, защо ли повече хора не чуят/прочетат това..

Между другото, казано е от човек от нашето поколение - Пламен Сивов.

[esti]

Но си мисля за разликата между това да поплюеш някого и това дълбоко да го осъдиш, да го отпишеш едва ли не, да го презреш.

Аз съм го правила с един човек. Близък.
Присъдата му от мен е в сила вече над 10 години и няма изгледи за помилване.
И себе си осъждам много често, но не знам как да се отпиша.

[4avdar4e]

Но си мисля за разликата между това да поплюеш някого и това дълбоко да го осъдиш, да го отпишеш едва ли не, да го презреш.
Ама не ония от телевизията, помисли си за хора, които познаваш. Можеш ли?

Не може(ш)/мога Винаги има спасение и път натам. Колкото и да е труден и да прилича на маратон с препятствия..

Но за разбирането на това, че не можеш да осъдиш, трябва да си добър човек, сред добри хора.. Да вярваш в доброто. Иначе нихт шансове

П.П. А презрението пък не е в моето амплоа.. Или обичам, или не. Средно положение няма. А, има още едно - да разбирам... Но то не е в гамата на емоциите.

П.П. 1. Тази песен вече няколко дни ми е в главата, тук й е мястото. Днес, сега..
http://www.vbox7.com/play:1bdc9340

[Мнемозина]

Но си мисля за разликата между това да поплюеш някого и това дълбоко да го осъдиш, да го отпишеш едва ли не, да го презреш.

Аз съм го правила с един човек. Близък.
Присъдата му от мен е в сила вече над 10 години и няма изгледи за помилване.
И себе си осъждам много често, но не знам как да се отпиша.

Пу, пу, не съм аз, значи.

Единият от начините да спреш да се осъждаш е да се отпишеш.

Тук вече към спам отивам май.

[esti]

Пу, пу, не съм аз, значи.

Единият от начините да спреш да се осъждаш е да се отпишеш.

Тук вече към спам отивам май.

Аз не искам да спирам да се осъждам. Не може без това.
Но поне мисля, че не отивам в крайности - нито със самоосъждането, нито със съденето на другите.
За мен това са нормални неща.
Важното е да не се прекалява.

[Мнемозина]

Аз не искам да спирам да се осъждам. Не може без това.
Но поне мисля, че не отивам в крайности - нито със самоосъждането, нито със съденето на другите.
За мен това са нормални неща.
Важното е да не се прекалява.

Аз пък не се осъждам.
Само се срамувам и гледам да не повтарям.

[Дядо Капинчо]

повече ме интересува какво мислиш по въпроса дали повече познание ни тласка към повече изкушение

Да.
Мислех да направя уговорката, че зависи от познанието и от изкушенията, но като цяло мисля, че е така.
И като имаш предвид, че и познанието също е изкушение, става съвсем оплетено.

Ябълката дето змията дала на Ева, не беше ли от дървото на познанието=изкушение?

[Мнемозина]

повече ме интересува какво мислиш по въпроса дали повече познание ни тласка към повече изкушение

Да.
Мислех да направя уговорката, че зависи от познанието и от изкушенията, но като цяло мисля, че е така.
И като имаш предвид, че и познанието също е изкушение, става съвсем оплетено.

Ябълката дето змията дала на Ева, не беше ли от дървото на познанието=изкушение?

Да, именно.

[4avdar4e]

Между другото, казано е от човек от нашето поколение - Пламен Сивов.

Определено е мой човек

ON A JACK KEROUAC VERSE

"Трябва да имаш разум от зима..."
Джак, цялата зима е в главата ми,
Януари е свил гнездо във косата,
оттам скреж пълзи по цялото тяло!
Имах спомен за рай, с него се топлех понякога,
но и той се изгуби сред преспите.
Ходя сякаш открай време така - същи ледник
И това е само върхът на айсберга.
Защото чух отнякъде, че ниските температури
били космическа съдба; че някъде дълбоко в същността си
огнената плазма и леда на всяко тяло
били едно и също.
И - Джак! - единственото, дето ме вгорчава:
Не се помръдват за последен ритуален жест
ръцете ми - висулки.

[esti]

Аз не искам да спирам да се осъждам. Не може без това.
Но поне мисля, че не отивам в крайности - нито със самоосъждането, нито със съденето на другите.
За мен това са нормални неща.
Важното е да не се прекалява.

Аз пък не се осъждам.
Само се срамувам и гледам да не повтарям.

А аз се осъждам, но не се срамувам.

[doktorka]

Аз не искам да спирам да се осъждам. Не може без това.
Но поне мисля, че не отивам в крайности - нито със самоосъждането, нито със съденето на другите.
За мен това са нормални неща.
Важното е да не се прекалява.

Аз пък не се осъждам.
Само се срамувам и гледам да не повтарям.

А аз се осъждам, но не се срамувам.

Гепи ,Ести!...

а аз не се и осъждам ,не се и срамувам.
кой ти има време за глупости?!...

[4avdar4e]

Аз пък го дочетох...

Във всеки период на обществени сътресения се появява едно “поколение X” - наполовина деца на миналото, наполовина - на бъдещето. Характерна за тези (понякога) “сърдити млади хора” е динамиката, про-активната позиция, желанието за промяна, неприемането на статуквото. Тази динамичност за съжаление понякога е външна, ялова, театрална - брауново движение на наелектризирани частици без определена посока и цел. Искрено се надявам да сме преодолели - или поне осъзнали - в себе си всичко кухо и свързано с изкуствения комсомолски активизъм. И понеже нямаме на разположение сигурен критерий за това, се опитваме да създадем условия за непрекъсната обнова - сега тези, които започнахме проектите ..... сме вече на около 40 години. Смешно би било към днешна дата да се изживяваме като младото поколение в църквата. Доколкото можем да се надяваме на някаква положителна динамика в църквата, тя навярно ще дойде от следващото поколение - вече не толкова “сърдито”, но със сигурност по-малко податливо на заблуди и стереотипи от миналото. Тези момчета и момичета са пред очите ми постоянно; бъдещето на църквата ни има младо лице, и в същото време е свързано с миналото, с Преданието - и това ми напомня за онази “вечно млада старост на Православието”, за която пишат богословите.

Има и още много, което ме вчепетли, ама направо да постна цялата статия, а

Много, много, ужасно много ми харесва този начин на мислене... Не само за църквата, изобщо... Тия дни с Филко гледахме Карбовски. И той ме попита: Абе, мамо, от тия на вашта възраст само той ли може да мисли и да говори?? Останах безмълвна...

П.П. Съкратих няколко думи (от статията), за да не се приеме за реклама, пуста чавдарческа ПК

П.П. 1. Тая тема можем да си я дъвчем с години, ама няма кой да спами

[Мнемозина]

Аз пък го дочетох...

...

Много, много, ужасно много ми харесва този начин на мислене... Не само за църквата, изобщо... Тия дни с Филко гледахме Карбовски. И той ме попита: Абе, мамо, от тия на вашта възраст само той ли може да мисли и да говори?? Останах безмълвна...

П.П. Съкратих няколко думи (от статията), за да не се приеме за реклама, пуста чавдарческа ПК

П.П. 1. Тая тема можем да си я дъвчем с години, ама няма кой да спами

Не мога днес, блуждаеща съм нещо. Може би утре ще го прочета цялото.
По принцип и на мен този начин на мислене - от традицията към бъдещето - и на мен ми харесва, и църквата има повече шансове за това от която и да била друга институция.
Но дали ще успеят, ще видим.

[snowprincess]

че промяната започва от теб самия

раят и адът са тук на земята, докато сме живи

"ЧУДОТО НА ПРОШКАТА
Грег Андерсън

Прошката е чудо, което се получава от само себе си. Прощавайки, ние отхвърляме омразата към другия. В ума и душата ни настава покой. Прошката е нещо лично, невидимо, едно искрено нашепване, звучащо дълбоко в душата.
Нищо не обърква повече живота; нищо не провокира толкова болестта, колкото омразата, угризенията и взаимните обвинения. Тези три реакции към живота се градят на гнева, вината и враждебността. Задържани в ума и сърцето, те блокират живота. Блокират личностния ни потенциал. Пресушават живота и го лишават от радост и мир.
Всеки е способен да прости и на другите, и на себе си. И всеки може да го направи незабавно."
http://zashto-kak.hit.bg/greg_chudoto.htm