Баба Яга написа:
Може би това е разликата между нас.Аз отдавна махнах "графите ми". Когато се запозная с един човек се опитвам да бъда добра с него и да ти кажа почти винаги отговорът е бил подобен, рядко ми се е случвало да се разочаровам. Миналият месец оперираха дъщеря ми, наплашиха ме че ще ми "одерат кожата", силно притеснена влязох с нея в болницата.Лекарят се оказа много свестен човек, изкарахме около четири нощи в разговори, когато я изписваха поисках да му дам пари - отказа ми, с достойнство и чест. Важно е как гледаш на хората.

Защо мислиш, че има разлика между мен и теб? Явно ми е много беден езикът, та не мога да се изразя правилно.
Аз никого не мразя априори. Ей така, влизам в един офис и вече мразя всички в него.
Как си ме представяш - ходя с един разграфен тефтер и си отбелязвам кой в коя графа е?
Хората просто непрекъснато вършат или не вършат нещо и по това нещо аз за себе си ги определям като добри или лоши, като заслужаващи уважение или не.
Ето ти един пример от днес.
От три месеца издирвам една служебна справка от държавната администрация. Ровя в разнеи журнали, търся разни номера, щото не можело по служебен път с име и дата да ми дадат информацията. Днес една отегчена госпожа, докато ядеше една огромна слива, най-после ме открехна "Ама що търсите в тези журнали, то е в едни други". Отивам да търся в другите. Намирам и нося номерчето на една госпожа (спестявам издирването на госпожата).
- Ама то е в архив.
- И кво правим?
- Ами трябва да пуснете молба.
- Добре. Свободен текст или ... Къде?
Тишина
- Къде да си пусна тази молба?
- Ами, май че при мен.
- Бихте ли ми дали лист хартия, защото нямам.
И госпожата ми подава нарочно направена за целта бланка. Е, повярвай ми, не я мразя. Тя е в графа безразлични - минало, заминало.