Забих последния!
Пирон.
Огледах се - столове, бюрце без компютри - само за мен
, въртящ се стол за масата с компютрите:woab: , висящи и стърчащи лампи, в кухнята - дръжки, прикачени към тенджери, тигани и капаци... А навред кашони, отверки, винтове, инструкции за сглобяване...
Всичко започна миналата седмица, когато две яки българки /еле па я!
/ поехме дългия път към един голяяяям магазин за мебели в насипно състояние, намиращ се през два града в полето. Там първо минаваш през залите, където е изложено всичко интериорно - от гардеробите до закачалките за гащи. Избираш какво да поставиш в своята обител и попълваш едни таблици с номерца.
После се впрягаш в една каручка и диииий - към огромния склад на магазина. Тъм търсиш съответните кашони с дъски и части, пъшкаш, товариш и пак дииий - към касата. Плащаш, докарваш каручката до отдел "Доставки по домовете", даваш още 35 евро за транспорт и поемаш обратния път към "дома". /Употребих кавичките, защото в моя случай понятието "дом" е относително и неясно в пространствен и времеви смисъл, абсурдна мечта - нещо като слънчево зайче, което не можеш да уловиш./
На другия ден докараха кашоните и ги стовариха пред къщата. В цената не било включено качването им до първия етаж.
Добре че другата яка българка дойде да ми помогне - иначе въпреки Шварценегеровата ми физика нямаше да мога да се справя по стълбите. Приятел по нужда се познава 
. Момичето намери кола да откара нейните кашони до тях. А аз запретнах ръкави. Когато казах на родителите си с какво съм се захванала, те възмУтени се развикаха:
"Това не е работа за теб!:elbi: Ти не можеш! Няма ли мъж в тая къща! Ще се повредиш! Скоро изкара премеждие - докторите ти казаха да се пазиш! Ние в нашия род имаме слаби ръце!" :elbi::elbi:! и т.н. и т.н.Възразих, че мъжът ми работи от сутрин до мрак, прибира се скапан по нощите, хапва и заспива на канапето - не иска да го тормозя и с битови въпроси, а заради честите ни местения от място на място аз пак съм без работа, тъй че логично е аз да се погрижа за квартирата.
Това обаче не ги убеди.
И се замислих.
Никога не съм виждала майка си с чук или отверка в ръка. За баща ми това би било удар върху мъжкото му самочувствие и славата на майстор!
Дали е въпрос на поколение?
Или всеки случай е различен?
Впрочем на мен ми достави удоволствие да сглобя мебелите. Вярно, голям труд падна, наистина ме боли гръбнака:hang:, но като гледам резултата...
А цял живот са ми натяквали, че за нищо вкъщи не ставам...
Малко дълго излезе това писание. Благодаря за вниманието.
Прави си сам мебелите (това му е хоби), но въпреки това обичам сама ...ако мога.
:shy::shy::shy:
Ужас.. Затова я чакам тая отпуска толку - да им омръзна 
