171 години от рождението на Васил Левски

[Света вода ненапита]

ЛЕВСКИ

Манастирът тесен за мойта душа е.

Кога човек дойде тук да се покае,

трябва да забрави греховния мир,

да бяга съблазни и да търси мир.

Мойта съвест инак днеска ми говори.

Това расо черно, що нося отгоре,

не ме помирява с тия небеса

и когато в храма дигна си гласа

химн да пея богу, да получа раят,

мисля, че той слуша тия, що ридаят

в тоя дол плачевни, живот нестърпим.

И мойта молитва се губи кат дим,

и господ сърдит си затуля ухото

на светата песен и херувикото[1].



Мисля, че вратата на небесний рай

на къде изглеждат никой ги не знай,

че не таз килия извожда нататък,

че из света шумен пътят е по-кратък,

че сълзите чисти, че вдовишкий плач,

че потът почтенний на простий орач,

че благата дума, че правото дело,

че светата правда, изказана смело,

че ръката братска, без гордост, без вик

подадена скришно на някой клетник,

са много по-мили на господа вишни

от всичките химни и тропари[2] лишни.



Мисля, че човекът, тук на тоя свят

има един ближен, има един брат,

от кои се с клетва монахът отказа,

че цел по-висока Бог ни тук показа,

че не с това расо и не с таз брада

мога да отмахна някоя беда

от оня, що страда; мисля, че канонът

мъчно ще направи да замлъкне стонът;

че ближний ми има нужда не в молитва,

а в съвет и помощ, когато залитва;

мисля ази още, че овчарят същ

с овцете живее, на пек и на дъжд,

и че мойте братя търпят иго страшно,

а аз нямям нищо, и че туй е гряшно,

и че ще е харно да оставя веч

таз ограда тиха, от света далеч,

и да кажа тайно две-три думи нови

на онез, що влачат тежките окови.

Рече и излезе.



Девет годин той



скита се бездомен, без сън, без покой,

под вънкашност чужда и под име ново

и с сърце порасло и за кръст готово,

и носи съзнанье, крепост, светлина

на робите слепи в робската страна.

Думите му бяха и прости и кратки,

пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,

кат за една ближна обща веселба,

часът на която беше неизвестен;

изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,

участник да стане във подвига свят;

всяк един слушател беше му и брат.

В бъдещето тъмно той гледаше ясно.

Той любеше свойто отечество красно.

Той беше скиталец и кат дете прост

и като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;

всичките пътеки кракът му видяха,

пустинята знайше неговия глас,

хижата го знайше и на всеки час

вратата й за него отворена беше.

Той се не боеше, под небето спеше,

ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,

одеве търговец, сега просяк дрипав,

кога беше нужно — хром, и сляп, и клипав;

днес в селото глухо, утре в някой град

говореше тайно за ближний преврат,

за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,

и че време веч е да въстане робът;

че щастлив е оня, който дигне пръв

народното знаме и пролее кръв,

и че трябва твърдост, кураж, постоянство,

че страхът е подлост, гордостта — пиянство,

че равни сме всички в големия час —

той внасяше бодрост в народната свяст.



И всякоя възраст, класа, пол, занятье

зимаше участье в това предприятье;

богатий с парите, сюрмахът с трудът,

момите с иглата, учений с умът,

а той беден, гол, бос, лишен от имотът,

за да е полезен дал си бе животът!



Той беше безстрашлив. Той беше готов

сто пъти да умре на кръста Христов,

да гори, кат Хуса или кат Симона

за правдата свята да мре под триона.

Смъртта бе за него и приятел и брат,

зашил беше тайно в ръкава си яд,

на кръста му вярно оръжье висеше,

за да бъде страшен, кога нужда беше.

Той не знайше отдих, ни мир, нито сън,

обърнал се беше не дух, на огън.

Думата си цяла лейше в едно слово,

понявга чело си мръщеше сурово,

и там се четеше и укор и гняв,

и душа упорна, и железен нрав.



Той беше невидим, фантом, или сянка.

Озове се в черква, мерне се в седянка.

Покаже се, скрий се без знак и без след,

навсякъде гонен, всякъде приет.

Веднъж във събранье едно многобройно

той влезна внезапно, поздрави спокойно,

и лепна плесница на един подлец,

и излезе тихо из малкий градец.

Името му беше знак зарад тревога,

властта беше вредом невидима, строга,

обсаждаше двайсет града изведнъж,

да улови тоя демон вездесъщ.

От лице му мрачно всички се бояха,

селяните прости светец го зовяха

и сбрани, сдушени във тайни места

слушаха със трепет, с зяпнали уста

неговото слово сладко и опасно,

И тям на душата ставаше по-ясно.

……………………………

……………………………

И семето чудно падаше в сърцата

и бързо растеше за жътва богата.



Той биде предаден, и от един поп!

Тоя мръсен червяк, тоя низък роб,

тоз позор за Бога, туй пятно на храма

Дякона погуби чрез черна измама!

Тоз човек безстиден със ниско чело,

пратен на земята не се знай защо,

тоз издайник грозен и божий служител,

който тая титла без срам бе похитил,

на кого устата, пълни с яд и злост,

изрекоха подло: „Фанете тогоз!“

На кого ръката не благословия,

а издайство сърши, и гръм не строши я,

и чието име не ще спомена

от страх мойта песен да не оскверна,

и кого родила една майка луда,

който равен в адът има само Юда

фърли в плач и жалост цял народ тогаз!

И тоз човек йоще живей между нас!



Окован и кървав, във тъмница ръгнат,

Апостолът беше на мъки подвъргнат

ужасни. Напразно! Те нямаха власт

над таз душа яка. Ни вопъл, ни глас,

ни молба, ни клетва, ни болно стенанье

не издаде в мрака туй гордо страданье!

Смъртта беше близко, но страхът далеч.

И той не пошушна предателска реч.

И на вси въпроси — грозно изпитанье —

един ответ даде и едно мълчанье

и казваше: „Аз съм Левски! Ей ме на!“

И никое име той не спомена.



Но тиранът люти да убий духът

една заран Левски осъди на смърт!

Царете, тълпата, мръсните тирани

да могат задуши гордото съзнанье,

гласът, който вика, мисълта, що грей,

истината вечна, що вечно живей,

измислиха всякой по една секира

да уморят всичко, дето не умира:

зарад Прометея стръмната скала,

ядът за Сократа с клеветата зла,

синджир за Коломба, кладата за Хуса,

кръста на Голгота за кроткий Исуса —

и по тоя начин най-грозний конец

в бъдещето става най-сяен венец.



Той биде обесен.



О, бесило славно!



По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що „робство“ се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!


Иван Вазов
1881

[Дядо Капинчо]

Не знам акво се казва в такива случаи, но ти благодаря, че ми го припомни.

[frisky lioness]

Къде отиде "обесването"?!:blink:

Много го обичам това стихотворение

Настръхвам винаги когато го чуя или прочета

[frisky lioness]

Не знам акво се казва в такива случаи, но ти благодаря, че ми го припомни.

Аз бих казала
добре, че не е жив...

Сигурно се върти в гроба си....

[Света вода ненапита]

Къде отиде "обесването"?!:blink:

Много го обичам това стихотворение

Настръхвам винаги когато го чуя или прочета

ами... все пак е годишнина от родението... и реших, че е малко неуместно само за обесването... таковата... а и дядо Вазов си го е написал като биография направо...

[Амаранта]

Винаги към се чудила, защо не честваме рождението, а смъртта.

[Света вода ненапита]

Винаги към се чудила, защо не честваме рождението, а смъртта.

може би е свързано с източноправославната ни традиция. нали знаеш, че за нас е по-голям празник великден, отколкото коледа...

[Мнемозина]

Винаги към се чудила, защо не честваме рождението, а смъртта.

може би е свързано с източноправославната ни традиция. нали знаеш, че за нас е по-голям празник великден, отколкото коледа...

Ама Великден не е смърт, а Възкресение.

[Амаранта]

може би е свързано с източноправославната ни традиция. нали знаеш, че за нас е по-голям празник великден, отколкото коледа...

Не знаех. За мен Коледа е по-големият празник, защото има шопинг яко и подаръци.

[Света вода ненапита]

Не знаех. За мен Коледа е по-големият празник, защото има шопинг яко и подаръци.

е, явно не си източноправославна християнка...

[Амаранта]

е, явно не си източноправославна християнка...

Не, не съм, и затова не разбирам (ако въобще има връзка),
защо неща с общочовешка значимост, трябва да се подчиняват на някакъв църковен ритуал.
Още повече, че и самият Левски се е отказал съвсем съзнателно от религиозното поприще.

[frisky lioness]

Винаги към се чудила, защо не честваме рождението, а смъртта.

Ако беше умрял тихо и кротко в леглото си
сега съм сигурна, че нямаше да празнуваме
нито рождение
нито смърт

[Амаранта]

Ако беше умрял тихо и кротко в леглото си
сега съм сигурна, че нямаше да празнуваме
нито рождение
нито смърт

Да, да платиш с живота си е най-високата цена (може би ?!),
възможно най-достойния подпис под делата ти,
и все пак се чувствам някак неловко от този вид празници.

Дори и на Великден ми е едно такова странно и неприятно...

[Света вода ненапита]

Обесването на Васил Левски


О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш?



Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.



Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.



Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.



Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.


Христо Ботев

[Света вода ненапита]

Следите на Апостола


Две следи във снега. Две човешки следи.

Все към Къкрина. Право нататък.

И над тях — две лукави и жълти звезди —

позлатени очи на предател.

Две следи във снега. В най-дълбокия сняг,

пет столетия трупал в душите,

скрил до покрив къщя и сърца, той все пак

не успял да затрупа следите.

Две следи. Там снегът и до днеска кърви —

ах, навярно човекът е куцал.

Знаел той — имал сума ти път да върви —

от въжето до моите внуци.

От султанския съд чак до мойта душа.

Път мъчителен, славен и трескав.

Как би минал човекът по него пеша,

пък дори да се казва и Левски!

Как би минал по него с раздадена кръв,

с дух раздаден и сетне възкръснал,

пък дори не човек да се казва, а лъв,

не Апостол, а Бог да е кръстен!

Две следи във снега. Във най-чистия сняг.

От въжето до всички години.

Научи ме, пресвети Апостоле, как

по следите ти пресни да мина!

За да стигна до твоя върховен живот

и да върна дълга ти грамаден:

десет гроша взел в заем от своя народ,

ти с тях си записал в тефтера жесток —

„С тях си купих маслинки. Бях гладен.“



IX. 1972

Дамян Дамянов

[І]

„С тях си купих маслинки. Бях гладен.“

Е от това страдаме сичките... Щот все някога ставаме гладни и ..поне маслинки требе да си купим.
Някои се отчитат.. Другите ръпат кат за световтно.
За Ботев измислиха интрига.. За Левски все още не успяват. Дано и да не...
Обаче с този светло-син поглед и русоляава косица... Дали е и с българско потекло се питам вече.
Все някой друг чакаме да ни оправя....

Иначе и аз се чудя защо честваме обесването, не рожденният му ден?! Щото имаме нужда повече такива люде да се раждат.., а не да ги бесиме...
Ама..народопсихология.

[annonymus]

Ама..народопсихология.

Ха-ха!
Гледам тука Метаморха как пуска стих след стих,
и се сещам - една жена много добре обяснява таз народопсихология.
Приблизително точно цитирам: "нормалните хора казват, че децата им спят като ангелчета. Ните тука на Балканите - че спят като заклани".
Хубав край, хубави хора.

[Мнемозина]

и се сещам - една жена много добре обяснява таз народопсихология.
Приблизително точно цитирам: "нормалните хора казват, че децата им спят като ангелчета. Ните тука на Балканите - че спят като заклани".
Хубав край, хубави хора.

С тая жена бях влязла в задочен мой си спор, защото също така казваме, че спят като къпани.

Има и други обяснения за тази ни народопсихология.

Просто при нас чрез края (смъртта) човекът постига своята безкрайност - но и завършеност.
Героите при нас са герои, защото са умрели като такива, а не защото са се родили герои.

[Stranniche]

Ама..народопсихология.

Ха-ха!
Гледам тука Метаморха как пуска стих след стих,
и се сещам - една жена много добре обяснява таз народопсихология.
Приблизително точно цитирам: "нормалните хора казват, че децата им спят като ангелчета. Ните тука на Балканите - че спят като заклани".
Хубав край, хубави хора.

Испанците за дечицата казват: "спи като ангел", а за възрастните: "спи като камък".

На български и пъновете са в кюпа.

[4avdar4e]

На български и пъновете са в кюпа.

Ми щото или сме овце, или пънове

П.П. Пък аз винаги съм се чудела, що чехите казват "Пиян като риба"

[annonymus]

С тая жена бях влязла в задочен мой си спор, защото също така казваме, че спят като къпани.

Има и други обяснения за тази ни народопсихология.

Просто при нас чрез края (смъртта) човекът постига своята безкрайност - но и завършеност.
Героите при нас са герои, защото са умрели като такива, а не защото са се родили герои.

Нещо много некрофилско има при нас просто. Ако не е умрял, не е герой.
Пък и в последните 2-3 години разните понятия за историчност, героично, родолюбиво и т.н. се превръщат в агресивен национализъм и омраза. Просто много ми идват напоследък патриотичните изяви, не друго. Нещо като екологията - като почнат всички в един глас да я защитават и чак ми се отщява. Сори, ама когато пример за родолюбие са Волен и Расате, аз мога само да кажа - опазил господ.

[Мнемозина]

На български и пъновете са в кюпа.

Ми щото или сме овце, или пънове

П.П. Пък аз винаги съм се чудела, що чехите казват "Пиян като риба"

Докато спим, сме пънове, пък като сме будни, сме овце?

Много интересно това с рибата.

[Stranniche]

На български и пъновете са в кюпа.

Ми щото или сме овце, или пънове

П.П. Пък аз винаги съм се чудела, що чехите казват "Пиян като риба"

Докато спим, сме пънове, пък като сме будни, сме овце?

Много интересно това с рибата.

Упс, сетих се, че не сме единствените пънове. И англичаните са такива като спят дълбоко.
Една песен на Бийтълс започваше така:

"It's been a hard day's night, and I've been working like a dog
It's been a hard day's night, I should be sleeping like a log..."

Казват също и "sleep like a top" /пумпал/.

[Stranniche]

П.П. Пък аз винаги съм се чудела, що чехите казват "Пиян като риба"

И това го има в английския.
Drink like a fish
Meaning: Drink heavily, especially of alcoholic drink.
Origin: Clearly an allusion to fishes' close association with water and their continuous open-mouthed taking in of water to obtain oxygen. The phrase is known since 1640 and appears in Fletcher and Shirley's The night-walker, or the little theife, from that date: "Give me the bottle, I can drink like a Fish now, like an Elephant."

Да спирам, че за Левски беше темата.