Хубаво е всичко да свършва навреме

[Fairy of the Flowers]

Хубаво е всичко да свършва навреме —

Да напуснеш рано огнището,

Преди огънят да е станал на пепел;

От трапезата да станеш рано —

За да не събираш после трохите;

И да отвърнеш очи,

Преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя

И празни чаши...

Не ме докосвай никога без обич.





Остави ме най-после сама!



Цял ден вървиш след мене —

Когато мълча и когато говоря,

По улицата и у дома,

От мига на събуждането

До мига на съня...

Усещам те, без да те виждам.

Знам какво ми казваш,

Макар че не чувам гласа ти.

Ще избягам от теб!

— Да остана най-после сама —

Без твоите ръце в ръцете ми,

Без твоите очи в очите ми,

Без твоята душа — в моята;

Тогава ще си поема дъх,

Ще спусна клепачи —

Да си почина най-сетне от теб,

Дето цял ден вървиш по петите ми...



А когато отворя очи,

Най-напред ще попитам:

„Къде си?

Не ме оставяй сама!“

[Света вода ненапита]

Замълчи

Замълчи, когато с жар те галя.
Думите ненужни забрави.
Усмивката ти с устни ме изгаря
и всичко в мене някак се топи.

Замълчи, когато си до мене.
Погледът ми да те нарисува.
Тръпката отново ме обзема,
тайфун в гърдите ми бушуващ.

Замълчи, когато с тихи стъпки
раздялата пристъпва примирена.
Животът ми е низ от много кръпки,
а ти си малка птичка наранена.

[frisky lioness]

...и ще дойде най-щастливия ден когато ти ще си далеч от мен



Това е вече само спомен,
още не те познавах,
беше едно истинско лято,
дните във сън преживявах.

Когато дойде настъпи есен
и зимата не закъсня
Промени се земята и целия свят,
вятъра понесе мъгла

Ти не знаеш, ти не чувстваш
тази досада
когато спиш при мен през цялата нощ,
душата ми търси пощада.

Но, ще дойде най-щастливия ден,
когато ти ще си далече от мен.
Но, ще дойде най-щастливия ден,
когато ти ще си далече от мен.

Когато не си със мене
обхваща ме тревога,
от всичко се стряскам, защото си мисля,
че идваш в моя дом.

Най-щастливия миг на раздялата,
когато си тръгваш
и аз със сълзи на очи се моля на Бога,
дано не се върнеш.

И ето идва най-щастливия ден,
когато ти ще си далече от мен.

[Света вода ненапита]

...и ще дойде най-щастливия ден когато ти ще си далеч от мен

[Fairy of the Flowers]

Без любов

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

[Света вода ненапита]

Случайна среща

С теб сме отново в едно кафене,
след толкова много години.
На маса си с твои приятелки две,
на моята - двама приятели има.

След погледи бързи, пламват искри.
Спомени бавно нахлуват... Боли ме!
Запалваш цигара... Виждам сълзи...
В лютивият дим аз намирам причина.

Говорят ми нещо, не слушам уви...
Поклащам глава солидарно.
В мисли целувам пак твойте очи
и твойто лице лъчезарно.

Далече в годините скитаме тъжно.
Разбирам го някак без думи.
От минали мигове спомени жънем,
топящи леда по между ни.

Дори не разбрах как останал съм сам.
Кафето студено преглъщам.
И ти си самотна на масата там
и твойто кафе май е същото.

Прегръщам те с поглед, усмихваш се леко.
Неспиращи думи в мълчание.
Излезем ли, пак ще сме нейде далеко
грижовни към свойто страдание.

Тръгвам си вече. Не подавам ръка.
За сбогом оглеждам те цялата.
Ти също надигаш се бавно - едва,
в последният миг на раздялата.

[frisky lioness]

Без любов

Без любов от днес нататък ще живея.
Независима от телефон и случай.
Няма да боли. И няма да копнея.
Ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна -
но и няма да ми запламти лицето.
Няма вдън земя от мъка да потъна -
но и няма да политна към небето.

Няма да съм лоша - но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява - но далече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена -
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена -
но и няма да изгарям над жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо -
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само -
но и всъщност няма вече да живея.

Кой е автора? Много ми хареса

[Fairy of the Flowers]

Реших да не ти казвам


Няма да ти казвам
празен е градът
празна е земята
празна е вселената

Няма да ти казвам
тъжен е денят
тъжна е нощта
тъжно е времето

Няма да ти казвам
ела при мен
стой при мен
остани при мен

Няма да ти казвам
вълнуваш ме
липсваш ми
боли ме

Няма да ти казвам
такива прости неща
щом не могат
да се променят

[Света вода ненапита]

Кой е автора? Много ми хареса

мисля, че всичките до тук са на Станка Пенчева...
докатао аз цитирах.. хм... други

[4avdar4e]

Кой е автора? Много ми хареса

Блага Димитрова

[Света вода ненапита]

Аз какво...

Какво бих могъл да ти дам?
Ти си млада и хубава - стилна.
Аз - набръчкан, прегърбен и сам,
дълго брулен от бурите силни.

Ти си цвете сред росна трева,
ти си извор вълшебено ухаещ,
аз - загниваща горска върба
и във огъня гаснещо тлеещ.

В тебе има букет от мечти,
в тебе има и огън и плам,
ти си слънце сред рой от звезди,
аз какво бих могъл да ти дам.

[Света вода ненапита]

Кой е автора? Много ми хареса

Блага Димитрова

ама първите две бяха на Станка Пенчева, пък!

[Fairy of the Flowers]

Ти

Ти си на моята победа горчивото.
Ти си сълзата неканена.
Ти си чувството, дето все не откривам.
Ти си солчицата в раната.

Ти си дрехата, дето най ми отива.
Ти си обетът неискан.
Ти си камъкът, хвърлен в моята нива.
Ти си стихът ненаписан..

Ти си копнежът, все разпиляван.
Ти си утехата в мрака.
Ти си грешката, която прощавам.
Ти си мечтата нечакана.

Ти си моят демоничен спасител.
Ти си лъжата безсрамна.
Ти си най-жестоката моя истина.
Ти си мехлемът за рани.

Ти си ми всичко, което без рими
в живота веднъж се изрича,
всъщност исках да кажа, прости ми,
че те обичам.

[frisky lioness]

Кой е автора? Много ми хареса

Блага Димитрова

Последно?
Има някакво недоразумение тук:winkw:

[Fairy of the Flowers]

Несладникаво любовно писмо

Здравей,

Прости ми, ако се натрапвам,

но думите – изписват се сами...

От гърлото ми ще излязат грапави

и нетипични, може би.

Излъгах те, когато ме попита

дали те искам. Казах – „не“,

а „да“ – напираше нескрито...

Потиснах го. От гордост бе.

Обичам те.

Побърквам се от ревност,

несигурност, желание и страх.

Не се нуждая от любов „на дребно“,

с такава цял живот живях...

Признавам ти – по теб съм луда!

И мисълта ми все към теб лети.

Но нямам сили да те губя

и нямам време за игри....

Не си готов за всичката любов

на някаква си луда романтичка.

Усещам го... Не си готов!

Но те обичам! Това е всичко...



Румяна Симова

[Света вода ненапита]

Незабрава

Налей ми вино в чаша тънкостенна
и приседни с усмивка неизменна.
Любима, ти навярно имаш право:
сърцето свойта участ заслужава.

И накакси привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш, или слава -
сърцето този изпит заслужава.

Целувай дълго. Глътката резлива
безсмъртната любов из нас разлива.
Не можеш дълго? Е, до гроб тогава!
Сърцето този празник заслужава.

Далеч от теб или навеки с тебе,
спокоен ще дочакам всеки жребий.
Сърцето всеки жребий заслужава.
Но не забрава, ах, но не забрава...

[4avdar4e]

Край мъничкото леки, светли дни

Край мъничкото леки, светли дни
Дваж повече са тежките и тъмни,
В които си пишман, че си осъмнал,
И мислиш: даже слънцето тъмни.
И струва ти се: край на всичко, край!
Любов, усмивки, вери, изневери!
На всичко, дето имал си до вчера
И днес го нямаш вече.
Ала знай,
Помни от мен: това е миг, това
Е само твойта, черната минута,
И тя е само днес! Мисли за утре
И за това, че си я надживял!
Благодаря на слънце и на дъжд,
На всичко, дето не отне смъртта ти.
Умира му се на човек хиляда пъти,
Ала горко му – ражда се веднъж!

Дамян Дамянов

[Fairy of the Flowers]

Едно, две , три... отрязани пера.
Боли !
Подстригвам си крилете.
От утре няма да летя.
Сбогом сестрици ! Простете !
Щом можете - още летете .
От днес ще стъпвам по земя.
Ще сънувам, че съм птица,
но ще бъде нощем.
Денем съм вълчица.
Ще спя на собствените си пера.
Ще ги зашия във възглавница
и ще сънувам, че летя.
Едва сега разбрах, че в глутница
един е начинът да оцелея -
да се науча да вия.
А аз - безсрамната наивница -
си въобразявах, че мога да пея.
...деведесет и девет, сто ! Последното перо !
Ужасно съм грозна ! Ще свикна !
Едно обаче се питам -
до днес ми стигаха трошици,
а сега ?... Нали не съм вече птица...
Пазете се, хора ! От днес съм стръвница.

По дяволите ! Страх ме е !
Отрязах си крилете, но сърцето...
Сърцето ми е още на птица.
Но вие няма и да разберете.
За вас ще бъда вълчица.

[Света вода ненапита]

Писмото ти получих
и четох без тревога;
не ме обичаш вече,
но писала си много.

Дванайсет листа пълни,
ей богу – повест цяла!
Не пише никой толкоз
подробно на раздяла.


Ей, я намалете темпото, че не мога да ви насмогна и на двете!

[4avdar4e]

Последно?
Има някакво недоразумение тук:winkw:

Блага е, бе, вервай ми

[4avdar4e]

Едно, две , три... отрязани пера.

За вас ще бъда вълчица.

Много е хубаво!!

[Света вода ненапита]

С ръка очите й закрил,
целувам я в нощта.
“Кажи какво си наумил?” –
свенливо пита тя.

С въпроса си невинно мил
ума ми завъртя:
“Не съм ли нещо прекалил
със нейните уста?”

Не знам защо съм я присвил,
защо се свива тя:
с ръка очите й закрил,
целувам я в нощта.

[Fairy of the Flowers]

Сложи ръка на моите устни,
когато, морна да блуждае,
душата ми криле отпусне
и безутешна възроптае.
Сложи ръка и запази ме,
да не надвие скръб безмерна
и в гняв, и в горест твойто име
с похулни думи да зачерня.

Обичам ви! А сега познайте от кого е това.

[Света вода ненапита]

Свежи горски теменужки
ти изпращам сутрин рано,
всяка вечер ти донасям
розите по здрач набрани.

Знаеш ли какво загатват
моите цветя, момиче?
Всеки ден да си ми вярна,
всяка нощ да ме обичаш.

[4avdar4e]

Обичам ви! А сега познайте от кого е това.

Тоя въпрос е много лесен, давай следващия

[frisky lioness]

Сложи ръка на моите устни,
когато, морна да блуждае,
душата ми криле отпусне
и безутешна възроптае.
Сложи ръка и запази ме,
да не надвие скръб безмерна
и в гняв, и в горест твойто име
с похулни думи да зачерня.

Обичам ви! А сега познайте от кого е това.

Дебелянов

[Fairy of the Flowers]

Кой?

Най-истинският - този ли е, дето
ти пращаше задъхани писма
и в тях ти обещаваше небето,
но на земята дом не обеща?
Или пък този, който с груба четка
по тялото ти драскаше любов?
Пожарникарят - плю си на подметките.
(А в огъня да скочи бе готов.)
Не е и този - дето стори къща.
И ти остави ризи за пране.
Не ти остави пътен лист за връщане.

Мъжете си превърнах в стихове...

Неделя. По привичка ставам рано.
Заканва ми се през стъклото дъжд.
А в стаята във шарена пижама
синът ми спи - най-истинският мъж!

[Fairy of the Flowers]

Обичам ви! А сега познайте от кого е това.

Тоя въпрос е много лесен, давай следващия

Пошегувах се.

[4avdar4e]

Неделя. По привичка ставам рано.
Заканва ми се през стъклото дъжд.
А в стаята във шарена пижама
синът ми спи - най-истинският мъж!

Любима, много любима...

[Света вода ненапита]

Постой! От устните ти пих
божествен елексир,
задръж ме, месеци наред
да пием с теб безпир!

Разлюбиш ли ме след това
за мен поне милей!
И сбогом, свършила любов!
Приятелство, здравей!

[Fairy of the Flowers]

Надеждата

Натрупахме опит
като пелин в пълни бъчви -
шупти ферментирал.
Не вярваме в очевидното.
Не очакваме чудото.
Не отговаряме за думите си.
Не принадлежим на себе си.
Не се захласваме по бъдещето.
Едничката ни надежда:
да продупчим бъчвите,
да изтече пелинът,
да попие в земята опитът,
да станем отново деца.

[Green Light]

Неделя. По привичка ставам рано.
Заканва ми се през стъклото дъжд.
А в стаята във шарена пижама
синът ми спи - най-истинският мъж!

Любима, много любима...

На Пламен



Мой малък - единадесетгодишен,

ах, как не знаеш ти, че в тая възраст

нещастният е най-нещастен...

Плачеш.

Лежиш под някакъв немилосърден

и тъй далечен залез ти и плачеш.

Изричаш своя плач на оня пясък

от фосфор и седеф... Но ти не знаеш,

че си щастлив, щастлив си, че не помниш

ти своя оскърбител... Някой близък?

Или случаен непознат? Ти плачеш.

За целия - превърнал се във пясък

обиден, обезсмислен свят... Трепериш

от ужас и възторг... Великодушен

(не знаеш ти, че си такъв), прошаваш

със радост... И ти ставаш. Ти си въздух.

Тъй светъл и прозрачен си, че виждам

през теб, мой малък, оня светъл

залез.



А твоят поглед е такъв невинен,

че се срамуваш и вървиш с приведен

и тъй далечен поглед ти, и светиш

от фосфор и от плач... Как бих понесъл,

как бих вървял от възраст аз във връзраст

и от любов в любов, ако не носех

на своя глас в най-ранния регистър

един далечен, фосфорен, седефен,

спасителен, всеопрощаващ

плач?

Христо Фотев

Това харесва ли ти?

Терминатора плака една вечер на морето. Двама негови приятели се скарали, той взел страната на единия и вечерта, в леглото, когато си легна му стана мъчно за другия. Плака докато заспа. Понякога, когато видя колко добри са децата ми, как добротата изпълва цялото им същество без остатък, и ставам, не мога да седя, защото нещо започва да ме притиска, и отвътре, и отвън. Щура работа.

[Remmivs]

зачитам темата
и се заглеждам
във сгушените капки
ей там, в ъглите на очите
усещам трепването кратко
във гърдите
и се усмихвам

[Света вода ненапита]

Все по-замислени и по-замислени
оставаме в компаниите тесни.
А свиреха китарите неистово
и гледаха очите честно.

И колко неизпълнени амбиции
тежат ни от тавана нисък.
Останахме в живота ученици
и много двойки ни написаха.

Душите ни звънят минорно
в приятелско, добро съзвучие.
В сърцето вятърът затворен
от мисълта ни стълба суче.

[Fairy of the Flowers]

Понякога, когато видя колко добри са децата ми, как добротата изпълва цялото им същество без остатък, и ставам, не мога да седя, защото нещо започва да ме притиска, и отвътре, и отвън. Щура работа.

И аз така. И когато плачат така отчаяно, като че се свършва света за някое кученце или птиченце, или защото са били непослушни и вечер не могат да заспят и плачат заради това, че са ме наскърбили, или когато свекър ми продал 12 кг лук и дал два лева на малкия, ат ой след малко му ги върнал и му казал :"Дядо, благодаря ти, обаче мама и тати са ми дали парички. Не е правилно така, те са си твои, ти си работил за тях." И когато видя чистите им, доверчиви и добри очички, пълни все още със звездички и щастлива почуда от вълшебствата на света, е, ами направо нещо ме стяга за гърлото и не мога да си поема дъх. Много ми хареса.

[Remmivs]

хубаво е също
и всичко да започва
навреме
и то винаги е така
защото мигът ни е едно безвремие

[4avdar4e]

Христо Фотев

Това харесва ли ти?

Фотев винаги ме хваща за гърлото и ме души, души..

[esti]

Какво ви става днес бе???

[4avdar4e]

Какво ви става днес бе???

Вали дъжд

[esti]

Какво ви става днес бе???

Вали дъжд

Добре, че само вали при вас.
Тук едновременно пече и вали и ако и аз, като вас се влияех от времето трябваше вече да съм в истерия.