...или въстанници зад волана
... или просто няколко дни в Странджа.
„Дваж по-прекрасно е
туй що безполезно е”
Сирано дьо Бержерак
В неделя на 13 юли, взехме че тръгнахме към Силистар. В началото бяхме пет – ние четеримата и Астрата. При все, че избрах много семпъл обходен маршрут от Суворово до Горица, веднага щом излязохме на Бургаския друм наоколо се препълни с камикадзета и потенциални донори на органи.Тепърва се уча да избягвам шофьорските неприятности, но пък за щастие и на отсрещните не им се мреше много често...та се домъкнахме до Горица преди контролното време. Там вкарах една ...Кока-Кола и дочакахме дружката с другото Опелче.
Заведението та Горица. Забележете кой надзърта иззад дясното рамо на синчето:rotfl24:
А после газ-газ на юг. За моя изненада справях се ако не добре, то поне удоволетворително с управлението. Ама то съм свикнал очите ми да шарят постоянно наоколо и да не чакам нищо добро от повечето обкръжаващи...е в преди Бургас на едно кръгово малко отнех едно предимство, или по точно си го поделихме по равно предимството с правоимащия колега, ама освен страшен поглед и малко аларма от клаксона не получих нищо друго лошо...През Бургас минах доста бързо и почти нищо не помня. Малко след града се отклонихме към Малко Търново за да заобиколим оживения тракт и не на последно място да не ми изскочи някой леден радетел на безалкохолното шофиране на пет ракии и с тежък джип насреща, че ако оживея случайно после няма да има процес.. Въобще. Щото съм против моралното насилие...то не е ефективно понеже.
Тук започна същинската Странджа, спокойно каране по хубав асфалт далече от самоубиствените пориви на мутиралите ни съграждани, с две думи кеф.
Място за малко почивка в гората.
Ама накрая ща не ща трябваше да се мине приз Мичурин, понеже надолу друг път като за Астрата няма, пък аз Астрата вече си я обичам. Много. Значи от Мичурин до Силистар има едно тясно пътченце със съмнителен банкет и ме притискаха , олеле как ме притискаха... Докато не ми писна и яз започнах също да ги притискам и стигнахме живи и здрави. На Силистар освен плаж има и къмпинг, и от от най-яките. При нужда всичко може да се разгради и няма да остане и спомен.Няма бетон, няма дори железа.
Детска радост....
Има само разни дъсчено сковани условности и добро настроение. Осем кинта на палатка или осем кинта на легло в каравана. Срещу това получаваш - ток за три часа, топла вода и кенеф луксозен за неограничена употреба. Какво му трява на човек повече дет се вика...
Река Силистар
Веднага щом се установихме и глътнах една гайда бира, мале как бях ожаднал....отидохме да се плацикаме.
Строители на съвременна България:-)
Плажа е много як тука е дори конкурира покрайварненските тайни места за които ограничен кръг от хора знаем. С Ирена са разходихме малко на юг почти до кльона, после пак се цопнахме и така в разходки и цопване се стигна до довечера... Хапката и пийката после беше яка, и Децата Децата ама как се изкефиха..
На юг...
На другия ден, първо цопване до 11 на обяд, после разходка до Турската граница край Резово.
Щом границата е Турска, намериха се и подобаващи находки де:rotfl24:
... После дори се върнахме с рейсче, то имало и рейсчета тука бе. Редовни и то. Турските плажове, ах...дето ги видях отдалече бяха тъй бели и чисти. Милитари зоне дет се вика. Милитари немилитари, ама догодина ще ги прослушаме с Децата и то. Втората вечер мина като първата, едене.... пиени и тъй... Във вторника сутринта пак плацикане и после с Ирена и Радко се разходихме малко на север, почти до плажа на Липите.
Червената шапчица ха-ха-ха:rotfl24:
Не е като да няма яки места натам де.
Тука пак къпане...
От легнала поза това се вижда:rotfl24:
...и това
Ламя /малка/:rotfl24:
Да придобиете, Клубарите.....представа за Лагер:rotfl24: Палатките до оградата и аз пред тях в хамака, като моста на дружбата
После връщане, едене, пиене къпане и изкарах едно шише вино, щото оказах хирургическа помощ на леля Ленче която отговаряше за къмпинга, мила и приятна жена дего беше стъпила на една тел. Шишето ме домързя да го изпразня, щото то вече нямаше място в корема, а през ноща разбрах, че от Астрата става и чудесна спалня, като заплюща дъжда и се наложи да емигрирам от хамака. На сутринта потеглихме за Планината. Благодарение на лошото време , нямаше толкова ентусиасти по тясното пътче за Силистар да ме избутват към банкета, пък и аз се бях поовълчил. НА МОСТА НА велека дето е до Граматиково спряхме за половин час за закуска и децата да погледат реката , а аз понеже съм я виждал и друг път се залепих за едно карта да измисля концепцията за нощувка. Харесах си с. Младежко – имаше екопътека и пещери и река и не можеше да няма къде да се спи, а нали и палатките бяха с нас та речено-сторено, след осколо два часа бяхме в селото.
Следва продължение:-)
:lol:
