за отказа от ТВ

[Амаранта]

....


Когато четеш за Горгона Медуза - или ти разказват за нея - ти си извикваш у себе си своя си образ на жена-чудовище. Когато ти я покажат направо нарисувана, вече нямаш избор.

Така е, но в по-голяма, или по-малка степен,
всички тези рисунки, филмчета и т.н. неща, които са достигнали до публичност, са дело на "по-добрите фантазьори", ако мога така да ги нарека. И децата общуват направо с тях, вместо да преоткриват топлата вода (като нас:winkw:). За това си мисля напоследък, като сравнявам детските си рисунки, които е запазила майка ми, с тези на децата ми - много ясно личи, в колко по-затворен свят съм живяла.

[Мнемозина]

....


Когато четеш за Горгона Медуза - или ти разказват за нея - ти си извикваш у себе си своя си образ на жена-чудовище. Когато ти я покажат направо нарисувана, вече нямаш избор.

Така е, но в по-голяма, или по-малка степен,
всички тези рисунки, филмчета и т.н. неща, които са достигнали до публичност, са дело на "по-добрите фантазьори", ако мога така да ги нарека. И децата общуват направо с тях, вместо да преоткриват топлата вода (като нас:winkw:). За това си мисля напоследък, като сравнявам детските си рисунки, които е запазила майка ми, с тези на децата ми - много ясно личи, в колко по-затворен свят съм живяла.

Да, но общуват с готови модели.
Ако нямаш модел, не се знае в каква посока ще тръгнат мисълта и въображението ти.
Прекомерната информираност си има своите остриета.
С което не казвам, че трябва да си затворим очите и нищо да не приемаме, нали? Крайностите не са ми присъщи изобщо.
Просто си разсъждавам.

[Дядо Капинчо]

Когато четеш за Горгона Медуза - или ти разказват за нея - ти си извикваш у себе си своя си образ на жена-чудовище.

Не знам откъде ми е дошъл образа на Горгоната Медуза, но ми изниква всеки път като се сетя за една жена.

[Green Light]

....


Когато четеш за Горгона Медуза - или ти разказват за нея - ти си извикваш у себе си своя си образ на жена-чудовище. Когато ти я покажат направо нарисувана, вече нямаш избор.

Така е, но в по-голяма, или по-малка степен,
всички тези рисунки, филмчета и т.н. неща, които са достигнали до публичност, са дело на "по-добрите фантазьори", ако мога така да ги нарека. И децата общуват направо с тях, вместо да преоткриват топлата вода (като нас:winkw:). За това си мисля напоследък, като сравнявам детските си рисунки, които е запазила майка ми, с тези на децата ми - много ясно личи, в колко по-затворен свят съм живяла.

когато показват честност или храброст, също се уповаваме на чужди добри фантазьори. Какво е било лицето на Оцеола когато е скочил върху каймана, Спартак когато е вдигал меча за атака, Стас и Нели отвлечени през пустинята, телевизионния фнтазьор избира за мен окуражаваща усмивка, аз я виждам, в книгата си я избирам сам и в добавъл избирам стягане под лъжиката или насълзени очи или стиснати зъби и гняв, бяс, берсеркска вместо хладна смелост такива ми ти работи. Тия книги ми стават лични приятели, а не красиви картинки

[Света вода ненапита]

Не знам откъде ми е дошъл образа на Горгоната Медуза, но ми изниква всеки път като се сетя за една жена.

е, те така стават скандалите, казват...

[Мнемозина]

Когато четеш за Горгона Медуза - или ти разказват за нея - ти си извикваш у себе си своя си образ на жена-чудовище.

Не знам откъде ми е дошъл образа на Горгоната Медуза, но ми изниква всеки път като се сетя за една жена.

Ще те плесна.

Мислех да пиша за Херакъл, защо ли не писах за него?

Добре де, нека са авгиевите обори. Дали си ги представяш така, както сина ти?

[Дядо Капинчо]

Не знам откъде ми е дошъл образа на Горгоната Медуза, но ми изниква всеки път като се сетя за една жена.

е, те така стават скандалите, казват...

То що не бачкаш, ами се мотаеш наоколо?

[Gaspode]

И още по- точно на вашата дълбока убеденост че от политика не трябва да се интересувате и не трябва да гласувате.
Трето сори! Не говоря за телевизията изобщо, а като начин да се информираш относно политиката

Отново имам лееееко разминаване (да не казвам нещо по-силно )

Аз за доклада, примерно, знам. Не от ТВ-то - от нет-а, от познати, от вас дори. И тази тема ме интересува. Интересуват ме новините - и локалните, и чужбинските. Просто предпочитам да имам по-голям контрол над това какви новини получавам. Което с ТВ-то не става.
С политиката при мен ситуацията е същата като с биг брадър - фърлих едно око, съставих си мнение, към момента не виждам с какво може да ме заинтересува. Затуй и не гласувам - не виждам с какво това ще промени нещо и не виждам за кого/какво да гласувам. Но това не значи, че не фърлям по едно оче от време на време. Пък и то няма начин човек да остане неосведомен за политиката... навсякъде това се коментира. Ако някога видя смисъл в гласуването, ще гласувам.
А, и още нещо - не влагам емоции в политиката...

[Света вода ненапита]

Не знам откъде ми е дошъл образа на Горгоната Медуза, но ми изниква всеки път като се сетя за една жена.

е, те така стават скандалите, казват...

То що не бачкаш, ами се мотаеш наоколо?

реших да те зарадвам, защото нали плака много вчера...

[Мнемозина]

когато показват честност или храброст, също се уповаваме на чужди добри фантазьори. Какво е било лицето на Оцеола когато е скочил върху каймана, Спартак когато е вдигал меча за атака, Стас и Нели отвлечени през пустинята, телевизионния фнтазьор избира за мен окуражаваща усмивка, аз я виждам, в книгата си я избирам сам и в добавъл избирам стягане под лъжиката или насълзени очи или стиснати зъби и гняв, бяс, берсеркска вместо хладна смелост такива ми ти работи. Тия книги ми стават лични приятели, а не красиви картинки

А, ей това точно имах предвид, благодаря!

[Амаранта]

Да, но общуват с готови модели.
Ако нямаш модел, не се знае в каква посока ще тръгнат мисълта и въображението ти.
Прекомерната информираност си има своите остриета.
С което не казвам, че трябва да си затворим очите и нищо да не приемаме, нали? Крайностите не са ми присъщи изобщо.
Просто си разсъждавам.

И аз просто си разсъждавам - готови модели, да. Но те разполагат и с първоизточника в реалността (в повечето случаи, де:winkw:),
и с още поне 5-6 чужди (готови) интерпретации. Мисля, че това е доста сериозен стимул за тяхното въображение, защото, когато се наложи да направят своя интерпретация, имат някаква представа как го правят по-добрите. Абе, доста по-различен им е погледа, но в никакъв случай не е по-некачествен/чужд/неемоционален и т.н.

[Дядо Капинчо]

Ще те плесна.

Ох, напляскай ме аз съм лошо момче!:shy:

Бе що всички се пишете ясновидци? Отде знаете колко "Горгони" познавам?

Мислех да пиша за Херакъл, защо ли не писах за него?

Добре де, нека са авгиевите обори. Дали си ги представяш така, както сина ти?

Аз Авгиевите обори си ги представям по едни конкретен начин - като обори, щот съм виждал. Синът сигурно си ги представя много по-картинно, щото хем не е виждал обор, хем е много гнуслив. Трябва да го питам.
Казваш фантазия, ама тя нали се формира от вече видяни компоненти. Човек трудно може да си представи нещо, дето поне отчести не го е виждал - справка извънземните по филмите - нищо невиждано, само въпрос на комбинация от компоненти - хлебарки, мухи, крокодили, октоподи, змии ...
Амаранта тук ще излезе права - в главите на децата ни има много по-голям запас от образи и те съответно могат да си съставят по-богати картини от нас на техните години.

Като дете четох Елин Пелин ли Йовков ли, не помня кой точно разказ, но фразата беше "Тя му се понравила и той й се понравил". Тогава не знаех какво значи "понравил" и си представих, че тя му е направила нещо подобно на заешка муцунка с въртене на главата и той й е отвърнал със същото. Беше ми много смешно.

[Дядо Капинчо]

реших да те зарадвам, защото нали плака много вчера...

Добре де, зарадва ме. Айде сега марш на тръстиката!:lol:

[Gaspode]

когато показват честност или храброст, също се уповаваме на чужди добри фантазьори. Какво е било лицето на Оцеола когато е скочил върху каймана, Спартак когато е вдигал меча за атака, Стас и Нели отвлечени през пустинята, телевизионния фнтазьор избира за мен окуражаваща усмивка, аз я виждам, в книгата си я избирам сам и в добавъл избирам стягане под лъжиката или насълзени очи или стиснати зъби и гняв, бяс, берсеркска вместо хладна смелост такива ми ти работи. Тия книги ми стават лични приятели, а не красиви картинки

Аз доста често виждам разминаване между моите представи и моделите на "по-добрите фантазьори". Обикновено в моя полза. При цялото ми уважение към "фантазьорите"...

[Мнемозина]

И аз просто си разсъждавам - готови модели, да. Но те разполагат и с първоизточника в реалността (в повечето случаи, де:winkw:),
и с още поне 5-6 чужди (готови) интерпретации. Мисля, че това е доста сериозен стимул за тяхното въображение, защото, когато се наложи да направят своя интерпретация, имат някаква представа как го правят по-добрите. Абе, доста по-различен им е погледа, но в никакъв случай не е по-некачествен/чужд/неемоционален и т.н.

Кой е реалният първоизточник на Горгона Медуза?

5-6 чужди интерпретации са 5-6 чужди модела, и това не е като да тръгнеш от нищото. Не казвам, че едното е по-добро от другото, а просто че е различно. Говоря за различен механизъм на фантазиране, на изграждане на образи.

[Green Light]

И още по- точно на вашата дълбока убеденост че от политика не трябва да се интересувате и не трябва да гласувате.
Трето сори! Не говоря за телевизията изобщо, а като начин да се информираш относно политиката

Отново имам лееееко разминаване (да не казвам нещо по-силно )

Аз за доклада, примерно, знам. Не от ТВ-то - от нет-а, от познати, от вас дори. И тази тема ме интересува. Интересуват ме новините - и локалните, и чужбинските. Просто предпочитам да имам по-голям контрол над това какви новини получавам. Което с ТВ-то не става.
С политиката при мен ситуацията е същата като с биг брадър - фърлих едно око, съставих си мнение, към момента не виждам с какво може да ме заинтересува. Затуй и не гласувам - не виждам с какво това ще промени нещо и не виждам за кого/какво да гласувам. Но това не значи, че не фърлям по едно оче от време на време. Пък и то няма начин човек да остане неосведомен за политиката... навсякъде това се коментира. Ако някога видя смисъл в гласуването, ще гласувам.
А, и още нещо - не влагам емоции в политиката...

Ами останал съм с грешно впечатление. Сори, съвсем наистина. Не знам какви емоции точно имаш предвид, мисля че и аз не прекалявам с тях.
Елби, веднъж каза, че съм много емоционален, и аз останах супер изненадан. Сега го приемам и разбирам, не ами знам че е така, но тогава, преди една- две години направо зяпнах от изненада. Мислех че оставам впечатление за ледено копеле. Нещо като каубой гранитно спокоен но бърз, смел и точен.
Та искам да кажа, че и дали сме емоционални не можем самички да преценим.

[Света вода ненапита]

реших да те зарадвам, защото нали плака много вчера...

Добре де, зарадва ме. Айде сега марш на тръстиката!:lol:

ааа, не може!!! ша та радвам в пълнота!

[Gaspode]

Казваш фантазия, ама тя нали се формира от вече видяни компоненти. Човек трудно може да си представи нещо, дето поне отчести не го е виждал - справка извънземните по филмите - нищо невиждано, само въпрос на комбинация от компоненти - хлебарки, мухи, крокодили, октоподи, змии ...
Амаранта тук ще излезе права - в главите на децата ни има много по-голям запас от образи и те съответно могат да си съставят по-богати картини от нас на техните години.

С това не съм съгласен. Фъображението по дефиниция не знае граници. Творческо начало там едно друго... Не всичко е само сбор от видяни образи...

[Gaspode]

Ами останал съм с грешно впечатление. Сори, съвсем наистина. Не знам какви емоции точно имаш предвид, мисля че и аз не прекалявам с тях.
Елби, веднъж каза, че съм много емоционален, и аз останах супер изненадан. Сега го приемам и разбирам, не ами знам че е така, но тогава, преди една- две години направо зяпнах от изненада. Мислех че оставам впечатление за ледено копеле. Нещо като каубой гранитно спокоен но бърз, смел и точен.
Та искам да кажа, че и дали сме емоционални не можем самички да преценим.

Прав си за емоциите - винаги има некви емоции. Разликата е, че ти се палиш, а на мен ми е смешно Затуй изглежда като да не ме интересува може би едва ли не

[Мнемозина]

Мислех да пиша за Херакъл, защо ли не писах за него?

Добре де, нека са авгиевите обори. Дали си ги представяш така, както сина ти?

Аз Авгиевите обори си ги представям по едни конкретен начин - като обори, щот съм виждал. Синът сигурно си ги представя много по-картинно, щото хем не е виждал обор, хем е много гнуслив. Трябва да го питам.
Казваш фантазия, ама тя нали се формира от вече видяни компоненти. Човек трудно може да си представи нещо, дето поне отчести не го е виждал - справка извънземните по филмите - нищо невиждано, само въпрос на комбинация от компоненти - хлебарки, мухи, крокодили, октоподи, змии ...
Амаранта тук ще излезе права - в главите на децата ни има много по-голям запас от образи и те съответно могат да си съставят по-богати картини от нас на техните години.

Като дете четох Елин Пелин ли Йовков ли, не помня кой точно разказ, но фразата беше "Тя му се понравила и той й се понравил". Тогава не знаех какво значи "понравил" и си представих, че тя му е направила нещо подобно на заешка муцунка с въртене на главата и той й е отвърнал със същото. Беше ми много смешно.

А, ей за това последното говоря.
Ако знаеш какво значи "понравил", ще ти дойде ли на ум нещо такова?

[Света вода ненапита]

ей, ч'ш, подскачащия! що си си вързАл опашката, та тя не се подмята, както хобота?

[Амаранта]

когато показват честност или храброст, също се уповаваме на чужди добри фантазьори. Какво е било лицето на Оцеола когато е скочил върху каймана, Спартак когато е вдигал меча за атака, Стас и Нели отвлечени през пустинята, телевизионния фнтазьор избира за мен окуражаваща усмивка, аз я виждам, в книгата си я избирам сам и в добавъл избирам стягане под лъжиката или насълзени очи или стиснати зъби и гняв, бяс, берсеркска вместо хладна смелост такива ми ти работи. Тия книги ми стават лични приятели, а не красиви картинки

Аз доста често виждам разминаване между моите представи и моделите на "по-добрите фантазьори". Обикновено в моя полза. При цялото ми уважение към "фантазьорите"...

Ъхъм, да, тук направо се хлъзна в съвсем друга тема. За фантазиите и "вкарването" им в материален образ.
Първо материализирай и своите, и после сравнявай резултата.

[Gaspode]

ей, ч'ш, подскачащия! що си си вързАл опашката, та тя не се подмята, както хобота?

Първо, това не е опашка.
Второ, не е вързана ами...
Трето, хоботчето не се развява а маха приветливо.
И четвърто, ти друга работа нямаш ли си, м?

[esti]

И още по- точно на вашата дълбока убеденост че от политика не трябва да се интересувате и не трябва да гласувате.
Трето сори! Не говоря за телевизията изобщо, а като начин да се информираш относно политиката

С грешно впечатление си останал за мен.
Нямам "дълбока убеденост", че не трябва да се интересувам от политика.
Просто не ми е особено интересна и затова...
Но понякога гласувам.
И новини гледам.
Филми не гледам.

[Мнемозина]

Аз доста често виждам разминаване между моите представи и моделите на "по-добрите фантазьори". Обикновено в моя полза. При цялото ми уважение към "фантазьорите"...

Ъхъм, да, тук направо се хлъзна в съвсем друга тема. За фантазиите и "вкарването" им в материален образ.
Първо материализирай и своите, и после сравнявай резултата.

Е, да, ама материализирането вече е въпрос на техника и на средства.
Не е честно така.

[Дядо Капинчо]

Казваш фантазия, ама тя нали се формира от вече видяни компоненти. Човек трудно може да си представи нещо, дето поне отчести не го е виждал - справка извънземните по филмите - нищо невиждано, само въпрос на комбинация от компоненти - хлебарки, мухи, крокодили, октоподи, змии ...
Амаранта тук ще излезе права - в главите на децата ни има много по-голям запас от образи и те съответно могат да си съставят по-богати картини от нас на техните години.

С това не съм съгласен. Фъображението по дефиниция не знае граници. Творческо начало там едно друго... Не всичко е само сбор от видяни образи...

Добре, опитай се да си представиш, нещо, дето го няма в нашия свят. Въобще. Нито е съвкупост от парчета, дето ги има в нашия свят. Можеш да комбинираш познатите ти образи по най-странен начин и да постигнеш образ на риба с хобот на слон и крака на стоножка, но пак ще ползваш вече видени компоненти. Може би най-близко до истинската фантазия са програмите за компютри, но и те тръгват от елементарната математика, която пък се опира на броя на пръстите ни, лунните фази и бог знае още колко съществуващи, осъзнати и компилирани неща.

[Амаранта]

Ъхъм, да, тук направо се хлъзна в съвсем друга тема. За фантазиите и "вкарването" им в материален образ.
Първо материализирай и своите, и после сравнявай резултата.

Е, да, ама материализирането вече е въпрос на техника и на средства.
Не е честно така.

А как по друг начин можем да сравним 2 представи, обитаващи 2 различни мозъка?!:lol:

[Мнемозина]

Добре, опитай се да си представиш, нещо, дето го няма в нашия свят. Въобще. Нито е съвкупост от парчета, дето ги има в нашия свят. Можеш да комбинираш познатите ти образи по най-странен начин и да постигнеш образ на риба с хобот на слон и крака на стоножка, но пак ще ползваш вече видени компоненти. Може би най-близко до истинската фантазия са програмите за компютри, но и те тръгват от елементарната математика, която пък се опира на броя на пръстите ни, лунните фази и бог знае още колко съществуващи, осъзнати и компилирани неща.

Семииии, ела да си говорим за архетипи сега...
Май било правилно архетипове, ама хич не ми звучи добре...

[Gaspode]

Ъхъм, да, тук направо се хлъзна в съвсем друга тема. За фантазиите и "вкарването" им в материален образ.
Първо материализирай и своите, и после сравнявай резултата.

Не разбрах.
Това, че не съм добър художник и не мога да нарисувам представата си за нещо означава ли, че нямам представа? И докато не я нарисувам нямам право да я сравнявам с това, което виждам?
Има и нещо друго - дори да не мога да нарисувам или дори да опиша с думи представата си за нещо, това не значи, че я няма. И когато видя това нещо материализирано просто на 100% мога да кажа дали и доколко съвпада с моята представа... Езика, образите дори, са вторични...

Само за пример - Марвин от галактическия стопаджиия - няма нищо общо в представите ми с това, което бяха направили във филма. Пратчет - последните игрални филми по него... може би само Багажът и магическият меч бяха в някакъв унисон с това, което си представям аз.
Хубавото за мен е, че дори и след като съм видял някаква версия на такъв обект успявам да запазя собствената си представа....

[Света вода ненапита]

ей, ч'ш, подскачащия! що си си вързАл опашката, та тя не се подмята, както хобота?

Първо, това не е опашка.
Второ, не е вързана ами...
Трето, хоботчето не се развява а маха приветливо.
И четвърто, ти друга работа нямаш ли си, м?

първо опашка е, вземи си очила.
второ, ако не е вързана, значи нещо не си наред.
трето, явно си позабравил уроците по физика за земното притегляне (айде сега марш в една ябълкова градина, та дано те споходи прозрението на Нютон).
четвърто имам си много неща и работи... ти за коя точно питаш?

[Мнемозина]

А как по друг начин можем да сравним 2 представи, обитаващи 2 различни мозъка?!:lol:

Е не можем, аз нали с това започнах.
Пък и сравняването на готовите образи няма да ни покаже всичко за начина, по който са се оформили във фантазията.
Но какво пречи да си помечтая, а?

[Gaspode]

Добре, опитай се да си представиш, нещо, дето го няма в нашия свят. Въобще. Нито е съвкупост от парчета, дето ги има в нашия свят. Можеш да комбинираш познатите ти образи по най-странен начин и да постигнеш образ на риба с хобот на слон и крака на стоножка, но пак ще ползваш вече видени компоненти. Може би най-близко до истинската фантазия са програмите за компютри, но и те тръгват от елементарната математика, която пък се опира на броя на пръстите ни, лунните фази и бог знае още колко съществуващи, осъзнати и компилирани неща.

Непрестанно си представям разни такива неща. Имам само два проблема - обикновено не мога да разбера, че съм си представил нещо, дето го няма в нашия свят, щото не знам всичко, което го има в нашия свят... и втория проблем е, че не мога да идентифицирам представата си... т.е. представям си нещо, ама не мога да кажа "те туй е огнедишаща риба от открития космос" щото може пък да е "бутилка първокачествено извънземно питие"... няма как да знам
Тва в кръга на шегата, разбира се

[Дядо Капинчо]

Добре, опитай се да си представиш, нещо, дето го няма в нашия свят. Въобще. Нито е съвкупост от парчета, дето ги има в нашия свят. Можеш да комбинираш познатите ти образи по най-странен начин и да постигнеш образ на риба с хобот на слон и крака на стоножка, но пак ще ползваш вече видени компоненти. Може би най-близко до истинската фантазия са програмите за компютри, но и те тръгват от елементарната математика, която пък се опира на броя на пръстите ни, лунните фази и бог знае още колко съществуващи, осъзнати и компилирани неща.

Семииии, ела да си говорим за архетипи сега...
Май било правилно архетипове, ама хич не ми звучи добре...

Искаш да кажеш, че съм архетип ли? Демек тип от археологията?:lol:

[Света вода ненапита]

Само за пример - Марвин от галактическия стопаджиия - няма нищо общо в представите ми с това, което бяха направили във филма. Пратчет - последните игрални филми по него... може би само Багажът и магическият меч бяха в някакъв унисон с това, което си представям аз.
Хубавото за мен е, че дори и след като съм видял някаква версия на такъв обект успявам да запазя собствената си представа....

те за тва и избягвам да гледам филми, правени по книги, които съм чел...

[Gaspode]

А как по друг начин можем да сравним 2 представи, обитаващи 2 различни мозъка?!:lol:

Не можем. Щото са субективни.

[Амаранта]

Не разбрах.
Това, че не съм добър художник и не мога да нарисувам представата си за нещо означава ли, че нямам представа? И докато не я нарисувам нямам право да я сравнявам с това, което виждам?

....

Не че нямаш представа, но нямаш ясна представа - обикновено виждаме само някакви фрагменти,
а всичко друго е само загатнато, и се допълва от емоциите и от някакви други парчета, взели се неясно от къде. Нормално е, в ума ти нещата да изглеждат много по-прекрасно. Но липсва обективния критерий за оценка. Пак ще попитам - как можем да сравним 2 представи, от 2 различни мозъка, особено ако никой от тях не е нашия, м?!

[Дядо Капинчо]

Непрестанно си представям разни такива неща. Имам само два проблема - обикновено не мога да разбера, че съм си представил нещо, дето го няма в нашия свят, щото не знам всичко, което го има в нашия свят... и втория проблем е, че не мога да идентифицирам представата си... т.е. представям си нещо, ама не мога да кажа "те туй е огнедишаща риба от открития космос" щото може пък да е "бутилка първокачествено извънземно питие"... няма как да знам
Тва в кръга на шегата, разбира се

Начи има начин да се разберем. Нарисувай най общо една от представите си, пък аз ще ти кажа откъде си я "откраднал". Няма бе братче, аз бях голям мечтател. В главатна ми все фантазии, ме не се сещам за нитго едно нещо, дето да кажа за него "Е те такова животно нема". Всяка форма, която си в състояние да си представиш, вече я има в природата или се състои от компоненти дето ги има в природата. Можеш да си представиш кърваво червено море, дето го нема никъде, ама това е защото вече си виждал море и кръв.

[Мнемозина]

Не разбрах.
Това, че не съм добър художник и не мога да нарисувам представата си за нещо означава ли, че нямам представа? И докато не я нарисувам нямам право да я сравнявам с това, което виждам?

....

Не че нямаш представа, но нямаш ясна представа - обикновено виждаме само някакви фрагменти,
а всичко друго е само загатнато, и се допълва от емоциите и от някакви други парчета, взели се неясно от къде. Нормално е, в ума ти нещата да изглеждат много по-прекрасно. Но липсва обективния критерий за оценка. Пак ще попитам - как можем да сравним 2 представи, от 2 различни мозъка, особено ако никой от тях не е нашия, м?!

Но ако единият е нашият, можем да направим сравнение - за себе си. Гаспод точно това прави с Багажа и магическия меч примерно.
Както и всеки от нас, волно или неволно.

[Дядо Капинчо]

А, ей за това последното говоря.
Ако знаеш какво значи "понравил", ще ти дойде ли на ум нещо такова?

Няма да ми дойде, ама то е дошло, защото не знам думата от една страна, и защото съм виждал децата да си правят такива муцуни. Мозъкът ми само ги е събрал тези две неща.
Справка сънищата. Мозъкът работи на самотек. Свързва най-невероятни неща, виждаш чудовища, духове, места където никога не си бил. Колкото и да се напъвам обаче, не мога да се сетя да съм сънувал (а аз имам по няколко съня всяка нощ) нещо, дето да не мога да го идентифицирам.

[Мнемозина]

А, ей за това последното говоря.
Ако знаеш какво значи "понравил", ще ти дойде ли на ум нещо такова?

Няма да ми дойде, ама то е дошло, защото не знам думата от една страна, и защото съм виждал децата да си правят такива муцуни. Мозъкът ми само ги е събрал тези две неща.
Справка сънищата. Мозъкът работи на самотек. Свързва най-невероятни неща, виждаш чудовища, духове, места където никога не си бил. Колкото и да се напъвам обаче, не мога да се сетя да съм сънувал (а аз имам по няколко съня всяка нощ) нещо, дето да не мога да го идентифицирам.

Ама фантазията е не в образите, а във връзките именно - и за тях говоря аз.
За разликата в правене на връзките между нещата.