брояха резултата
Деветдесет и осем чак
за Айнщайн; но в борбата
се впусна Едингтън на нож
и все напред с рогата.
- Какъв а този пясък тук
на толкова купчини? -
попита Айнщайн. - Тоз боклук
направо ни зарина.
Да можем да го заравним,
ще може да се мине.
- Дойде мигът, когато с теб
ще трябва да говорим:
махала, линии, места,
за времето да спорим -
дали с крила е то и де
пространството оборва.
И измеренията три
за теб са значи че`три
Хипотенузата си скри
квадратът геометрен.
Евклид, дори изопачен
не искам да пожертвам.
А светлина и време тъй
усукваш някак скришно...
Като идея е добре,
но смятам за излишно
писмото, дето днес чета,
чак утре да се пише.
- Най-краткий път - каза Айнщайн -
не е съвсем направо;
усукваш правата, ферщайн,
като осморка става.
Понеже ако бързаш файн,
ще закъснейш тогава.
Великден е на Рождество,
далече става близко,
неравното е тъждество
и правиш к`вото искаш.
- Бе може - каза Едингтън,
но все пак се изкиска.
У. Х. Уилямс (физик)
Написал е пародия на Моржа и Зидаря от "Алиса в Огледалния свят"* на Л. Карол и я е посветил на Айнщайн и Едингтън, за да отпразнува общото възхищение от относителността, голфа и Л. Карол.
Мисля, че някъде бях прочел, че когато един журналист взимал интервю от Едингтън споделил, че се шири мнение, че на света имало само двама човека, които разбират от ОТО и СТО. Едингтън се умислил. На последващия въпрос защо отговорил така - чудя се кой е този втория човек...
Голям зевзек е бил. И е обичал футбол (Арсенал). И е обичал числата._______
* Блестеше над морето ярко слънце,
то светеше със цялата си мощ;
то с всичките си сили се стремеше
да укроти разпенената площ.
И всичко туй май твърде странно беше,
защото беше полунощ.
