си говори човек със съученици, които не е виждал кажи-речи от завършването си?
Не бяхме никак задружни - нито като випуск, нито класът ни, а и във випуска имаше честа ротация между класовете.
До сега почти не сме се събирали. Т.е. правили са една-две сбирки, но аз все съм била далеч, пък и са се събирали само част, добре подбрана.
И онзи ден са се видели почти всичките на изява на един от съучениците ни и спонтанно се родила идея да се направи събиране на следващия ден (снощи тоест), за което ми се обадиха, обаче аз пак съм далеч.
И сега ми звънят разни хора по телефона и ме карат да ги разпознавам и да обещавам да им се обадя, за да се видим през следващата седмица.
Пък аз гледам ей така и се срамувам и се чудя: и като се видим - кво?
С някои съм била близка, с други изобщо не съм и била даже... Много интересно.
Какво ли не му идва на човек до главата.
Моят клас беше средно задружен. Имаше групички от дружащи съученици, които се припокриваха, т.е. един и същи човек беше "член" на две-три групички. По инициатива на "местните" от випуска срещи на випуска се правеха на всеки 5 години с около 80% участие. Аз, по една или друг причина не бях ходил. За пръв път отидох на 30-годишнината. Бяхме целия клас без двама починали и две отсъстващи. Седнахме по старите групички. Разговорите естествено се въртяха около случки от училище (вероятно припомняни на всяко събиране), омешани с делничните ни преживявания. Един от съучениците си не познах. Гледахме се втренчено няколко секунди. Останал почти без коса, измършавял, с келяви мустаци. Беше най-артистичния и свободолюбив бонвиван. На срещата приличаше на клошар. Имаше успели, не чак толкова успели и пълни неудачници в семеен и финасов план. Успелите се чувстваха някак гузни да споменават за успехите си и заобикаляха чувствителните теми. Неудачниците като че ли се чувстваха виновни, че не са успели. Пропуснах да спомена, че А клас на гимназията - математическа паралелка се считаше елитен в града. Всички от нашия клас станаха висшисти с приблизително равни шансове за среден статукс в живота, но демокрацията ни разхвърля кой нагоре, кой надолу. Разговорите вървяха тегаво. На няколко места по масата един говореше, а двама трима го слушаха без интерес, чакайки своя ред и те да говорят. Поради възрастови здравословни проблеми, дори отявлените ни пияници не успяха да се напият. Срещата беше обявена от 20 часа. До 21 се точеха закъснели. Към 23 часа вече всички си поглеждахме часовниците и в 24 станахме да си ходим. Остава само да добавя убийствено жалката картинка на 50 годишни старци и лелки, които срещайки се в тази среда заживяват с 18 годишните си чувства и мислене. Като поглеждах към дансинга дори не ми беше смешно, а ми се плачеше.
А ти иди, може при вас да е различно.
На срещата не мога да отида, защото е била снощи. Даже си мисля, че ако беше целокупна сбирка, щеше да ми е по-лесно, защото тогава не е и необходимо да говориш.
И съм почти сигурна, че при нас напрежението успели-неуспели не би го имало, не знам защо. Тоест знам.
Но сега трябва да се срещам поотделно с няколко души поне и това ми се вижда някак особено.
Мнемозина написа:На срещата не мога да отида, защото е била снощи. Даже си мисля, че ако беше целокупна сбирка, щеше да ми е по-лесно, защото тогава не е и необходимо да говориш.
И съм почти сигурна, че при нас напрежението успели-неуспели не би го имало, не знам защо. Тоест знам.
Но сега трябва да се срещам поотделно с няколко души поне и това ми се вижда някак особено.
Какъв ти е проблема? Срещаш се с този/тези които искаш. Другите - сори. Аз всеки път като си ходя се срещам с няколко съученика, по точно съученички. Най-интересното е, че вече са в по-близък контакт с женичката , отколкото с мен.
Ако пък никой не ти е поне малко интересен, просто не се срещаш. Съжълявам, нямам желание/настроение. Друг път.
Може и обратното - срещаш се с всички желаещи. Може пък да изскочи нещо интересно. В най-лошия случай - малко загубено време. Къде не е отишло.
Имал съм много срещи, на които съм бил готов да си платя, за да не отида (повечето служебни, но и лични). В повечето случаи не съм съжалявал.
ППЗабравих. И мен това ме тормози най-много в такива случаи - трябва да говоря, а не знам какво. Защо? Ами колкото ти си длъжна да говориш, толкова и другия. Остави инициатора на срещата да води разговора, а ти само ще отговаряш. Ако се получи - добре. Ако не - да се е справил по-добре.
Капинчо написа:
Какъв ти е проблема? Срещаш се с този/тези които искаш. Другите - сори. Аз всеки път като си ходя се срещам с няколко съученика, по точно съученички. Най-интересното е, че вече са в по-близък контакт с женичката , отколкото с мен.
Ако пък никой не ти е поне малко интересен, просто не се срещаш. Съжълявам, нямам желание/настроение. Друг път.
Може и обратното - срещаш се с всички желаещи. Може пък да изскочи нещо интересно. В най-лошия случай - малко загубено време. Къде не е отишло.
Имал съм много срещи, на които съм бил готов да си платя, за да не отида (повечето служебни, но и лични). В повечето случаи не съм съжалявал.
Мнемозина написа:
Да бе, търсят ме.
Сетиха се след сто години, аз ги изпозабравих вече.
(За сведение: ей това последното било едно от най-рачешките изказвания. )
Благодаря!
Просто като отида във Варна и целият мързел на света се събира у мен.
хахаха, верно е, че рачешко, от най-гадните
Мнемо, все ще те питам, ти си от Варна нали? къде си учила тук и защо си идваш все тихомълком, един път не се обади да пием едно кафе, из кой квартал се подвизаваш във Варна
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
latrevw написа:
хахаха, верно е, че рачешко, от най-гадните
Мнемо, все ще те питам, ти си от Варна нали? къде си учила тук и защо си идваш все тихомълком, един път не се обади да пием едно кафе, из кой квартал се подвизаваш във Варна
Като пристигна, ще ти се обадя, ще пием кафе и всичко ще си призная.
Последно промяна от Мнемозина на 03.08.08, 20:58, променено общо 1 път.
Мнемозина написа:
Късно ще е, чадо, тогава и аз вече ще съм си отговорила.
И не намираш ли?
Ние ще сме камерен състав, но за сметка на това дет не сме се виждали 100 години. Голям кеф, вече съм планирала фризьора, купуването на нова рокля!!! и ще ми влезе в работа новия парфюм.. Ама, Мнемо, да ти имах проблемите
Мнемозина написа:
Късно ще е, чадо, тогава и аз вече ще съм си отговорила.
И не намираш ли?
Ние ще сме камерен състав, но за сметка на това дет не сме се виждали 100 години. Голям кеф, вече съм планирала фризьора, купуването на нова рокля!!! и ще ми влезе в работа новия парфюм.. Ама, Мнемо, да ти имах проблемите
Не, нищо не ми подхожда. Засега...
Виж сега, ако търсиш такава, която да ти подхожда на новата рокля, поне купи първо роклята.
Ще излезе все нещо.
Мнемозина написа:си говори човек със съученици, които не е виждал кажи-речи от завършването си?
Не бяхме никак задружни - нито като випуск, нито класът ни, а и във випуска имаше честа ротация между класовете.
До сега почти не сме се събирали. Т.е. правили са една-две сбирки, но аз все съм била далеч, пък и са се събирали само част, добре подбрана.
И онзи ден са се видели почти всичките на изява на един от съучениците ни и спонтанно се родила идея да се направи събиране на следващия ден (снощи тоест), за което ми се обадиха, обаче аз пак съм далеч.
И сега ми звънят разни хора по телефона и ме карат да ги разпознавам и да обещавам да им се обадя, за да се видим през следващата седмица.
Пък аз гледам ей така и се срамувам и се чудя: и като се видим - кво?
С някои съм била близка, с други изобщо не съм и била даже... Много интересно.
Какво ли не му идва на човек до главата.
Преди няколко месеца и аз се срещах със съучениците си след 20 години! Повечето не ги бях виждала от абитуриетската вечер! Моя приятелка се беше срещала със своите съученици малко преди това и беше страшно разочарована - били го ударили на разговори кой е по преуспял и тем подобни заяждания имало! та отидох малко със смесени чувства, макар че кажи речи аз пробутах идеята на един съученик да вземат да спретнат една организацийка!
За щастие вечерта мина изключително добре, с някои изкарахме до 3 часа! Имах чувството , че сме се разделили вчера! Познахме се, не сме се изменили толкова драстично! Общо взето зависи от хората! Моите , слава богу, са си останали читави , въпреки живота!
Мнемозина написа:
Права си.
Наистина да си имам проблемите.
Начи, глей ся, роклата е черна, на едни такива мънинки блескащи камичета.. Вече имам такава пола, та може и с нея да мина, ако се наложи да плащам на младежа надница
Ох, честно, трудни са такива срещи, ама едва ли са по-трудни от идването ти на зочовски купон
anhela написа:
Преди няколко месеца и аз се срещах със съучениците си след 20 години! Повечето не ги бях виждала от абитуриетската вечер! Моя приятелка се беше срещала със своите съученици малко преди това и беше страшно разочарована - били го ударили на разговори кой е по преуспял и тем подобни заяждания имало! та отидох малко със смесени чувства, макар че кажи речи аз пробутах идеята на един съученик да вземат да спретнат една организацийка!
За щастие вечерта мина изключително добре, с някои изкарахме до 3 часа! Имах чувството , че сме се разделили вчера! Познахме се, не сме се изменили толкова драстично! Общо взето зависи от хората! Моите , слава богу, са си останали читави , въпреки живота!
Да, и моите снощи са изкарали до девет сутринта, значи не е било страшно - или пък именно е било страшно.
И не вярвам да са се променили кой знае колко - макар че няма начин да не са, но в основата си човек си остава същият сякаш. Тези, които си бяха готови за уеснафяване още тогава си ги знам, за останалите чувам това-онова.
Но общо взето май няма неочукани от живота.
Абе ще ги видя.
Мнемозина написа:
Права си.
Наистина да си имам проблемите.
Начи, глей ся, роклата е черна, на едни такива мънинки блескащи камичета.. Вече имам такава пола, та може и с нея да мина, ако се наложи да плащам на младежа надница
Ох, честно, трудни са такива срещи, ама едва ли са по-трудни от идването ти на зочовски купон
Тц.
Идването на зочовски купон беше трудно.
А тук очаквам да бъде досадно.
И... в такива случаи никога не отивам с нови парцалки. Само с изпитани. Забелязала съм, че има дрехи, с които винаги ми върви - и докато не проверя новото как действа, не го пускам да излиза на рискови места.
Мнемозина написа:С някои съм била близка, с други изобщо не съм и била даже... Много интересно.
Какво ли не му идва на човек до главата.
Тая година бях на среща аз. Как да е мина... до 5ч.сутринта. После почивка до 10, когато се събрахме отново на кафе... разхвърчаха се кой накъдето след около 2ч., а аз останах с най-големия бандюга на випуска още няколко часа, та почти до 16ч. то бяха истори и кримки... та май това ми е най-дългото кафепиене от 10-16ч.
А тоз - бандюгата, даже съучееник не ми е, ку трябва да съм точна, щото аз съм учила с випуска до 8кл., а той е пристигнал в 9-ти, след като бил изключен от 3 др.училища... Няколко седмици преди срещата същият разправял на мъжа ми, че имаме среща на випуска с него, а аз се чудех тоз пъ кога ми е бил съученик и как може пъ толку да не помня... Та на такива срещи се оказа, че са интересни и заради несъвипускниците, дето се явяват на тях.
Предупреждавам, та да имаш готовност.
«Страдаме без страдание, желаем без желание, мислим без мисли.»
Ф.Песоа
това май е другото лице на скуката
Мнемозина написа:
И... в такива случаи никога не отивам с нови парцалки. Само с изпитани. Забелязала съм, че има дрехи, с които винаги ми върви - и докато не проверя новото как действа, не го пускам да излиза на рискови места.
фащам се за това ти писание, щото толкова обратно на мойте действия
понякога, като нещо голямо и екстремно важно ми предстои отивам и си купувам нова риза
и я слагам и се чувствам перфектно
ПП/ няма да споменавам за покупка на дантелени гащи
Мнемозина написа:си говори човек със съученици, които не е виждал кажи-речи от завършването си?
Не знам, ние редовно се събираме - с повод и без повод.
Винаги е много готино.
Така и не успяхме да се отчуждим с годините.
Бяхме наистина "един неразделен клас"
На твое място или няма да отида на тези единични срещи или ще отида само на тези с хора, които навремето са ми били приятни.
Но по-вероятно е да не отида.
Миналата година ходих на такава среща. Говорехме си за нас, за тези, които ги нямаше - клюки разни. За даскалите, спомени ученически (как пък всеки помни различини неща). И това общо взето. Нищо особено, но беше приятно. И аз не си купих нов парцал, щото разбрах за срещата няколко часа по-рано. Иначе също нямаше да си купя.
Аз ако съм на теб и се колебая, няма да отида, щото Варна е далеч от София, но ако беше в София - отивам без да се замисля. Туйто.
Много е тъпо. И опасно. Приготвям се, три пъти се преобличам, понеже ту ми се струва че съм прекалено официален, ту пък прекалено спортен, на къв се правя, да не съм на 18, с кола ли, без кола ли, с жена ли, без ли, много проблеми за решаване. Решавам ги. И малко нервно влизам, разбираш ли в някаква кръчма и някакъв си мъж ме сграбчва за ръката, се едно ме е причакал зад вратата. Ма яко ме сграбчва и ме дърпа. Не го фраскам, понеже самообладние, нали, а той крещи на някаква жена "Е тва е. Питай го бе, питай го" И жената от упор - Ти как мина по география в трети курс, бе. Баси, викам си само да нацеля верния отговор и тоя да ме пусне и дим да ме няма. После следваха още въпроси. Тоя може ли да познаеш кой е? Тцъ викам не мога, аз и тебе не те познавам ако става за въпрос. Аз вика тоя дето ме стиска за ръката съм Емо Белята, а тва е Шестицата, бе Мишо. Помниш ли- крещи на ухото ми- дето го питахме дали е бил на купона. Пък той ни вика. Къв купон, бе, къде? И ти му викаш ми у вас бе Мишо. И реве от смях. Пак на ухото ми, оттогава малко зле чувам с тва ухо. После се заредиха да ме стискат и да ме разпитват Тоцо, Кръпката, Рози(тва е мъж), Фишека, Змея, бе много бяха.
Не че не се сетих кои са, обаче някак прояснение получих като им чух пълните прякори така накуп и изведнъж, аз викам си с късмет, бързина и опит съм оцелял с тия хора четри години, обаче сега вече ще ми видят сметката, спасявай се братче оттука.
Ма понеже бях без кола, та останах.
Не знам как е поединично, може да се справиш.
Но си вземи колата.
Последно промяна от Green Light на 04.08.08, 10:40, променено общо 1 път.
Ами като ми мина уплаха и видях че няма да ме застрелят или нещо друго лошо да ми направят и пийнах малко. На другия ден си виках бе тия що не ме застреляха вчера
Бях на среща на випуска скоро и от начало беше много сладко , всеки те поздравява , радва ти се и се усмихва . Ние си бяхмеи доста задружен клас и доста задружна тайфа и все още сме такава . Та е нямало дискомфорт , но общо взето всички са настроени дружелюбно . После съм продължила да си прекарвам много добре , но това само по разкази . Така че следващия път смело атакувай старите познайници - не се знае с кой ще се надушиш - винаги има шанс за още един добър човек на масата .
Абе грийн не знам си какво :) Тиииии какви хапчета пиеш - много искам и аз !
ауу не пиел хапчета . А виж какъв е ... екстравагантен . Нека продължава да не ги пие - що да се трови . После и с алкохол ще ги смеси , цироза ще си докара . Не , не , не ! Аз съм за здравословния начин на живот на грийна и приятната му лудост
Tinkerbell написа:
Абе грийн не знам си какво :) Тиииии какви хапчета пиеш - много искам и аз !
Той не си ги пие, там е работата. Казваме му ние - вземи си пий хапчетата, че много ни потискаш целокупно, ама на.
Ма не съм само аз на хапчета, стига сега, недей разбираш ли да ни дискриминираш. Много сме. На Бузлуджа хехе имаме среща чат пат. Колко пъти се събираме там, разбираш ли, и все се чудя така като сме на гюме. Бе тия в тая държава базуки нямат ли?
Мнемозина написа:си говори човек със съученици, които не е виждал кажи-речи от завършването си?
Не бяхме никак задружни - нито като випуск, нито класът ни, а и във випуска имаше честа ротация между класовете.
До сега почти не сме се събирали. Т.е. правили са една-две сбирки, но аз все съм била далеч, пък и са се събирали само част, добре подбрана.
И онзи ден са се видели почти всичките на изява на един от съучениците ни и спонтанно се родила идея да се направи събиране на следващия ден (снощи тоест), за което ми се обадиха, обаче аз пак съм далеч.
И сега ми звънят разни хора по телефона и ме карат да ги разпознавам и да обещавам да им се обадя, за да се видим през следващата седмица.
Пък аз гледам ей така и се срамувам и се чудя: и като се видим - кво?
С някои съм била близка, с други изобщо не съм и била даже... Много интересно.
Какво ли не му идва на човек до главата.
Интересно преживявяне!
Никога не е късно да станеш близък с някого, с когото в ученическа възраст не си бил. На мен ми се случи такова нещо с една съученичка. Били сме в един клас 12 години и почти не сме разговаряли, а миналата година сякаш се запознахме .
За съжаление не е късно и за обратното - да се отчуждиш от някого, когото си считал за много близък.
и се срамувам и се чудя: и като се видим - кво? 
) 
.