4avdar4e написа:Аз не (деля), той да... И от това ми е толкова болно понякога... Опитва се да е баща, за братята, опитва се да ме съди и да ми дава насоки... С кого, къде, защо.... Аз го позволих, давам си сметка, затова днес реших да приключим с това. Да се знае кой и къде е.
П.П. А той дори лична карта не може да си извади, щото трябват 2 подписа... И още колко неща... Няма да рива, обещавам

Едно объркано дете. Пораснало и не съвсем.
"Да се знае кой и къде е." - Постави ли го на мястото му?
Тежко ти е. Ми тепърва?!
Като ти се плачи - плачи.
Бе как детето шъ повръща от нерви и шъ седиш настрани, щото било поза?
Точно щото мисля така - казвам ти го. Бъди по-открита, не зла. Като ти е тежко - обясни му. Не е разбрал - пак.
Но като ти се иска да го прегърнеш и ти не ми се прави на сърдита, а го направи.
Остави достойнството и кой бил прав за по-късно.