Котарака не спира да дере и да хапе като обезумял. Свикна да яде русенско варено, а като му замирише на пилешко, забравя на коя планета е паднал
Тая вечер обаче, след като ми нахапа едната ръка от лакътя до дланта, си изяде боя. Ударих го три пъти по дупето, последния от които доста силен и явно го заболя. 
Хем ми докривя, че му се играе на животинчето, а аз все съм на компютъра, хем болеше ... Легна в коридора и реши да спи там. Отивам - говоря му, не реагира. Седнах на колена, простегнах пръст и нашия си сложи лапичката на пръста ми.
Говоря му - той ме гледа, сякаш ме разбира. За първи път, откакто е вкъщи. Взех го, качих го на дивана - не посмя да гъкне няколко минути, бяхме приятелчета и пак почна да дивее. Но явно го достраша от ръцете ми и слезе да спи върху една моя тениска на пода Викам, викам, нашия не реагира. След половин час го взех от тениската и го сложих на възглавницата, където по принцип си спи. Сега лежи там.
Явно ми прие извинението, че го нашамарих преди това ...
Ама не се трае понякога. Викаме му ... Куче. Щото точно така се спуска и хапе и дави, а като влезе в стаята, влиза със страшна походка - все едно е краля на джунглата Големи животинки били т'ва, котките.
Без малко да не ги опозная що за душици са 
Много обичам животните, но надали бих взела пак
А иначе ми била истинска приятелка. 
Аре беее...
