ден 2 - пещерите
и ето отново слънцето изгря- вече не топли, но поне свети, има мъгла, която се спуска под склоновете на Буйновското ждрело
на който му се чете, моля:
"Буйновско ждрело
Ждрелото е разположено от двете страни на Буйновска река, приток на р.Въча.
Скоро след разклона при с. Тешел скалите се стесняват над реката, формирайки величествено ждрело. Буйните планински води са прорязали варовитите скали, създавайки неповторим с красотата си кът в Родопите. Отвесните скали са толкова близо, че оставят впечатление, че може да прескочите отсреща.
Мястото, където скалите сякаш почти се допират, оставяйки тесен процеп само за слънчевите лъчи е наречено от жителите на с. Ягодина “Вълчи скок”. Те разказват, че на това място зимно време прескачат изгладнелите вълчи глутници, за да нападат кошарите им. През 1971г. Ждрелото е обявено за природна забележителност.эhttp://media.snimka.bg/0322/006899423.jpg
Над ждрелото гордо издига отвесна снага връх “Св. Илия”.
Смайваща е гледката, която се разкрива от върха към ждрелото.
Улисани и очаровани от неповторимите гледки разкриващи Буйновско ждрело неусетно се стига до разклона за с. Ягодина – 2км. и Ягодинска пещера и пещерно жилище.
Важно е да знаете, че до този рай не можете да достигнете с автобус над 40 места."
Решихме,че тъй и тъй е лошо времето, поне в пещерите няма да вали и така се запътихме към ягодинската пещера
инфо-
Ягодинска пещера- перлата на българските пещери
Една от най- красивите и най- дългите осветени пещери в България. Намира се на 1.5км.от с.Ягодина и на 22км. южно от гр.Девин по пътя за Доспат, като се завива вляво при стената на язовир “Тешел”. Тя е част от неповторимия карстов комплекс на Буйноското ждрело. Пещерата е дълга 10км. на три етажа, с много лабиринти и пропасти. Тя очарова посетителите в благоустроеният за посещение от туристите участък с уникални карстови образования – вълшебна приказка от подземни форми и багри. Проучването й започва през 60-те години на миналия век под ръководството на Димитър Райчев от гр.Чепеларе. Общата дължина на галериите й надхвърля 10500м. Благоустроеният за посещение от туристи участък е с дължина 1100м. Посетителите могат да се любуват на разнообразни карстови форми – сталактити, сталагмити, сталактони, дендрити, пещерни перли, драперии, оцветени фасетки, наподобяващи леопардова кожа,които са само част от подземната приказка, в която въображението на всеки ще му помогне да открие своите герои – барбарони, крокодили, лисици, Дядо Коледа и много други. По благоустроеното трасе в пещерата се преминава през няколко зали, всяка от които очарова туристите със своята неповторимост.
Там доста неща бяха забранени, включително и снимките, но като влязохме вътре момчето ни обясни,че принципно на скалните образувания нищо няма да им стане, просто групата се бави и той никого няма да чака, който може да снима в тъмницата, да изостава и да действа, пък и освен това те били направили специално за нас, диск със снимки, който се продава на информация - е и него си купих - но уви, не беше това, което очаквах.
входа на пещерата(той малко изкуствен тоя вход,ама нищо), естествения,беше нагоре, разгледахме и информационните табели на входа, докато чакаме да стане кръгъл час, щото там се влиза под строй
от входа лъхаше студ, ама студ и както беше много влажно времето навън, - от вътре идваше още по влажно, та после разбрах,че целогодишния климат вътре в пещерата е такъв 6 градуса и 92% влажност, за това околните заведения нямат нужда от хладилници през лятото
Разбирайки,че липсата на светлина затруднява снимането, ще извините фотографа, той толкова си може
вътре, на 200м под земята намерихме една украсена коледна елха, която по думите на момчето-водач, седи там от 4 години, и се е консервирала, освен нея, имаше и една ритуална масичка с букет рози, защото там се извършвали много бракосъчетания.
това нещо, което се вижда през мрежата са пещерни перли, които се образуват по същия начин като морските, пак за стотици години, обаче нямат седеф и за това не са лъскави, съответно ценни
и така цялото ходене в пещарата беше дълго около час, не повече от километър и половина, но успя да ни замисли относно пещерните хора и живота под земята, излязохме около два-три километра по-нагоре по пътя, с една мисъл повече в инъче поопразнените от толкоз километри тикви
и тъй продължихме обратно по буйновското ждрело, което наистина е уникално и трябва човек да мине от там
и продължихме към Триградското ждрело и пещерата Дяволското гърло, тук самата пещера, не е толкова силна, колкото легендата за нея
и ждрелото на Триград, беше много красиво, въпреки,че мен лично Буйновското повече ме впечатли
един интересен пътен знак, който не бях виждала преди
и дойдохме до самата пещера, тя както казах,сама по себе си е впечатляваща, защото е срутище на скални маси, по които от 42м тече вода, самото качване до този "вход" само по себе си е екстремно, дотолкова доколкото трябва да се качи стръмна метална стълба с височината на около 20етажна сграда,
а входа на водата е оприличен на дяволска глава, от там името, вътре се намира най-голямата благоустроена пещерна зала в България, наречена Бучащата зала, защото е доста шумно в действителност,
малко инфо
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в Българските пещери след входната зала на Деветашката пещера - в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски". От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. На близо 400 м от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.
В тази пещера зимува най-голямата в България и на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп.
Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си - Евридика.
Пещерата е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз.
Работно време - летен сезон: 8:00-18:00 ч. зимен сезон: със заявка, има печат, нощувки в хижа "Триградски скали". Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонен парапет. Дължината на пещерата е 1 км, маршрута за туристи 350м. Температурата в пещерата е около +8°C.
след това отидохме на разходка до Девин, който обаче с нищо не успя да ни впечатли
една разходка отново в село Ягодина
и така приключи и вторият ден
, но това все още не можеше да ни стресне 
, 
, и светът стана по-хубав,когато ни заведоха на едно заведение,където явно разбират хората като нас, защото носят разхладителни питиета в ееехеей такива големи чаши. И така в шеги и закачки без да се усетим стана време да казваме сбогом на Пловдив 
и потеглихме към Планината 
, а тази гледка беше една от онези, които ти спират дъха, дали може и дали съм успяла в снимката да предам това усещане - това е отделен въпрос - 
това явление, беше една от целите на нашето пътуване - да видим, как хората си вързват къщите за брега, за да не отплават - е има го само на те този гьол в България. 
и тук имаше доста паркирани до кея къщи.
това място ни беше очаровало по предварителни снимки и информация, но в действителност, обстановката и посрещането ни изгони от там. И за това продължихме нагоре по планината, срещнахме много препятствия, включително и падащи камъни, падащи дървета и даже падащи ледени топчета 
, по-високо, отколкото нормален човек може да предположи,че ще има толкова активна човешка дейност, но факт, намерихме там това-
тая твоя голяма уста!
, 
рай за гъбарите, дори и хазяина ни в селото, той беше гъбар, беше запрашил по горите за гъби още в 5 сутринта, а ние в чест на хубавото време решаваме да сменим маршрута и да минем през язовирите Доспат, Широка поляна, Беглик, Батак
:shy:
