се изнизва, или пък просто си минава, или пък настъпва всеки миг. Ала дали един миг е една секунда или четвърт такава? А може би той довтасва всяка сутрин. Или понякога, като се събудиш нощем? Или пък той те буди нощем, защото си забравил за него. О, разбира се, ако не те е събудил глад, жажда или нужда за тоалетната. Но това животът ли е - не бе, това е съществуването. Обаче в тези моменти на глад или пишкане философията и диалектиката са тотално пренебрегнати ;) И какво тогава - когато не сме в някакво "първично" състояние - забелязваме как ни се случват причинни и безпричинни неща. Понякога намираме смисъл и в едното и в другото, а понякога и двете ги виждаме като безмислени.
Или пък животът не се изнизва? Ние го побутваме, водим, борим се с него или се отпускаме в него като в басеин...не - джакузи е по-добре - на готин хотел, където си отишъл да релаксираш след гадна седмица. А може и да е била хубава (получил си големи кинти или ... не само си сънувал онази прекрасна жена ;), която те кара все да забравяш какво ли не). И ако случайно се замислиш по това изнизване и побутване на живота - ако случайно зърнеш нещата, които се описват по-конкретно ти идват на акъла секс, пари, работа, деца, дух, разни мисли дали сме сами във Вселената, сила на волята (мога ли да съм по-върха от други върхове), патриотизъм (колко е велика страната ни или колко не е) цел на Живота и смисъла на Съществуването, любов, мача на любимия отбор, приятелски отношения, брак, смърт, близки хора, дали да подпишеш и за колко онзи договор, човешки качества - (има ли ги, как моите са перфектни, а тези на околните ... в най-добрия случай леко доближаващи се до моите, но все нещо ... не стига - там разбира се - не за моя милост), любимите домашни животни, колегиални отношения, създаване на нови приятелства, запазване или изпаряване на стари, секс извън брака, възстановяване на дружба, отново секс, о, тази всекидневна работа, пари...мислите ни по всичко това.
Щом сме наоколо поне сме сигурни, че докато ни е даден Живота - живее се ;)
Просто си мисля на глас :)
Този месец ми беше луд и с ужасно много събития. Не е оправдание, но все не ми остава време да пиша :)
Животът
Животът
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Понякога забравяме за себе си. Живеем с пишкането и храненето. Може би така и трябва да е, Елби. Отдавна се случи така че захапах голям залък. Така се случи. Два месеца бях в някакъв шемет. Струваше ми се(така го бях казал на жена ми), че сутрин когато стана, разпервам ръце и започвам силно да бутам целият ден напред. С ръце глава гърди и понякога зъби и юмруци. И ако спра да бутам или ако събера ръцете си да не са толкова нашироко, всичко ще спре. На края на втория месец се видя, че ще успея. Тогава, когато разбрах това, изведнъж разбрах, че живея. Няма човек мисля си, на беля свят, който да не е изпитвал това. Може това да е живота
Последно промяна от Жълто на 22.08.08, 09:58, променено общо 1 път.
да - и това е - просто не можех да напиша за всичко... да - и това се усеща...биеш се с Него, избутваш го със сила и стиснати зъби и ... той спира да ти се зъби ;) За известно време.Жълто написа:Понякога забравяме за себе си. Живеем с пишкането и храненето. Може би така и трябва да е, Елби. Отдавна се случи така че захапах голям залък. Така се случи. Два месеца бях в някакъв шемет. Струваше ми се(така го бях казал на жена ми), че сутрин когато стана, разпервам ръце и започвам силно да бутам целият ден напред. С ръце глава гърди и понякога зъби и юмруци. И ако спра да бутам или ако събера ръцете си да не са толкова нашироко, всичко ще спре. На края на втория месец се видя, че ще успея. Тогава, когато разбрах това, изведнъж разбрах, че живея. Няма човек мисля си, на беля свят, който да не е изпитвал това. Може това да е живота
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
аз го разбрах по друг начин, не да се биеш, а да създаваш нещо, изморен си, натоварен си и в един прекрасен момент разбираш, осъзнаваш, че си създал нещоELBI написа: да - и това е - просто не можех да напиша за всичко... да - и това се усеща...биеш се с Него, избутваш го със сила и стиснати зъби и ... той спира да ти се зъби ;) За известно време.
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
същото. Създаваш нещо с много труд, лишения...latrevw написа:аз го разбрах по друг начин, не да се биеш, а да създаваш нещо, изморен си, натоварен си и в един прекрасен момент разбираш, осъзнаваш, че си създал нещоELBI написа: да - и това е - просто не можех да напиша за всичко... да - и това се усеща...биеш се с Него, избутваш го със сила и стиснати зъби и ... той спира да ти се зъби ;) За известно време.
Както и да е - просто кат се изсипаха куп мисли - добре, че имах 10-тина минути да ги надраскам. Или не беше добре. Не знам.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
много е добре даже, поне на мен ми харесва да си говорим така:-)ELBI написа:
Както и да е - просто кат се изсипаха куп мисли - добре, че имах 10-тина минути да ги надраскам. Или не беше добре. Не знам.
само аз днес съм много положително настроена и не искам да го възприемам като труд и лишения (което малко ме товари), а като потенциал, вложен и оптимално приложен:-)
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.
някоя биричка, блага женица и ваканция в Кицбюел ;)Remmivs написа:ами... японците продължават поговорката така:ELBI написа:на който събуждането е задача от шефа или шопинг след 5 ч. на жената...
... смъртта е пробуждането.
Нека да сънуваме и да обичаме този божествен сън. Какво друго ни остава?
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
по-добре от ... The Dream Child
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
Nightwish, Century Child, 2002ELBI написа:по-добре от ... The Dream Child
01. Bless The Child
"I was born amidst the purple waterfalls.
I was weak, yet not unblessed.
Dead to the world. Alive for the journey.
One night I dreamt a white rose withering,
a newborn drowning a lifetime loneliness.
I dreamt all my future. Relived my past.
A witnessed the beauty of the beast"
Where have all the feelings gone?
Why has all the laughter ceased?
Why am I loved only when I'm gone?
Gone back in time to bless the child
Think of me long enough to make a memory
Come bless the child one more time
How can I ever feel again?
Given the chance would I return?
I've never felt so alone in my life
As I drank from a cup which was counting my time
There's a poison drop in this cup of Man
To drink it is to follow the left hand path
"Where have all the feelings gone?
Why is the deadliest sin - to love as I loved you?
Now unblessed, homesick in time,
soon to be freed from care, from human pain.
My tale is the most bitter truth:
Time pays us but with earth & dust, and a dark, silent grave.
Remember, my child: Without innocence the cross is only iron,
hope is only an illusion & Ocean Soul's nothing but a name...
The Child bless thee & keep thee forever"
-
Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
-
Глас в пустиня
- Мнения: 16879
- Регистриран на: 26.09.06, 16:16
-
Света вода ненапита
- Мнения: 5255
- Регистриран на: 14.06.08, 17:44
зада се заям с теб, ще ти "прасна" едно клише:Мнемозина написа:Ех, че хубаво - за един ден две чудни теми...
Обаче не знам какво е животът. Винаги е различен, всичко тече.
Или пък говорите за това кога човек се чувства жив? Аз най-силно го усещам, когато мога да потъна в съзерцание.
"Животът е това, което се случва, докато правим планове за живота."
Виж подводницата!
-
Света вода ненапита
- Мнения: 5255
- Регистриран на: 14.06.08, 17:44
как какво? живееш си го... 