1988 vs 2008

[Жълто]

На олимпиадата в Сеул през 1988 г. България печели 10 златни медала.
- Титлите на щангистите Митко Гръблев (до 56 кг) и Ангел Генчев (до 67,5 кг) са отнети, след като в пробите им е открит забраненият диуретик фуросемит.
- Борислав Гидиков печели в кат. до 75 кг.
- Севдалин Маринов, - 52-килограма
(Заради хванатите Гръблев и Генчев отборът ни е спрян от по-нататъшно участие. Асен Златев (до 82,5 кг), Румен Теодосиев и Иван Чакъров (до 90 кг), Стефан Ботев (до 110 кг) и Антонио Кръстев (над 110 кг) въобще не излизат на подиума)

- Шампион в тройния скок става Христо Марков. Преди състезанието по ходилата и дланите му избива екзема. Оказва се, че е на нервна почва. Атлетът ни нанася удара си още в първия опит, приземявайки се на 17,61 м, което е олимпийски рекорд.

- В бягането на 100 м с пр. при жените номер 1 е Йорданка Донкова. "Бях в страхотна форма и вярвах, че ще успея. Само че не смеех да го кажа. Бях здрава и много добре подготвена, въобще всичко си беше на мястото. Това беше най-лесното състезание в живота ми. Просто отидох да си взема медала", разказва след време българката, която още държи световния рекорд в дисциплината.

- В историята ще остане още първият ни и засега единствен златен медал в плуването. Печели го Таня Богомилова на 100 м бруст. Девет месеца по-рано тя ражда дъщеря си. По време на подготовката за Игрите получава следродова херния и перитонит от преждевременните натоварвания. "Бяхме на лагер в СССР. Не можех да мръдна от болки в стомаха. В Харков ме прегледаха и ме пратиха спешно да се оперирам. Руските лекари се шашнаха. Казаха, че ако продължа да плувам, до седмица съм щяла да умра. За една бройка да си отида на 23. Спасиха ме от преплитане на червата и спукване на хернията. Върнах се в басейна 20 дни по-рано, отколкото разрешаваха докторите. От резките натоварвания ме удариха в коленете. 40 дни не трябваше да плувам. Но отново влязох във водата на инжекции срещу износването на хрущялите. Не трябваше въобще да си мърдам краката. Връзваха ми ги с ластици, за да не ги натоварвам. И плувах само с ръце. През 1988 г. отказвах състезания и само тренирах. След седем месеца взех титлата в Сеул", спомня си Богомилова.

- Ваня Гешева печели три медала в кану-каяка. Тя грабва златото на 500 м едноместен каяк. После става втора в същата дисциплина в двойка с Диана Палийска, а накрая прибавя бронз от четворка каяк на 500 м.
Останалите българи с титли от Корея са
- Ивайло Маринов (бокс),
- Таню Киряков (спортна стрелба),
- Атанас Комшев (борба) и
- Любомир Герасков (кон с гривни).
- Легендарната германка Щефи Граф е първа в тениса на корт, а Мануела Малеева печели бронз.

Бен Джонсън (Кан) поставя световен рекорд на 100 м, но дава положителна проба за допинг и е дисквалифициран. Плувецът Мат Бионди завършва със седем медала, пет от които златни. Американецът финишира първи на 50 и 100 м кроул и във всичките три щафети.

http://paper.standartnews.com/bg/articl ... cle=242840

2008 Бейджин

В Пекин 2008 участваха 72 български спортисти, а с медали се завръщат петима от тях: или с 1 златен, 1 сребърен и 3 бронзови.

- Румяна Нейкова стана олимпийска шампионка на скиф в гребането, а останалите четири отличия донесе борбата.
- Станка Златева е олимпийска вицешампионка в категория до 72 килограма в женската борба,
- Явор Янакиев взе бронз в категория до 74 килограма в класическия стил,
- а Радослав Великов и
- Кирил Терзиев извоюваха бронзови медали съответно до 55 и 74 килограма в свободния стил.

http://sportal.bg/news.php?id=127916

[Света вода ненапита]

На олимпиадата в Сеул през 1988 г. България печели 10 златни медала.
- Титлите на щангистите Митко Гръблев (до 56 кг) и Ангел Генчев (до 67,5 кг) са отнети, след като в пробите им е открит забраненият диуретик фуросемит.
- Борислав Гидиков печели в кат. до 75 кг.
- Севдалин Маринов, - 52-килограма
(Заради хванатите Гръблев и Генчев отборът ни е спрян от по-нататъшно участие. Асен Златев (до 82,5 кг), Румен Теодосиев и Иван Чакъров (до 90 кг), Стефан Ботев (до 110 кг) и Антонио Кръстев (над 110 кг) въобще не излизат на подиума)

- Шампион в тройния скок става Христо Марков. Преди състезанието по ходилата и дланите му избива екзема. Оказва се, че е на нервна почва. Атлетът ни нанася удара си още в първия опит, приземявайки се на 17,61 м, което е олимпийски рекорд.

- В бягането на 100 м с пр. при жените номер 1 е Йорданка Донкова. "Бях в страхотна форма и вярвах, че ще успея. Само че не смеех да го кажа. Бях здрава и много добре подготвена, въобще всичко си беше на мястото. Това беше най-лесното състезание в живота ми. Просто отидох да си взема медала", разказва след време българката, която още държи световния рекорд в дисциплината.

- В историята ще остане още първият ни и засега единствен златен медал в плуването. Печели го Таня Богомилова на 100 м бруст. Девет месеца по-рано тя ражда дъщеря си. По време на подготовката за Игрите получава следродова херния и перитонит от преждевременните натоварвания. "Бяхме на лагер в СССР. Не можех да мръдна от болки в стомаха. В Харков ме прегледаха и ме пратиха спешно да се оперирам. Руските лекари се шашнаха. Казаха, че ако продължа да плувам, до седмица съм щяла да умра. За една бройка да си отида на 23. Спасиха ме от преплитане на червата и спукване на хернията. Върнах се в басейна 20 дни по-рано, отколкото разрешаваха докторите. От резките натоварвания ме удариха в коленете. 40 дни не трябваше да плувам. Но отново влязох във водата на инжекции срещу износването на хрущялите. Не трябваше въобще да си мърдам краката. Връзваха ми ги с ластици, за да не ги натоварвам. И плувах само с ръце. През 1988 г. отказвах състезания и само тренирах. След седем месеца взех титлата в Сеул", спомня си Богомилова.

- Ваня Гешева печели три медала в кану-каяка. Тя грабва златото на 500 м едноместен каяк. После става втора в същата дисциплина в двойка с Диана Палийска, а накрая прибавя бронз от четворка каяк на 500 м.
Останалите българи с титли от Корея са
- Ивайло Маринов (бокс),
- Таню Киряков (спортна стрелба),
- Атанас Комшев (борба) и
- Любомир Герасков (кон с гривни).
- Легендарната германка Щефи Граф е първа в тениса на корт, а Мануела Малеева печели бронз.

Бен Джонсън (Кан) поставя световен рекорд на 100 м, но дава положителна проба за допинг и е дисквалифициран. Плувецът Мат Бионди завършва със седем медала, пет от които златни. Американецът финишира първи на 50 и 100 м кроул и във всичките три щафети.

http://paper.standartnews.com/bg/articl ... cle=242840

2008 Бейджин

В Пекин 2008 участваха 72 български спортисти, а с медали се завръщат петима от тях: или с 1 златен, 1 сребърен и 3 бронзови.

- Румяна Нейкова стана олимпийска шампионка на скиф в гребането, а останалите четири отличия донесе борбата.
- Станка Златева е олимпийска вицешампионка в категория до 72 килограма в женската борба,
- Явор Янакиев взе бронз в категория до 74 килограма в класическия стил,
- а Радослав Великов и
- Кирил Терзиев извоюваха бронзови медали съответно до 55 и 74 килограма в свободния стил.

http://sportal.bg/news.php?id=127916

тъжно и тъпо...

[4avdar4e]

20 vs 40, моите си асоциации от заглавието..

Чух, че това е най-слабото ни представяне от 56 години насам Разграден двор, няма нищо кой да посади в него, това е..

[vyara]

Мда.... спортисите така, спортистите онака, ама на всички ни се иска повече българи да се качат на най-високата стълбичка. Спортът взе да се превръща във визитна картичка, лице и т.н. Много коментари изслушах тези дни, но ще видим какво ще стане. Твоите деца тренират ли нещо, например? И утре като внесат треньори срещу космически заплати, ще имаш ли нещо против като данъкоплатец? Иначе коментарите са си коментари. Не става само с акъл, мда.

[Света вода ненапита]

Мда.... спортисите така, спортистите онака, ама на всички ни се иска повече българи да се качат на най-високата стълбичка. Спортът взе да се превръща във визитна картичка, лице и т.н. Много коментари изслушах тези дни, но ще видим какво ще стане. Твоите деца тренират ли нещо, например? И утре като внесат треньори срещу космически заплати, ще имаш ли нещо против като данъкоплатец? Иначе коментарите са си коментари. Не става само с акъл, мда.

напълно съм съгласен с теб...

П.П. не разбрах само за чий акъл говориш?

[Мнемозина]

Спортът взе да се превръща във визитна картичка, лице и т.н.

Ами че той отдавна си е такова! При това не само за нас...

[vyara]

П.П. не разбрах само за чий акъл говориш?

Това е от оная реклама - Не става само с ядене, трябва и акъл. Действия сиреч, на всички като цяло. На мен ми беше неприятно да слушам как Йордан Йовчев бил дърт, как Станка Златева загубила и все отрицателни и осъждащи мнения. Никакъв патриотизъм, никакъв дух. Това ме дразни. Как този спортист да бъде мотивиран (освен материално), защото психическата нагласа в последните моменти често взема връх.

[Света вода ненапита]

П.П. не разбрах само за чий акъл говориш?

Това е от оная реклама - Не става само с ядене, трябва и акъл. Действия сиреч, на всички като цяло. На мен ми беше неприятно да слушам как Йордан Йовчев бил дърт, как Станка Златева загубила и все отрицателни и осъждащи мнения. Никакъв патриотизъм, никакъв дух. Това ме дразни. Как този спортист да бъде мотивиран (освен материално), защото психическата нагласа в последните моменти често взема връх.

разбрах аз за рекламата... ама къде точно акъл видя в цялата тази ситуация, дето сега описа???

[Жълто]

Мда.... спортисите така, спортистите онака, ама на всички ни се иска повече българи да се качат на най-високата стълбичка. Спортът взе да се превръща във визитна картичка, лице и т.н. Много коментари изслушах тези дни, но ще видим какво ще стане. Твоите деца тренират ли нещо, например? И утре като внесат треньори срещу космически заплати, ще имаш ли нещо против като данъкоплатец? Иначе коментарите са си коментари. Не става само с акъл, мда.

Това което виждам аз е че липсва хъс. Мен за това ме боли най- вече. Таня Богомилова си е знаела, че тоя медал е неин. Болки, хернии и такива неща само са се пречкали, досада някаква. Щангистите ни знаеха че мачкат. Ми гимнастичките ни преди десет години? Излиза ли България, бие. Тва е. Сега липсва хъса. Излизаме като боксови круши. На волейболистите трудно ще им простя. Не казвайм че Русия, Италия и Бразилия са по- слаби от наште, но поне да се бяхме сбили както трябва мамка му. Философии, пари, база, всичко това е вярно, ама злобата липсва тотално. Тва ме бърка мене. Преди 20 години "българин" беше "победител" в стрелба, гимнастика, гребане, борба и щанги. Наште отиваха да си вземат медалите, организаторите се чудеха дали да не им ги дадат още на летището, ама заради приходите от билети изчакваха до края

[vyara]

разбрах аз за рекламата... ама къде точно акъл видя в цялата тази ситуация, дето сега описа???

Оффффф, бе.... ами ядене къде видя пък ти, че ме питаш само за акъла?!:blum:

[vyara]

Това което виждам аз е че липсва хъс. Мен за това ме боли най- вече. Таня Богомилова си е знаела, че тоя медал е неин. Болки, хернии и такива неща само са се пречкали, досада някаква. Щангистите ни знаеха че мачкат. Ми гимнастичките ни преди десет години? Излиза ли България, бие. Тва е. Сега липсва хъса. Излизаме като боксови круши. На волейболистите трудно ще им простя. Не казвайм че Русия, Италия и Бразилия са по- слаби от наште, но поне да се бяхме сбили както трябва мамка му. Философии, пари, база, всичко това е вярно, ама злобата липсва тотално. Тва ме бърка мене. Преди 20 години "българин" беше "победител" в стрелба, гимнастика, гребане, борба и щанги. Наште отиваха да си вземат медалите, организаторите се чудеха дали да не им ги дадат още на летището, ама заради приходите от билети изчакваха до края

Да, точно така.

[4avdar4e]

Сетих се пак това, дето Змея писа преди дни: че в "белите" държави спортът е аматьорски.. Четох нещо по тоя въпрос наскоро. Спонсорство, дотации, данъци, дрън-дрън-дрън.. Няма държава, няма спорт, няма профилактика на заболяванията, няма... айде да не продължавам редичката.

П.П. Знаеш ли на големия в бившето шуле, дето разни луди родители се редят по цели нощи да запишат децата си, в какво състояние им е физкултурният салон??? А дворът????? Една огромна дупка в средата му има, дето уж я запълват, тя пак се отваря и щом позавали, те ти басейн

[Gaspode]

Тази олимпиада беше най-малко гледаната от мен до сега. Просто не ми е интересно. Това вече не е спорт. Това е индустрия.

Спорта е визитна картичка, щото косвено показва какви са ти възможностите. Колко пари си хвърлил вътре. Мина, според мен, времето, когато някой беден спортист успява с много труд и талант да постигне нещо значимо. Тъжно...

Моите деца (не, че към мен беше въпроса, ама все пак) спортуват. И смятам да ги насърчавам да си намерят спорт, който ще им е по душа. Обаче. В момента, в който усетя, че тренерите започнат да ги натискат за отличия, състезание и т.н. ще се опитам да им обясня с какво се захващат. Не мога да ги спра насила... но поне да знаят - за травмите, за износването, за мъката... и за малкото мигове на щастие, ако са наистина добри.

Аз съм против скъпите треньори. Парите трябва първо да се дадат за масовия спорт. Този, от който няма да излезнат шампиони, но ще се увеличи броя на здравите хора...

[Света вода ненапита]

Това което виждам аз е че липсва хъс. Мен за това ме боли най- вече. Таня Богомилова си е знаела, че тоя медал е неин. Болки, хернии и такива неща само са се пречкали, досада някаква. Щангистите ни знаеха че мачкат. Ми гимнастичките ни преди десет години? Излиза ли България, бие. Тва е. Сега липсва хъса. Излизаме като боксови круши. На волейболистите трудно ще им простя. Не казвайм че Русия, Италия и Бразилия са по- слаби от наште, но поне да се бяхме сбили както трябва мамка му. Философии, пари, база, всичко това е вярно, ама злобата липсва тотално. Тва ме бърка мене. Преди 20 години "българин" беше "победител" в стрелба, гимнастика, гребане, борба и щанги. Наште отиваха да си вземат медалите, организаторите се чудеха дали да не им ги дадат още на летището, ама заради приходите от билети изчакваха до края

аз тукинка ще вметна:
за да направиш златна огърлица с диамантени висулки, трябва да пресееш огромно количество пясък, за да събереш необходимия ти материал...
та така и в нашата мила рОдина: къде е масовия спорт? откъде са сигурни, че треньорите работят с най-добрите деца, след като не са видели всички деца?
къде са силните детски и юношески първенства, където се "ковяха" шампионите (защото шапион е преди всичко психическо състояние)?!?!?!?!?!...
та така...

[4avdar4e]

Това което виждам аз е че липсва хъс. Мен за това ме боли най- вече.

Няма и мотивация.

П.П. Снощи гледах "Гатака" (бе, как съм го упущила тоя филм??). Много ме впечатли една реплика там (цитирам приблизително): "Успявам, защото не пестя сили за връщане". Мдам.

[Света вода ненапита]

разбрах аз за рекламата... ама къде точно акъл видя в цялата тази ситуация, дето сега описа???

Оффффф, бе.... ами ядене къде видя пък ти, че ме питаш само за акъла?!:blum:

аааа, яденето го има... знайш ли що народ се охрани покрай спортистите ни?

[holi_day]

Сега липсва хъса.

Химията ни назадва, докато чуждата напредва - това освен останалите обстоятелства...

Пък и всеки ден не се прави рекорд вече... Преди чак по няколко рекорда в дисциплина...

[Света вода ненапита]

Тази олимпиада беше най-малко гледаната от мен до сега. Просто не ми е интересно. Това вече не е спорт. Това е индустрия.

Спорта е визитна картичка, щото косвено показва какви са ти възможностите. Колко пари си хвърлил вътре. Мина, според мен, времето, когато някой беден спортист успява с много труд и талант да постигне нещо значимо. Тъжно...

Моите деца (не, че към мен беше въпроса, ама все пак) спортуват. И смятам да ги насърчавам да си намерят спорт, който ще им е по душа. Обаче. В момента, в който усетя, че тренерите започнат да ги натискат за отличия, състезание и т.н. ще се опитам да им обясня с какво се захващат. Не мога да ги спра насила... но поне да знаят - за травмите, за износването, за мъката... и за малкото мигове на щастие, ако са наистина добри.

Аз съм против скъпите треньори. Парите трябва първо да се дадат за масовия спорт. Този, от който няма да излезнат шампиони, но ще се увеличи броя на здравите хора...

подпис:
Метаморф

П.П. абсолютно съгласен с всяка дума написана по-горе!

[Света вода ненапита]

Химията ни назадва,

по-точно казано: не си я купувме от когото трябва...

[Жълто]

Тази олимпиада беше най-малко гледаната от мен до сега. Просто не ми е интересно. Това вече не е спорт. Това е индустрия.

Спорта е визитна картичка, щото косвено показва какви са ти възможностите. Колко пари си хвърлил вътре. Мина, според мен, времето, когато някой беден спортист успява с много труд и талант да постигне нещо значимо. Тъжно...

Моите деца (не, че към мен беше въпроса, ама все пак) спортуват. И смятам да ги насърчавам да си намерят спорт, който ще им е по душа. Обаче. В момента, в който усетя, че тренерите започнат да ги натискат за отличия, състезание и т.н. ще се опитам да им обясня с какво се захващат. Не мога да ги спра насила... но поне да знаят - за травмите, за износването, за мъката... и за малкото мигове на щастие, ако са наистина добри.

Аз съм против скъпите треньори. Парите трябва първо да се дадат за масовия спорт. Този, от който няма да излезнат шампиони, но ще се увеличи броя на здравите хора...

Ама точно тая философия е философията на истинския спорт. Скъпите треньори да си тренират звездите. МасоВия спорт обаче е мотора на цялата галимация. Може да имаме примерно световния и олимпийския рекорд на плуване през 2024 година. И да го пропуснеме защото шампиона, който е на 8г днес просто няма къде да плува и никой няма да го види че става.

[Жълто]

аз тукинка ще вметна:
за да направиш златна огърлица с диамантени висулки, трябва да пресееш огромно количество пясък, за да събереш необходимия ти материал...
та така и в нашата мила рОдина: къде е масовия спорт? откъде са сигурни, че треньорите работят с най-добрите деца, след като не са видели всички деца?
къде са силните детски и юношески първенства, където се "ковяха" шампионите (защото шапион е преди всичко психическо състояние)?!?!?!?!?!...
та така...

Точно, точно!

[Жълто]

Сега липсва хъса.

Химията ни назадва, докато чуждата напредва - това освен останалите обстоятелства...

Пък и всеки ден не се прави рекорд вече... Преди чак по няколко рекорда в дисциплина...

И това, да, но това е малковажно. защото къде са ни бегачите, щангистите и борците с шансове за титли, та да им дадем хапчетата?

[holi_day]

Химията ни назадва,

по-точно казано: не си я купувме от когото трябва...

Разочароващо е, че не става само с тренировки,
още по-разочароващо е, че и с добавка на химия пак нещо недостига...

[Света вода ненапита]

Химията ни назадва,

по-точно казано: не си я купувме от когото трябва...

Разочароващо е, че не става само с тренировки,
още по-разочароващо е, че и с добавка на химия пак нещо недостига...

мдааам... ключовата дума за нашия спорт си я употребила два пъти: "разочароващ"...

[jazz]

МасоВия спорт обаче е мотора на цялата галимация

и как става масов спорт
с желание
а не с извинения че няма къде
и пак май някой трябва да го организира
кой

[Жълто]

МасоВия спорт обаче е мотора на цялата галимация

и как става масов спорт
с желание
а не с извинения че няма къде
и пак май някой трябва да го организира
кой

Змей, имаме Държавна Агенция за Младежта и Спорта. За Да Ми Държи Оная Работа ли е създадена?

[Мнемозина]

МасоВия спорт обаче е мотора на цялата галимация

и как става масов спорт
с желание
а не с извинения че няма къде
и пак май някой трябва да го организира
кой

Всяко масово нещо става, когато, ако не му се помага, поне не му се пречи.
Което значи - ако е признато като ценност от обществото.
Което общество евентуално би трябвало да го подкрепи. С труд, средства и също тоже одобрение и ръкоплескание.

Къде се къса връзката?

[jazz]

Което значи - ако е признато като ценност от обществото.
Което общество евентуално би трябвало да го подкрепи. С труд, средства и също тоже одобрение и ръкоплескание.

Къде се къса връзката?

не е ценност
не се подкрепя

[Quid]

е са разбрах за първи път че е имало олим. неква през 1988 г
баси майката
къде ли съм бил тогава:rotfl24:

[Мнемозина]

е са разбрах за първи път че е имало олим. неква през 1988 г
баси майката
къде ли съм бил тогава:rotfl24:

Под масата?
(Имам предвид "прав" )

[Мнемозина]

Което значи - ако е признато като ценност от обществото.
Което общество евентуално би трябвало да го подкрепи. С труд, средства и също тоже одобрение и ръкоплескание.

Къде се къса връзката?

не е ценност
не се подкрепя

Къде, там при вас ли?

[Quid]

е са разбрах за първи път че е имало олим. неква през 1988 г
баси майката
къде ли съм бил тогава:rotfl24:

Под масата?
(Имам предвид "прав" )

стой далеч от трактора начи:-)

[vyara]

Къде, там при вас ли?

При "вас" се подкрепя. Хора копаят езера за децата си, че да могат да тренират. Шегувам се, мисля, че за нас говори. И той е нас, все пак.

[Мнемозина]

Под масата?
(Имам предвид "прав" )

стой далеч от трактора начи:-)

Дръж трактора далеч от мен.

[Мнемозина]

Къде, там при вас ли?

При "вас" се подкрепя. Хора копаят езера за децата си, че да могат да тренират. Шегувам се, мисля, че за нас говори. И той е нас, все пак.

И аз така предположих, но исках да бъда сигурна, че съм разбрала.

[jazz]

Къде, там при вас ли?

При "вас" се подкрепя. Хора копаят езера за децата си, че да могат да тренират. Шегувам се, мисля, че за нас говори. И той е нас, все пак.

няма нас вас
или искаш да правиш нещо
или не искаш

[Мнемозина]

Къде, там при вас ли?

При "вас" се подкрепя. Хора копаят езера за децата си, че да могат да тренират. Шегувам се, мисля, че за нас говори. И той е нас, все пак.

няма нас вас
или искаш да правиш нещо
или не искаш

"Искаш" и "правиш" не е масово някак.

[Quid]

нас вас ние те...........

или си у трактора или не си у трактора
или гонзо ще вкара или няма да вкара дузпа
мое и да вкара у сряда
ако вратата е 30 метра и няма вратар:rotfl24:

[vyara]

"Искаш" и "правиш" не е масово някак.

Айде, правиш може да е масово.

[jazz]

"Искаш" и "правиш" не е масово някак.

ако имаш 5 декара на сгодно място
и ги направиш клубче за децата да си джиткат
хем искаш хем го правиш
пък ти не го разбирай като масово
твой проблем