За чергарството и за уюта

[holi_day]

и за цената, която сме готови да платим за лукс, екстри, подобрения и нововъведения.

Дали човек би бил това, което е днес - ако си е задавал подобни въпроси - кое колко струва и струва ли си изобщо?
Защо се е лишил от огъня и звука на пращящите в него дървета, за да има чистичко и беззвучно парно?
Какво печелим и какво губим като усложняваме общуването дотолкова, че ако някой непознат ти докосне ръката в автобуса веднагически, но пък и съвсем машинално рязко я дръпваме.
Когато в колибата* се настанят вещи... Те ли отнемат въздуха? А когато животът започне да се върти около тях, защото те са елемент от привидно създадения уют, а истинският непосредствен се е изнизал неусетно, но пък осезаема е липсата му.
Какво се прави в такива случаи?
Достатъчен ли е ремонт на покрив, за да не вали?
Настаняване на нови съквартиранти замества ли рамото уютно...
Свикването е процес, който се... задълочава. Въпрос на възприятие на новите принципи на естетиката и архитектурата.
Колибата не е котва. Може да се напусне и да се поскита волно... Или таборът отлита... или апатията го убива? Или как е там?


* - отначало цялата джунгла, но без право на собственост, мъ после панелна гарсонера, оубаче "лукс" с разни естетики и функционалности

[4avdar4e]

6 въпросителни..

Холи, вероятно не съм най-добрият съветник, аз съм пътник, странник, пътуващ цирк и вещица от средните векове... По душа. Иначе (виж съседната тема!!) съм жълта есенна тиква, на която й е добре в лехичката й...

Ще ти кажа само едно. Свикването е страшно. Апатията е страшна. Не просто страшна, убиваща, задушаваща.. Няма цена, душата не може да се купи и продаде. Богатството е вътре в нас, в способността ни да обичаме, да се смеем, да плачем, да прощаваме...

Банално? Ми да

[Мнемозина]

и за цената, която сме готови да платим за лукс, екстри, подобрения и нововъведения.

Дали човек би бил това, което е днес - ако си е задавал подобни въпроси - кое колко струва и струва ли си изобщо?
Защо се е лишил от огъня и звука на пращящите в него дървета, за да има чистичко и беззвучно парно?
Какво печелим и какво губим като усложняваме общуването дотолкова, че ако някой непознат ти докосне ръката в автобуса веднагически, но пък и съвсем машинално рязко я дръпваме.
Когато в колибата* се настанят вещи... Те ли отнемат въздуха? А когато животът започне да се върти около тях, защото те са елемент от привидно създадения уют, а истинският непосредствен се е изнизал неусетно, но пък осезаема е липсата му.
Какво се прави в такива случаи?
Достатъчен ли е ремонт на покрив, за да не вали?
Настаняване на нови съквартиранти замества ли рамото уютно...
Свикването е процес, който се... задълочава. Въпрос на възприятие на новите принципи на естетиката и архитектурата.
Колибата не е котва. Може да се напусне и да се поскита волно... Или таборът отлита... или апатията го убива? Или как е там?


* - отначало цялата джунгла, но без право на собственост, мъ после панелна гарсонера, оубаче "лукс" с разни естетики и функционалности

Да, много са шарени въпросите ти.
За вещите и отнемането на въздуха го мислех напоследък, но връзката им с уюта е особена. Зависи какво виждаш в тях...

[wild_moon]

Холи, много подходяща тема за тихите часове на нощта, когато прибягваме най-вече до уюта на собственат си компания.....

Уютът и той е като щастието от темата от онзи ден.... той не е пряко зависим от обстановката и условията, в които живее човек, макар че се крепи до някъде и на тях... той е усещане, което е много крехко и изисква нагласа ..... изисква човек, а след това и малки човечета, с които да го изградиш и споделяш.... изисква и удобства, безспорно! но най-вече зависи от вътрешния ни покой и усещане за баланс.... не случайно китайците отделят толкова време на Фен Шуй (или там както се пише...)...
а цената е висока, но не се плаща само в пари.....уютът като повечето истински неща не можеш да си го купиш в комплект с удобния матрак и дивана за хола... казвам ти от собствено опит...

и е като пъзел. който и елемент да отнемеш ще разклати усещането....

а ти междувпрочем по конкретен повод ли се замисли или ей тъй по принцип?

[holi_day]

6 въпросителни..

Холи, вероятно не съм най-добрият съветник, аз съм пътник, странник, пътуващ цирк и вещица от средните векове... По душа. Иначе (виж съседната тема!!) съм жълта есенна тиква, на която й е добре в лехичката й...

Ще ти кажа само едно. Свикването е страшно. Апатията е страшна. Не просто страшна, убиваща, задушаваща.. Няма цена, душата не може да се купи и продаде. Богатството е вътре в нас, в способността ни да обичаме, да се смеем, да плачем, да прощаваме...

Банално? Ми да

Така се чувствам напоследък тук.
Трябва ли да свиквам с това, че някой на когото държа си тръгва? Един... Поносимо.. Двама... търпи се още... Колко да станат, та да прогледнем, че има проблем?! Колко, чаве?
Когато искаш да си с някого не биха ли ти били достатъчни елементарни неща само, които да са ток, вода и покрив, а си готов заради луксозното друго обзавеждане да ставаш дебилно нечувствителен?

Тази тема ще е единствената, в която ще пиша известно време. След това ще преценя... Дали пък не е добре...

[holi_day]

Да, много са шарени въпросите ти.
За вещите и отнемането на въздуха го мислех напоследък, но връзката им с уюта е особена. Зависи какво виждаш в тях...

Наиш ли ква наслада е да не виждаш рекламни банери. Това струва примерно двама да ги няма. Скъпо ли е? Поносимо ли е? Точната цена ли е? Или прекупвачът нещо...

[holi_day]

Холи, много подходяща тема за тихите часове на нощта, когато прибягваме най-вече до уюта на собственат си компания.....

Уютът и той е като щастието от темата от онзи ден.... той не е пряко зависим от обстановката и условията, в които живее човек, макар че се крепи до някъде и на тях... той е усещане, което е много крехко и изисква нагласа ..... изисква човек, а след това и малки човечета, с които да го изградиш и споделяш.... изисква и удобства, безспорно! но най-вече зависи от вътрешния ни покой и усещане за баланс.... не случайно китайците отделят толкова време на Фен Шуй (или там както се пише...)...
а цената е висока, но не се плаща само в пари.....уютът като повечето истински неща не можеш да си го купиш в комплект с удобния матрак и дивана за хола... казвам ти от собствено опит...

и е като пъзел. който и елемент да отнемеш ще разклати усещането....

а ти междувпрочем по конкретен повод ли се замисли или ей тъй по принцип?

Интересно ми беше да прочета написаното. Допада ми. Така е по принцип. Секи е съгласен. А когато трябва да се вземат конкретни решения и трябва да прецениш - скъпо ти е и не купуваш или скъпо ти е, но пък шъ платиш по друг начин. Другия начин на плащанията, ей тъй без да бръкнеш в джоба си... За него какво мислиш?
Съгласна съм с оня пасаж, дето болднах. В случая говоря за една колиба, уюта в която зависи обаче не от малките човечета - децата, а от големите и задължително Хора.

[Света вода ненапита]

Когато в колибата* се настанят вещи... Те ли отнемат въздуха? А когато животът започне да се върти около тях, защото те са елемент от привидно създадения уют, а истинският непосредствен се е изнизал неусетно, но пък осезаема е липсата му.

темата е доста обширна и за мнооого писания...
чавето, мнемо и луничката май с казали предостатъчно, обаче...

аз оставих само този абзац, защото си спомних за филма "Девет седмици и половина". Помниш ли огромния празен апартамент на глания герой... и само една уредба в средата... е, те това ми е мечта... но и винаги жилищата, които съм обитавал (или часта, която се е падала на мен) са били почти празни... максимално функционални с минимална мебелировка и максимално голямо празно пространство...
някои разбират уюта като малка стаичка, която добре са "уплътнили" с всякакъв вид джунджурийки... да, ама в тази стаичка трябва да ходиш мнооого внимателно и на пръсти... да не би да бутнеш някоя сладка масичка, затрупана с всякакъв вид стъклена посуда...
за мен в стаята трябва да има въздух, да има къде погледа да се зарее, да можеш спокойно да медитираш (защото, ако има много мебели и други джунджурии, не можеш да се съсредоточиш и нагласиш за медитацията)...
та така...

[Мнемозина]

Да, много са шарени въпросите ти.
За вещите и отнемането на въздуха го мислех напоследък, но връзката им с уюта е особена. Зависи какво виждаш в тях...

Наиш ли ква наслада е да не виждаш рекламни банери. Това струва примерно двама да ги няма. Скъпо ли е? Поносимо ли е? Точната цена ли е? Или прекупвачът нещо...

Разбирам те.
Но ако трябва да чета темата ти в такава посока - какво искаш и от кого го искаш? Можеш ли да го кажеш точно? Кой и какво трябва да направи в този момент? Кой къде е сбъркал?
Не, не искам да го казваш, питам само възможно ли е по принцип.

[Dark Angel]

не разбирам къде е връзката между уют (щастие) и някакви си " лукс, екстри, подобрения и нововъведения"

тотално няма връзка между нещата

хората са важни, всичко останало е прах и пепел

плащането на разни цени е само в главата на някои хора

[Света вода ненапита]

плащането на разни цени е само в главата на някои хора

поименно, колежке, поименно...

[holi_day]

хората са важни

Кой казва друго?
Кои хора?
Започва на бройка да го докарваме, обаче.

[Dark Angel]

хората са важни

Кой казва друго?
Кои хора?
Започва на бройка да го докарваме, обаче.

ти говориш за екстри, лукс и др.подобни
и за бройки като гледам

[Dark Angel]

Така се чувствам напоследък тук.
Трябва ли да свиквам с това, че някой на когото държа си тръгва? Един... Поносимо.. Двама... търпи се още... Колко да станат, та да прогледнем, че има проблем?! Колко, чаве?
Когато искаш да си с някого не биха ли ти били достатъчни елементарни неща само, които да са ток, вода и покрив, а си готов заради луксозното друго обзавеждане да ставаш дебилно нечувствителен?

Тази тема ще е единствената, в която ще пиша известно време. След това ще преценя... Дали пък не е добре...

не ми е ясно какво искаш
т.е. ясно ми е че искаш модератор който да седи и дебне за "уюта"
и?

какво трябва да видим?
има проблем?
какъв точно проблем вижаш Холи?
хората се местят
идват и си отиват
някои се връщат
други не
какво трябва да видят хората пишещи в 3о4о?
че на теб ти е нетърпимо?
и почти непоносимо?
защо?
хората гледат с различни очи......

[Дядо Капинчо]

...

[holi_day]

ко да ме прави човек?!
Циганска душа. Важен й е простора и светещите очи .

[snowprincess]

не ми е ясно какво искаш

казва, че и е мъчно и задава въпроси вие как се чувствате, само толкова

голяма е гаднярка, има да си връща за две години мърморене
прати ми темата по кю-то - holi_day ‎(08:16):http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=5182

[Dark Angel]

не ми е ясно какво искаш

казва, че и е мъчно и задава въпроси вие как се чувствате, само толкова

голяма е гаднярка, има да си връща за две години мърморене
прати ми темата по кю-то - holi_day ‎(08:16):http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?t=5182

имам усещането че се опитва да вмени вина на 3о4овци...
нищо повече

радвам се че те виждам Сноу

[Дядо Капинчо]

...

[wild_moon]

Интересно ми беше да прочета написаното. Допада ми. Така е по принцип. Секи е съгласен. А когато трябва да се вземат конкретни решения и трябва да прецениш - скъпо ти е и не купуваш или скъпо ти е, но пък шъ платиш по друг начин. Другия начин на плащанията, ей тъй без да бръкнеш в джоба си... За него какво мислиш?
Съгласна съм с оня пасаж, дето болднах. В случая говоря за една колиба, уюта в която зависи обаче не от малките човечета - децата, а от големите и задължително Хора.

Холи, мисля, че цената всеки сам определя и преговорите ги води със себе си - какви компромиси може да направи, за да създаде/задържи юута, към който се стреми. аз по-скоро отговирих за уюта в един дом, а ти явно имаш пред вид уют в друго пространство... когато се намесят много и различни хора вече е много по-трудно да се постигне чувството за хармония.... а и всеки един се стреми към неговата представа за нещата, но пак стигаме до вътрешното индивидуално усещане за баланс... отговорът е вътре в теб...

[snowprincess]

Така се чувствам напоследък тук.
Трябва ли да свиквам с това, че някой на когото държа си тръгва? Един... Поносимо.. Двама... търпи се още... Колко да станат, та да прогледнем, че има проблем?! Колко, чаве?
Когато искаш да си с някого не биха ли ти били достатъчни елементарни неща само, които да са ток, вода и покрив, а си готов заради луксозното друго обзавеждане да ставаш дебилно нечувствителен?

Тази тема ще е единствената, в която ще пиша известно време. След това ще преценя... Дали пък не е добре...

аз тръгнала ли съм си от теб?

хората, по принцип, си тръгват, когато очакванията им не се покрият с действителността, когато са инвестирали емоции, а се оказва, че са отишли на вятъра...

не пиши само в тази тема, пиши във всичките

[snowprincess]

имам усещането че се опитва да вмени вина на 3о4овци...
нищо повече

радвам се че те виждам Сноу

ако се опитва да каже, че клубът е виновен - не е права
виновни са тези, които не четат клуба само като вестник, без да влагат страст и чувства - те са ядосани, оскърбени, наранени... ако се преборят с чувствата си ще им е лесно да се върнат

обаждай се като идваш насам

[snowprincess]

Я, кой бил тук.

[snowprincess]

Холи, мисля, че цената всеки сам определя и преговорите ги води със себе си - какви компромиси може да направи, за да създаде/задържи юута, към който се стреми. аз по-скоро отговирих за уюта в един дом, а ти явно имаш пред вид уют в друго пространство... когато се намесят много и различни хора вече е много по-трудно да се постигне чувството за хармония.... а и всеки един се стреми към неговата представа за нещата, но пак стигаме до вътрешното индивидуално усещане за баланс... отговорът е вътре в теб...

здравей, дано ти харесва в клуба, виждам, че си нова:-)

права си, че всеки сам определя какво да избере -
дали да преговаря (но не със себе си, а с другите), когато има проблем и да стигне до решения, които са важни за всички
дали да си съперничи и да показва кой е по-по-най
дали ще игнорира проблемите и подцени степента, до която наистина го притесняват
или ще се откаже

[Мнемозина]

имам усещането че се опитва да вмени вина на 3о4овци...
нищо повече

радвам се че те виждам Сноу

ако се опитва да каже, че клубът е виновен - не е права
виновни са тези, които не четат клуба само като вестник, без да влагат страст и чувства - те са ядосани, оскърбени, наранени... ако се преборят с чувствата си ще им е лесно да се върнат

Да, важното е да е лесно.

[Quid]

мое да ви е интересно тва
нямам идея

Название: Синдром предков. Трансгенерационные связи, семейные тайны, синдром годовщины, передача травм и практическое использование геносоциограммы
Автор: Анн Анселин Шутценбергер
Издательство: Издательство Института психотерапии
Год: 2005
Страниц: 256
Формат: DJVU
Размер: 9.14 Мб
ISBN: 5-89939-051-4
Качество: хорошее (OCR)

Каждый из нас является звеном в цепи поколений, и порой нам приходится, к собственному удивлению, оплачивать "долги" наших предков. Эта своеобразная "невидимая преданность семье" подталкивает нас к неосознанному повторению приятных ситуаций или печальных событий. Мы менее свободны, чем полагаем, но у нас есть возможность отвоевать свою свободу и избежать роковых повторений в нашей семейной истории, поняв сложные хитросплетения в собственной семье. Эта книга во Франции выдержала 14 изданий. Она является результатом двадцатилетней научной деятельности и клинической практики Анн Анселин Шутценбергер. Случаи, которые она приводит, по драматизму, эмоциональному накалу и таинственности превосходят самые смелые фантазии авторов готических романов. Иногда они шокируют, иногда пронзают острой болью и всегда напоминают о том, что каждый из нас является частью общей для всех истории и даже самые отдаленные события гораздо ближе к отдельному человеку, чем можно себе представить. Исследовательский и терапевтическийаспект книги представляет обоснования тех явлений, с которыми автор работает с помощью своего метода — трансгенерационной психогенеалогической концептуальной терапии. Один из основных его "инструментов" — геносоциограммы — позволяет распутать сложный клубок семейных историй, выявить связи между поколениями и прервать цепь бессознательных повторений, чтобы человек мог осознать собственное предназначение и использовать свой шанс в жизни.

http://rapidshare.com/files/140292693/Sindr_predkov.rar

рекламации на касата!!!

[wild_moon]

здравей, дано ти харесва в клуба, виждам, че си нова:-)

права си, че всеки сам определя какво да избере -
дали да преговаря (но не със себе си, а с другите), когато има проблем и да стигне до решения, които са важни за всички
дали да си съперничи и да показва кой е по-по-най
дали ще игнорира проблемите и подцени степента, до която наистина го притесняват
или ще се откаже

здрасти, snowprincess
разбирам, че отношенията в клуба са далеч по-сложни отколкото прозира от темите и с риск да направя коментар на тъмно без да познавам ситуацията ще кажа какво ми каза преди време една приятелка, когато й споделих за разочарование от приятел и излъгани надежди. тя ми каза нещо в този стил: понякога се държим с приятелите си като с коледни елхички, отрупваме ги с очакванията си и представите си за нещата и се опитваме да ги откъснем от света и да си ги "занесем вкъщи", за да им се радваме.... правим го понякога дори несъзнателно.... защото ги обичаме ....и нали се сещаш какво става по-нататък.... а всъщност всеки се среми към своя баланс, но и не трябва прекалено много да натоварва приятелите си със своите представи и изисквания .... обичта е именно в това - да дадеш свобода на другия да бъде себе си..... естествено, ако баланса се наруши всеки има право да се бори за себе си, за да го възстанови.... да сложи картите на масата, дори да тропне с крак и да се разкрещи! има право дори да се измори да воюва и да си вземе почивка... има право да се опита да съхрани себе си....

[Мнемозина]

рекламации на касата!!!

Благодаря!
Няма да рекламирам, не.

Само да кажа, че идеята за клуба като родов клан е доста освежаваща.

[snowprincess]

Само да кажа, че идеята за клуба като родов клан е доста освежаваща.

този път четеш през пръсти
той (книгата) казва, че хората повтарят модели на поведение придобити от собствените си семейства

уфффф, много се задържах, голяма зараза е клуба, изчезвам

[snowprincess]

здрасти, snowprincess
разбирам, че отношенията в клуба са далеч по-сложни отколкото прозира от темите и с риск да направя коментар на тъмно без да познавам ситуацията ще кажа какво ми каза преди време една приятелка, когато й споделих за разочарование от приятел и излъгани надежди. тя ми каза нещо в този стил: понякога се държим с приятелите си като с коледни елхички, отрупваме ги с очакванията си и представите си за нещата и се опитваме да ги откъснем от света и да си ги "занесем вкъщи", за да им се радваме.... правим го понякога дори несъзнателно.... защото ги обичаме ....и нали се сещаш какво става по-нататък.... а всъщност всеки се среми към своя баланс, но и не трябва прекалено много да натоварва приятелите си със своите представи и изисквания .... обичта е именно в това - да дадеш свобода на другия да бъде себе си..... естествено, ако баланса се наруши всеки има право да се бори за себе си, за да го възстанови.... да сложи картите на масата, дори да тропне с крак и да се разкрещи! има право дори да се измори да воюва и да си вземе почивка... има право да се опита да съхрани себе си....

ахъм, клуба е като врящ котел в ада
а си опитал да излезеш, а някой те дръпва пак да цопнеш вътре

предупредих те:lol:

[Мнемозина]

Само да кажа, че идеята за клуба като родов клан е доста освежаваща.

този път четеш през пръсти
той (книгата) казва, че хората повтарят модели на поведение придобити от собствените си семейства

Сигурна ли си?
За да повтарят модели на поведение от семействата, в семействата има модели на поведение.
Освен това далеч не става дума само за поведенчески модели.

уфффф, много се задържах, голяма зараза е клуба, изчезвам

Да, така е по-лесно.

[wild_moon]

ахъм, клуба е като врящ котел в ада
а си опитал да излезеш, а някой те дръпва пак да цопнеш вътре

предупредих те:lol:

ок, считам се за предупредена

p.s. начи от тва от врящия котел било, пък аз мислех, че август много горещ тая година

[Dark Angel]

общуването като цяло не е трудна работа

става екстремно трудна като се играят роли

[Жълто]

Така се чувствам напоследък тук.
Трябва ли да свиквам с това, че някой на когото държа си тръгва? Един... Поносимо.. Двама... търпи се още... Колко да станат, та да прогледнем, че има проблем?! Колко, чаве?
Когато искаш да си с някого не биха ли ти били достатъчни елементарни неща само, които да са ток, вода и покрив, а си готов заради луксозното друго обзавеждане да ставаш дебилно нечувствителен?

Тази тема ще е единствената, в която ще пиша известно време. След това ще преценя... Дали пък не е добре...

аз тръгнала ли съм си от теб?

хората, по принцип, си тръгват, когато очакванията им не се покрият с действителността, когато са инвестирали емоции, а се оказва, че са отишли на вятъра...

не пиши само в тази тема, пиши във всичките

Ами тръгнала си си, да. Не може да си тръгнеш и после да кажеш не съм. Или "от тук съм си тръгнала, но от тебе не, понеже философски погледнато си вътре в мене".

[Жълто]

здрасти, snowprincess
разбирам, че отношенията в клуба са далеч по-сложни отколкото прозира от темите и с риск да направя коментар на тъмно без да познавам ситуацията ще кажа какво ми каза преди време една приятелка, когато й споделих за разочарование от приятел и излъгани надежди. тя ми каза нещо в този стил: понякога се държим с приятелите си като с коледни елхички, отрупваме ги с очакванията си и представите си за нещата и се опитваме да ги откъснем от света и да си ги "занесем вкъщи", за да им се радваме.... правим го понякога дори несъзнателно.... защото ги обичаме ....и нали се сещаш какво става по-нататък.... а всъщност всеки се среми към своя баланс, но и не трябва прекалено много да натоварва приятелите си със своите представи и изисквания .... обичта е именно в това - да дадеш свобода на другия да бъде себе си..... естествено, ако баланса се наруши всеки има право да се бори за себе си, за да го възстанови.... да сложи картите на масата, дори да тропне с крак и да се разкрещи! има право дори да се измори да воюва и да си вземе почивка... има право да се опита да съхрани себе си....

Отношенията в клуба е празна дума. Прекалено много се взираме в отношенията си. Аз тебе много те мразя. И какво? Какво от това, нещо би ли трябвало да ти трепне? Това са някакво букви. И то без смисъл. Какво е омраза без причина? Някой ти казва че те мрази и че не може да те понася. Ама чакай, бе, кого мрази той? Картинката на луната, буквите с които е изписано дива луна? Той, тоя дето си мисли че те мрази не те е виждал, не те познава, няма никаква представа коя си и каква си и никога няма да я придобие. Все едно да мразиш вестник или статия в списание. Отношения. Между несъществуващи личности, които се намират никъде. Отношенията в клуба са важни само за някой който прави тема за отношенията в клуба.
Защо не четеш за Ефекта на Казимир? Това е супер странно, направо невероятно. Или тия еволюционните теми дето ги пуска Ремиус? Дреме ти тогава мразя ли те аз тебе или не те мразя.

[Мнемозина]

Отношенията в клуба е празна дума. Прекалено много се взираме в отношенията си. Аз тебе много те мразя. И какво? Какво от това, нещо би ли трябвало да ти трепне? Това са някакво букви. И то без смисъл. Какво е омраза без причина? Някой ти казва че те мрази и че не може да те понася. Ама чакай, бе, кого мрази той? Картинката на луната, буквите с които е изписано дива луна? Той, тоя дето си мисли че те мрази не те е виждал, не те познава, няма никаква представа коя си и каква си и никога няма да я придобие. Все едно да мразиш вестник или статия в списание. Отношения. Между несъществуващи личности, които се намират никъде. Отношенията в клуба са важни само за някой който прави тема за отношенията в клуба.
Защо не четеш за Ефекта на Казимир? Това е супер странно, направо невероятно. Или тия еволюционните теми дето ги пуска Ремиус? Дреме ти тогава мразя ли те аз тебе или не те мразя.

Това е така - и не е така.
Темите не идват от нищото, тях ги правят тези, дето им казваш несъществуващи личности, които се намират никъде.

[Жълто]

и за цената, която сме готови да платим за лукс, екстри, подобрения и нововъведения.

Дали човек би бил това, което е днес - ако си е задавал подобни въпроси - кое колко струва и струва ли си изобщо?
Защо се е лишил от огъня и звука на пращящите в него дървета, за да има чистичко и беззвучно парно?
Какво печелим и какво губим като усложняваме общуването дотолкова, че ако някой непознат ти докосне ръката в автобуса веднагически, но пък и съвсем машинално рязко я дръпваме.
Когато в колибата* се настанят вещи... Те ли отнемат въздуха? А когато животът започне да се върти около тях, защото те са елемент от привидно създадения уют, а истинският непосредствен се е изнизал неусетно, но пък осезаема е липсата му.
Какво се прави в такива случаи?
Достатъчен ли е ремонт на покрив, за да не вали?
Настаняване на нови съквартиранти замества ли рамото уютно...
Свикването е процес, който се... задълочава. Въпрос на възприятие на новите принципи на естетиката и архитектурата.
Колибата не е котва. Може да се напусне и да се поскита волно... Или таборът отлита... или апатията го убива? Или как е там?


* - отначало цялата джунгла, но без право на собственост, мъ после панелна гарсонера, оубаче "лукс" с разни естетики и функционалности

Понеже Луната действително го е казала много хубаво, та аз мислех да се присъедина към нея по темата за уюта и да пиша за празния лукс и дали и кога започва да ни трябва. Но ти си обърнала поглед към това виртуално място тука. За тука казваш че го изпразваме от съдържание и за тук те боли. Любезността не е интересна, премълчаването на проблема ни лишава от честност, липсата на резкия тон смъква целия цвят и ти се струва че е сиво. Ако така мислиш, знай, че аз не съм съгласен. Не искам да пиша по това какво е тук и какво е било. Много ме е яд дето Сноу и Ести се махнаха, обаче просто няма какво да кажа по въпроса. На теб мога само да кажа(навярно абсолютно напразно) не се махай! Защото ще ми липсват мненията ти. Някои неща чета по диагонал, твоите не

[Жълто]

Това е така - и не е така.
Темите не идват от нищото, тях ги правят тези, дето им казваш несъществуващи личности, които се намират никъде.

Добре, преувеличавам. Знаеш тоя ми недостатък. Надявам се да съм обяснил това, че занимаването с атмосфера ли ще го наречеш, отношения ли, климат ли вътре в клуба, може да е много интересно, понеже става въпрос за теб и сега, и там е крастата. Но е тотално лишено от съдържание. Такава тема не носи нищо, празна тема

[Мнемозина]

Това е така - и не е така.
Темите не идват от нищото, тях ги правят тези, дето им казваш несъществуващи личности, които се намират никъде.

Добре, преувеличавам. Знаеш тоя ми недостатък. Надявам се да съм обяснил това, че занимаването с атмосфера ли ще го наречеш, отношения ли, климат ли вътре в клуба, може да е много интересно, понеже става въпрос за теб и сега, и там е крастата. Но е тотално лишено от съдържание. Такава тема не носи нищо, празна тема

Пак хем си прав, хем не си.
По принцип не си прав, щото може да бъде интересна една такава тема.
Но в случая си прав.

[wild_moon]

Отношенията в клуба е празна дума. Прекалено много се взираме в отношенията си. Аз тебе много те мразя. И какво? Какво от това, нещо би ли трябвало да ти трепне? Това са някакво букви. И то без смисъл. Какво е омраза без причина? Някой ти казва че те мрази и че не може да те понася. Ама чакай, бе, кого мрази той? Картинката на луната, буквите с които е изписано дива луна? Той, тоя дето си мисли че те мрази не те е виждал, не те познава, няма никаква представа коя си и каква си и никога няма да я придобие. Все едно да мразиш вестник или статия в списание. Отношения. Между несъществуващи личности, които се намират никъде. Отношенията в клуба са важни само за някой който прави тема за отношенията в клуба.
Защо не четеш за Ефекта на Казимир? Това е супер странно, направо невероятно. Или тия еволюционните теми дето ги пуска Ремиус? Дреме ти тогава мразя ли те аз тебе или не те мразя.

ето, че и ти се палиш - щеш не щеш! омраза, любов..... това са относителни неща във виртуалното пространство.... но пък хората, които влизат тук са си истински живи и туптящи и се вълнуват. има такъв момент, че прекаленото вглеждане в отношенията затормозява понякога.... но пък се замисли, че не се сещаме за зъбите си докато не ни заболи зъб... и когато ни заболи не е толкова лесно да се престорим, че нищо ни няма... всеки има право да повдигне тема, която го вълнува и да търси отговори....