седиш си просто така и се наслаждаваш на прохладната августовска вечер и неочакване в ума ти изниква мелодия.... и започваш да си свирукаш .... и се връщаш мнооого мнооого назад, поглеждаш ожуленото си коляно и мидите в ръката си и си спомняш, че и ти си бил там ....ами да! Ум Белият Делфин!

това е мелодия, която ми е като мантра за справяне с всякакви премеждия, макар отдавна да не съм дете...
кой ли няма такива спомени от детството и защо ли ни навестяват неочаквано, ей така без предупреждение ни връщат там при тайфата, колелетата, федербала и разговорите до посред нощ с приятели по-верни и от теоремата на Питагор!
Поздрав за всички, които си спомнят това време с усмивка:
Ум Белият Делфин