мисля си днес
как нещата са \идват\ по двойки, и после някои двойки стават на други две двойки, и двете нови двойки на нови двойки и така до безкрай едва ли не
и къде отивам аз?
в дивите дебри.....
като котарака с яйцата на Жълто
лудница някаква
и всичко е бързо, даже не остава време да се чудя дали по правата или кривата пътека съм тръгнала
Dark Angel написа:мисля си днес
как нещата са \идват\ по двойки, и после някои двойки стават на други две двойки, и двете нови двойки на нови двойки и така до безкрай едва ли не
и къде отивам аз?
в дивите дебри.....
като котарака с яйцата на Жълто
лудница някаква
и всичко е бързо, даже не остава време да се чудя дали по правата или кривата пътека съм тръгнала
Dark Angel написа:мисля си днес
как нещата са \идват\ по двойки, и после някои двойки стават на други две двойки, и двете нови двойки на нови двойки и така до безкрай едва ли не
и къде отивам аз?
в дивите дебри.....
като котарака с яйцата на Жълто
лудница някаква
и всичко е бързо, даже не остава време да се чудя дали по правата или кривата пътека съм тръгнала
и всичко е едно ми се струва....
Всяка пътека е права, и Странниче го писа днес в една от темите.
Не знам, Дарки, аз съм друг тип, не се вкарвам сама в такива центрофуги, оставям ги сами да ме завлекат.
Харесва ли ти на теб засилващото се темпо или те притеснява?
Капинчо написа:
Не ми се пишат сериозни работи. Всъщност кое е сериозно? Гледах репортаж за момичето дето го блъсна Стависки (все не мога да му запомня името). Красиви мъртви очи. Като ги затвори - истински мъртвец. И докога? И на кого да се оплачеш? И кого да убиеш? Дори себе си не можеш.
Много ги мисля тия дни, многооо... БТВ стигнаха нивото на долна курва, би трябвало отдавна да го знам, ама
wild_moon написа:аз все си мисля за "Две праскови и две череши..."
Ха-ха, тая песен винаги ми напомня една и съща любима сценка от преди почти хиляда години: как се опитвам да нося двама много пияни от няколко (малко, дали не бяха 2) бутилки вино (изпити с миди на тенекия), почти по 100 кг. мъже (а аз бях тогава на половината на единия ), гребци, накрая просто ги положих в една беседка близо до поч. станция и ги оставих да си лежат и с най-страшните басове да пеят (на мноооого висок глас!!) за двете праскови и двете черешки... :rotfl24:
П.П. Същите тия миди ги "брахме" на дооооста навътре в морето същия ден, те ги влачиха в един чарчаф, простено им беше:winkw:
Мнемозина написа:
Всяка пътека е права, и Странниче го писа днес в една от темите.
Не знам, Дарки, аз съм друг тип, не се вкарвам сама в такива центрофуги, оставям ги сами да ме завлекат.
Харесва ли ти на теб засилващото се темпо или те притеснява?
да, Странниче като ходи толкова много ......
аз се вкарвам сама, и ми харесват вихри и урагани
просто се чудя.... защо толкова много разклонения....
чудя си се
имам още работа обаче ми писна.....
Мнемозина написа:
Всяка пътека е права, и Странниче го писа днес в една от темите.
Не знам, Дарки, аз съм друг тип, не се вкарвам сама в такива центрофуги, оставям ги сами да ме завлекат.
Харесва ли ти на теб засилващото се темпо или те притеснява?
да, Странниче като ходи толкова много ......
аз се вкарвам сама, и ми харесват вихри и урагани
просто се чудя.... защо толкова много разклонения....
чудя си се
имам още работа обаче ми писна.....
Ми спри малко насред пътеката.
Вероятно се разклоняват, защото искаш да не изпуснеш нищо.
Dark Angel написа:мисля си днес
как нещата са \идват\ по двойки, и после някои двойки стават на други две двойки, и двете нови двойки на нови двойки и така до безкрай едва ли не
и къде отивам аз?
в дивите дебри.....
като котарака с яйцата на Жълто
лудница някаква
и всичко е бързо, даже не остава време да се чудя дали по правата или кривата пътека съм тръгнала
и всичко е едно ми се струва....
Да и аз съм се чудела. Едно време гаджетата все по две ми идваха, все едно да внимавам с избора нещо. Да бе, верно. Или няма, или по двама наведнъж, че да си затруднен с избора.
vyara написа:
Да и аз съм се чудела. Едно време гаджетата все по две ми идваха, все едно да внимавам с избора нещо. Да бе, верно. Или няма, или по двама наведнъж, че да си затруднен с избора.
Ами как да Ви кажа, Лейди Дарк...
Повечето звезди (правилно би било да се каже звездни системи) например са бинарни системи. Ние сме някакво изключение с нашето мило джудже Сол. Даже май съвсем голямо изключение, нещо като удар по Коперниковия недемократичен антицентрализъм.
Изследване извършено от екип северно-американски учени показва, че нашата Слънчева система, противно на всеобщо-приетата теория, че ние сме чисто и просто една средностатистическа планетарна система, е уникална. Използвайки компютърни симулации за проследяване на развитието на планетите те открили, че трябват строго специфични условия, за да се развие един протозвезден облак (диск) в планетарна система тип Слънчева система. Симулациите показват, че в повечето случаи или не се образуват планети изобщо, или пък планетите се образуват, мигрират към центъра на диска и придобиват силно елиптични орбити.
Remmivs написа:
Повечето звезди (правилно би било да се каже звездни системи) например са бинарни системи. Ние сме някакво изключение с нашето мило джудже Сол.
Е кажи ся, честно ли е?!?Аз ако сравних прилагателното с ташаците, още ме разнасят, пък то ... бинарна система
Благодаря, ще се напна да прочета нещо от линка, защото тая тема ми е интересна.. Даже защото нали в НФ има версия и за това, че не сме уникални, тоест, Слънцето не е единствено...
Обаждане, значи хора, получавам едно такова. Сгрешили сме доставката на нещо си. Досада! Трябва да го смениме. Уф- викам си на акъла - ебати глупостите, пак има да губя време, да разкарвам хора, пак спешности... Обаче тва е дреболия, материалите са евтинджос, загубеното време ще е малко.., е, яд ме е понеже грешката си е моя, но моя или чужда щом трябва да се сменя, сменям. ОК- викам- правилните неща са ми на склад, е сега пращам кола. Отсреща не ме чуват ясно. Повторете, моля! Какво казвам?(Лаф настрани на инглиш, явно превеждат) Ще заменя ли нещата? Да, да, ще ги заменя. Веднага, моменталистически ще ги заменя. Хората тръгват, до края на работния ден ще бъдат там. OК! ОК! Чао, всичко хубаво, Чао, благодаря! Кой е до вас, защо говорите на английски? Ми мина оттук собственика на фирмата главен изпълнител и чу, понеже ние нали говорим високо заради лошата връзка. ОК! ОК! Мерси! Благодаря и се извинявам! Не, не, аз се извинявам и благодаря! Приятно ми беше да Ви чуя! Всичко хубаво, приятен ден! Чао! Чао!
След няма и петнайсе минути получавам ново обаждане, тоя път от главния изпълнител на обекта. Техническия ръководител спикинг: Колегаа! - леко дърпам телефона понеже оня крещи! Да, бе -викам- колега, здрасти, какво има(не че си ми колега, ама карай)? Бе, какви са тия неща бе, аман- крещи, та се пука- от такива, като тебе, бе!!! Съответно, интересувам се, кои са тия като мене, макар че до известна степен, изначало ми е ясно, че това не са съвестните, коректните и точните. – Защо - вика и се пени техн-рък на глав- изп - си казал, че нещата са в склада ти, но няма да ги закараш!? Аз вече съм забравил даже за дреболията отпреди малко: Нещата?! Ааа, ама то е дреболия, бе човек. Няма да ги закарам?! Как така, бе, ама те тръгнаха? Хубава работа! Но инерцията е голяма и се почва: Защо е сгрешено? Кой е виновен? Наясно ли съм аз, че собствениците са там? Зная ли аз, какви неустойки има ако забавя етапа? Е-ТА- ПА!!! А инсталацията в тая стая трябва да е готова до утре. Тя си е готова, но човека крещи и нищо не го интересува, вика, вика, после внезапно почва да се моли, после пак вика. Аз вече съм на крака и се чудя тоя човек дали ще довърши разговора или още докато говори ще го получи апоплектичния удар. Успокоявам го как да е, чакам малко за да задишам равномерно. И си се връщам към тракането по компютъра.
След още половин час, глас на английски ме уведомява по телефона, че има спешно съвещание, на което са поканени консултантите, инвеститорската фирма, собствениците, и всички подизпълнители. Трябва да се опишат спешните мерки, които ще се вземат за да излезнем от ситуацията със сгрешната доставка. Дълго обяснявам, крещя, моля се, после пак крещя и пак обяснявам. Крещейки и молейки се....
Вече не мога да седна, ходя не ами тичам в кръг от нерви. Е- викам си, с мисъл за здравето си- поне на другия ми голям обект нещата са ок! Да, да, ама не! Според закона, супер сполучливо изведен от Дарк(Нобеловата награда ти е в кърпа вързана) по симпатия получавам обаждане и от там. Няма да подпишат! Те са възмутени! Не са очаквали такова нещо! Това минава всички граници! Какво бе хора? Милост, бе! Не подписвайте, възмущавайте се, отвращавайте се. Моля ви се, правете каквото искате, само ми кажете какво има! Стаята, където моите хора се преобличали - не - била - изметена!