Маршрутът ни беше такъв:
1ви ден - тръгване от Русе в 2 през нощта с автобус до София. После автобуси София - Дупница и Дупница - Сапарева баня. В Сапарева баня бяхме към 10 и нещо и от там тръгнахме да се катерим - първо до Паничище, а от там до хижа Седемте езера.
Ето я хижа Седемте езера:
Малко след нея опънахме палатката, бяхме я увили в найлони в случай, че завали, но не валя. За сметка на това сутринта беше много мъглива и студена. Събрахме багажите и за около два часа преминахме последователно през седемте езера:
Долното
Трилистника
Рибното
... и точно край Рибното обувките ми, които още в началото на прехода започнаха да се разпадат, вече съвсем останаха без гума отдолу. Като тръгвахме нищо им нямаше, чудна работа
Но аз си продължих де, цял ден минах обута така, а прехода тоя ден беше най-тежък - с най-много изкачвания и най-стръмни слизания. Ей ги на, не съм очаквала любимите ми обувки така да ме предадат:
Но както казах, аз си продължих най-невъзмутимо по нещо като терлици и кефа ми никак не намаля от това. Е, на другия ден си обух маратонките, които само за всеки случай носех, но пък с маратонки никак не е удобно и много се пързалят по камънаците...
Следващото езеро е Близнака
После Бъбрека
Ето близнака и Рибното
Водопадчета по пътя за Окото
Окото за малко да не успея да го снимам. Имаше много облаци, но тъкмо когато се отказах, мъжа ми се развика - снимай, снимай, ето го. Та ето го само за миг и после облаците веднага го скриха пак:
Сълзата не е нищо особено, там мъглите пак не позволяваха да се снима.
Ето гледка и отгоре към езерата
След езерата следва Раздела, там се пресичат няколко маршрута.
Урдини езера остават отляво, много са красиви, но с моя фотоапарат не си личи:
Гледката отдясно:
Това е някъде около Додов връх - 2661м.
Това в центъра на следващата снимка е Рилския манастир, съвсем мъничък изглежда отгоре. Може да се слезе към него след Додов връх, но ние направихме доста по-голям завой преди да стигнем до него.
Следват Голям мраморец и Малък мраморец. Там сред камънаците се търкалят и късове мрамор:
След Еленин връх започва слизане към хижа Мальовица.
Един кон сред камънака. Не знам как ходеше тоя кон из тези чукари:
Ето и една кобилка, която ми позволи да я погаля и никак не се уплаши от мен.
До хижа Мальовица се вие една рекичка между клековете. В центъра на снимката се вижда хижата:
Близо до хижата опънахме палатката и се заехме да си приготваме вечерята:
Следващият ден започна с хубаво време и приятно изкачване, понеже пътеката беше залята от боровинки. Не бях виждала толкова боровинки накуп и доста се помотахме с това изкачване.
Снимката обаче е размазана:
От Мальовица до Страшното езеро гледката е горе-долу все такава:
На това местенце спряхме за почивка. Много ми хареса тоя камък като пирамида (да си имаш едим такъв в градината заедно с такава локвичка...
)
Освен клекове имаше и езера, разбира се.
Ето го и заслон Страшното езеро и самото Страшно езеро (защо е страшно не мож ви каза
)
След това се разкрива тази гледка. Море от облаци, докъдето поглед стига:
След това се минава през едно опасно място, където не ми беше много до снимки, но има обезопасителни въжета. С моите хлъзгави маратонки вниманието ми беше съвсем другаде.
До Кобилино бранище следва само приятно слизане:
Едно слънчево езеро, от което не ми се тръгваше:
Пълно е с такива дребнички цветенца в Рила:
Кобилино бранище всъщност е една голяма поляна:
И тук следва една от любимите ми снимки с тези пухкави сладури. Невероятни кученца, големи душици. Нахранихме ги, нагушкахме ги и едва се разделихме с тях.
До Рилски манастир се слиза все по-ниско и по-ниско.
Там пак тече рекичка и е пълно с малини и боровинки.
Като стигнахме Сухото езеро, се оказа, че наистина е сухо. Мислехме да нощуваме там, но единственото подходящо място за опъване на палатка го зае под носа ни една групичка. Карай! И без това не ми хареса това сухо езеро.
После се надявахме да спим на Кирилова поляна и след изморителен преход вече към шест вечерта се оказа, че поляната е заета с цял автобус кресливи и пиещи празнуващи. Щем не щем се запътихме към манастира,
но до там е само гора и асфалт и нямаше как да се опъне палатка. Преспахме в един къмпинг почти до манастира, приятно местенце.
На другия ден рано рано се запътихме към манастира. Едва ли има някой който не го е виждал, а и моите снмики не са кой знае какво, но ето го все пак:
И ей ма мене ухилена на финала как чакам автобуса от манастира за Дупница:
Ми това е. Малко сухарско го написах като се замисля, ама то е щото ме мързи да се простирам в подробности
. Но много е хубаво, какво да ви приказвам. Прелестно е! Не може да се опише нито въздуха, нито шума на потоците, нито величествените гледки. Трябва да се види. Така че, вървете. Препоръчвам ви този маршрут. Ние го взехме за 3 дни, но може и за четири. В началото е изморителната част, после е по-слабо натоварването. Абе кво да говоря, супер е!
щото тука става въпрос за едни други чувства/.
:lol: