...бе май ще е от личен опит, доколкото се познавам, аз нямам нали авторитети
А, вие другите, спестявате ли на Децата туй, онуй дето според вас не е за чуване или е прекалено страшно?Ами, друже.... ти поне имаш пример. Аз не бих нарекъл моя "татко". Никога. Той е "баща ми". Тъй че, на верен път си.Кент написа:Сетих се за това по повод на кестените, прекрасните на уважаемия Боев. Бях трети клас и имаше акция за кестени. И събота и неделя берем с татко и сестра ми /пет годишна/ в Морската градина:-) Качил съм се аз на един дърт кестен, към петнайсе метра висок на върха чак и друсам ли друсам клоните като едно бозаво тарзанче. Изведнъж се чува пукот, сичко ми се завърта като че ли потъвам бързо в кладенец, клони ми шибат лицето и веднага удар... Ми клона на който съм бил стъпил се счупил и съм паднал. Земята корава, спечена края на септември, сухо. Пък аз съм паднал кано чувал с калтофи....и останал без дъх. После леко почвам да мърдам... Боли ме сичко сякаш съм настъпан от слон. Помня пребледнялото лице на татко. Носи ме към бул."Червеноармейски" спира кола и газ за Окръжна. По пътя го питам /вече осъзнавам, че съм паднал от високо/ - "Татко ще умра ли?" ....
Татко гледа настрани и казва "Не, знам..." Колко е бил искрен, татко отговорил е "от вътре":shy:. До къде трява да бъда искрен аз с децата ни...такива спомени ли да ме учат или от личен опит. И аз не знам...бе май ще е от личен опит, доколкото се познавам, аз нямам нали авторитети
А, вие другите, спестявате ли на Децата туй, онуй дето според вас не е за чуване или е прекалено страшно?
знам ли кво бих предпочел, татко си имае трески за дяланеПредпочиташ ли да ти беше казал друго?
Мисля, че това е и донякъде разликата между реакците на жените и мъжете в стресови ситуации. От опит съдя.doktorka написа: първосигналната реакция е паника...
осъзнатата реакция е "стягането"
според мен ,Кент-е ,баща ти просто се е бил поболял от страх и не е мислил преди да ти отговори.
затова е бил искрен до болка.
а не защото са го вълнували мисли освен това дали ще оцелееш и той просто не е знаел.
сам за себе си не е знаел.
винаги е по-добре да се стегнеш и да запазиш самообладание иначе цялата система рухва.
Баси, още тогава е трябвало да стане ясно на околните ква професия ще изберешКент написа:По пътя го питам /вече осъзнавам, че съм паднал от високо/ - "Татко ще умра ли?" ....
Ми на кое "нормално" дете ще му дойде такъв въпрос на ума, а???май бях изплашен и затова питах с голам интерес:lol:4avdar4e написа:Баси, още тогава е трябвало да стане ясно на околните ква професия ще изберешКент написа:По пътя го питам /вече осъзнавам, че съм паднал от високо/ - "Татко ще умра ли?" ....
Спестявам.Кент написа: А, вие другите, спестявате ли на Децата туй, онуй дето според вас не е за чуване или е прекалено страшно?
Същата работа съм и аз - стягам се.Мнемозина написа:Ами аз не знам доколко в такава ситуация човек може да избира поведението си.
Ти трябва да имаш повече опит с такива моменти - дори и поради професията си.
Не ми се е случвало такова чудо, чукам на дърво, но колкото пъти съм била уплашена за някое от децата си, първата ми реакция е била да се стегна, да изглеждам спокойна и да ги успокоя и тях. Като се замисля - майка ми точно така правеше. Винаги усещах, че само го играе, обаче пък въпреки това й вярвах.
Но дали винаги бих успявала в това - нямам представа.
p.s. Pacientkata e oshte jiva.Sutrinta se subudila i dori govorila.( sega speshe pak).Vse pak shte si otide...no muj i speshe do neq na stola tazi vecher.doktorka написа:"мамо,ще боли ли инжекцията?
да.но малко.нали е игла и е остра,как няма да боли?"
първосигналната реакция е паника...
осъзнатата реакция е "стягането"
според мен ,Кент-е ,баща ти просто се е бил поболял от страх и не е мислил преди да ти отговори.
затова е бил искрен до болка.
а не защото са го вълнували мисли освен това дали ще оцелееш и той просто не е знаел.
сам за себе си не е знаел.
винаги е по-добре да се стегнеш и да запазиш самообладание иначе цялата система рухва.
пример от снощи.
жената явно умира.просто няма никакви резерви.не иска да я интубираме.
но е още в съзнание.
и се мъчи да диша.
приспахме я ,за да не се мъчи( след като тя се съгласи.)
на мъжа и казах,че вероятността да оживее през нощта е минимална.
но колкото и минимална-има я.
и че сутрин нещата се развиват винаги по-добре.
и го оставих да чака сутринта, а не да мисли за това как ще мине вечерта.
за да запази самообладание и той .
а не да се паникьоса.
Ако мога го спестявам, но избягвам да лъжаКент написа: А, вие другите, спестявате ли на Децата туй, онуй дето според вас не е за чуване или е прекалено страшно?
