Абе... кво ли да ги мислим.
ДАМЯН ДАМЯНОВ
Уморих се от хорски съвети,
от учтивост да бъда обичан,
от уюта на скъпи предмети,
искам просто да бъда различен.
Уморих се да търся посоки,
уморих се да бъда приличeн,
да раздавам усмивки широки,
чужди пътища все да пресичам.
Уморих се….
........................
Евтим Евтимов
ОБИЧ ЗА ОБИЧ
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх...
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
--------------
ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...
За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.
За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.
Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.
Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.
--------------
ПРИМИРЕНИЕ
Примириш ли се, пристига старост.
Примириш ли се, пристига мрак.
Примирявах се. И не изгарях,
както някога, при първи сняг.
И си казвах тихо : есен иде.
Забрави горещите слова.
Но когато вчера чух обида,
закипя отново в мен гнева.
Запламтяха кротките зеници,
блесна огън в тихия ми глас
и ударих яростна плесница
на един подлец, израснал с нас.
Ей така. Пред всички. Без пощада.
Стига подлеци на тоя свят.
Тръгнах си направо през площада
и усетих, че съм още млад.
-------------
***
Над боровете плисна черен дъжд,
дори в сърцето капка ме удари.
И стана тъмно сякаш отведнъж.
Изгубиха се сините върхари.
Протягах аз през тъмното ръка,
но всичко бе и страшно, и смълчано.
Единствената жива светлинка
в гората беше ти. И ТИ ОСТАНА.
***
Готов съм зарад теб да вляза в ада,
готова си за мен да изгориш,
но често от съмнения аз страдам
и често ти-невинен-ме виниш.
И късат се в душата светли струни.
А искам аз дори през час суров
доверие да има помежду ни.
Доверието също е любов.
***
Когато в късна вечер ставам лош
когато те разкъсвам от въпроси
понякога се питам посред нощ
коя си ти,какво си ти,защо си
А ти си моя радост и вина
а ти си мое бъдеще едничко
единствената топла светлинка,
единствената истинска.И всичко
-------------
ПТИЦИ НА РАЗСЪМВАНЕ
Един нечакан от човека зов
отвъд реката тъмна се обади.
Необяснена никога любов
сънуваха зелените ливади.
Излизаха от мрака две по две,
криле допрели, непознати птици.
Докосваха се с неми гласове
като дошли от вековете жрици.
Какво си казваха отвъд брега,
отвъд тревогите, отвъд земята?
Да бяха ни повикали сега
душите си да сложим под крилата.
Недосегаеми от земна прах,
превърнали се бяха в зов любовен.
Като насън- помамени от тях,
потърсихме ръцете си отново.
-----------
СЪНУВАЛ-НЕСЪНУВАЛ...
Сънувал-несънувал първа среща
разделял-неразделял своя сън,
една любов на прага те посреща,
но истинската пак зове отвън
Умирал - неумирал с тайно слово,
измамван-неизмамван от жена,
ти може да се влюбиш пак отново,
но истинската само е една.
Загубил-незагубил чувство нежно,
намерил-ненамерил свой обет,
ти може да сънуваш нещо прежно,
но истинското да е там, напред.
Заричал-незаричал огън вечен,
издигал-неиздигал длан за мъст,
ти може на една да си обречен,
но друга да е истинския кръст.
Откривал-неоткривал радост жива,
очаквал-неочаквал, пял-непял...
И тъй - живота бавно си отива,
и взема туй, което ти е дал.
----------
ПОНЯКОГА
Нито ти си свободна от мен
нито аз от очите ти.
Плен!
Двама души,взаимно пленени,
двама души,взаимно ранени,
двама дши,които не могат
след години да станат един.
И си казват прегърнати:
- Сбогом!
А отгоре се чува:
- Амин!
----------
Аз всички радости на тебе дадох,
аз всички песни с тебе споделих,
аз всички пътища по теб изстрадах,
аз всички дни на тебе посветих.
Аз всички удари след теб събирах -
душата ми една не изгоря ...
И ако трябва утре да избирам,
отново тебе аз ще избера.
----------
РЕПЛИКА
Ти отдавна си
дясна ръка
на една
византийска особа,
ти си просто
устроен така от самата си люлка
до гроба,
ти на своя
подхвърлен пагон
чакаш рая
да бъде поднесен,
ти след всеки
направен поклон
ставаш все по-велик,
по-известен;
а пък аз,
както винаги луд,
по парадната слава
не тичам;
аз не искам
да бъда прочут,
искам само да бъда обичан.
.........
Е, кво да кажеш повече след тия "пияници извратеняци"
Наздраве!
Мисля, че виждам пак "моя си" клуб! 
