Мнемозина написа:Странно.
Темата за приятелството е толкова много говорена тук, понякога си мисля, че се промъква в теми, в които даже и не усещаме, че става дума точно за това - и пак не е казано всичко.
То това им е и хубавото на такива теми. Че са безкрайни.
Аз поне не си избирам приятелите. Приятелството просто някак се случва. И се оказваш свързан по някакъв начин с хора, с които ти се случват доста разнородни и разнопосочни неща. Нееднозначни.
За мен приятелството не е безусловна подкрепа - освен в наистина критични моменти, разбира се.
Особено ценя тези свои приятели, които са ми като коректив. Кога с думи, умишлено, кога със самото си поведение... Това е някакъв особен начин за постигане на собствен баланс чрез вглеждане в другите.
мдаам, знам, че няма как да открия топлата вода с тази тема, но и не беше това целта ми. така че извинения на тези, на които темата ще им се стори предъвквана и изчерпана и нека онези, които все още имат какво да кажат по темата да я приемат като хвърлена ръкавица!
аз също не търся от приятелите си безусловна подкрепа и нямам нужда да ги преценям според това дали ще скочат с мен от моста, ако им кажа, че се налага. за мен ценното приятелство е, а както разбирам и за теб, не сляпото следване крачка в крачка, а куражът и спокойствието да си казваме и онези неща, от които боли.
най-много ме зареждат приятелствата, които ти отварят по нов начин сетивата - за света, за теми и места, за които не си подозирал, за нови гледни точки (често коренно противоположни на моята), приятелства, които повече дават и рядко търсят да вземат, но винаги неизменно получават в замяна
