Сталкер

[Set]

Сталкер- Николай Рерих

автор: moeto

метафизична поема из напътствия към ловеца влизащ в гората

(бележка на преводача:
сталкер- ловец, който дебне своят улов)

В часа на изгрева ще те намеря буден.
Ловецо!
Въоръжен с мрежите си ти ще влезеш в гората.
Ти си се подготвил.
Ти си чист и бодър.
На теб не ти стискат обувките и не те притесняват дрехите.
Ти си препасан.
И свободни са мислите твои.
Да, ти си се готвил! И си се сбогувал със стопанина на къщата.
Ти, ловецо, си заобичал гората.
И с лова си ще принесеш благо на своя род.
Да възвестиш си готов.
Голям улов си си набелязал.
И не си се устрашил от тежестта й.
Благо! Благо! Ловецо!
Здрави ли са мрежите ти?
Дали си ги укрепвал с усърден труд?
Изпитал ли си ги с пробни удари?
Весел ли си?
И ако смехът ти изплаши част от улова- не бойсе!
Но не тряскай с оръжието си и не викай силно след кучетата!
Ах, при неумение, от ловец ще те превърнат в потеря.
И даже кучкарят ще ти бъде началник.
Събери съзнанието си. Върви си по пътя.
Защо се озърташ?
Под червен камък се крие червена змия. А зеленият мъх е скрил
зелена змия, но нейната отрова също е така опасна.
Още от детството са ти говорили за змиите и скорпионите.
Цяло учение за страха! Но много земноводни ще тръгнат след тебе.
И различни шумове ще те пресрещат.
И това ехо ще пробие ухото ти.
От червеите израстват китовете.
И заякът се превръща в тигър. Но ти знаеш същността, ловецо.
Всичко това не е твое. Уловът е твой!
Бързай! Не се бави! Ловецо.
Не си изхабявай мрежите в преследване на дивите кучета.
Уловът, целта я знае само ловецът!
Понякога ти се струва, че вече много знаеш.
Но все пак ти не знаеш,
от кого са положени камъните в кръг на поляната.
И какво те означават.
И кого предпазва знакът от високата ела.
Ти даже не знаеш кой е напълнил с черепи трапа, в който ти се загледа.
Но ако и ти си подложен на опасност,
не се спускай в трапа и не се крий зад дървото.
Пред себе си имаш безброй пътища, а само един е у твоя неприятел.
От преследван превърни се в нападател.
Колко са силни нападащите и колко са жалки оправадаващите се.
Остави да се защитават на другите. Ти нападай.
Защото ти знаеш за какво си излязъл. И защо не си се уплашил от гората.

Свещенна, и страшна и благословенна е горо!
Дай на ловеца да те премине. Не го забавяй. Не крий от него пътя и пътечките. И не го плаши. Аз зная, че ти си многогласна, защото съм чувал всички твои гласове. И моят ловец ще вземе своят улов.

А ти ловецо, пътят свой проучи и знай самичък!
Не вярвай на зовящите и не се обръщай към съобщаващите.
Ти, само ти знаеш своя улов. И няма да предпочетеш малкият улов, и от препятствията няма да се огорчиш.
Удивляващият се е вече открит за врага.
Изпадналият в размисъл- губи своите мрежи. А загубилият се връща назад в търсете на изгубеното.
Но ще вървиш ти напред, ловецо! Всичко оставено - не е твое вече.
И ти знаеш това, както и аз го знам.
Защото ти знаеш всичко. И всичко можеш да си припомниш.
Ти знаеш за мъдростта.
Ти си чувал за храбростта.
Ти знаеш за намирането.
И ти преодоляваш препятствията само за да се изкачиш на билото.
И цветята наоколо не са твои цветя.
И ручеят не е за теб. Бляскави водопади ще срешнеш. И извори ще те освежават. И пред теб ще разцъфти светлината на щастието. Но истинското цъфти по върховете.
И най-доброто място за капан на улова не е в подножието на хълма. А твоят улов ще премине през билото. И преминавайки под небето той ще се спре.
И ще се взира. А ти тогава не се бави. Това е твоят час!
И ти и твоя улов ще бъдете на висота. И нито ти, нито уловът ти ще имате желание да слезете в ниското. Това е твоят час!
Но хвърляйки мрежата ти знаеш, че ти не си победител.
Ти си взел само своето. Не се считай за победител.
Защото всички са победители, само не си го спомнят.
Аз те доведох до широките води на реките и към необята на езерата.
И ти показах океана.
Видялият безкрайното няма да се загуби в крайното.
Защото няма безкрайна гора.
И всяко блато може да се заобиколи.
Ловецо! Ние заедно плетохме твоите мрежи. Ние заедно търсихме потеря.
Ние заедно търсихме местата за най-добро място на лова. Ние заедно
избягвахме опасността.
Заедно решихме нашият път.
Без мен ти не би познал океана.
Без теб и аз няма да разбера радостта от щастливия улов. Обичам те, мой ловецо!
И както на Светия Син предствавям пред теб лова.
И ако дори даже сгрешиш. Ако временно си се спуснал в ниското. Ако даже си се взрял в черепа на убития. Ако дори и със смеха си изплашил част от улова.
Аз зная, че без да спираш ти вървиш към схватката на лова. Не се смущавай и няма да загубиш пътя си. Ти знаеш как по слънцето да намериш пътя си. И как по вихъра да се върнеш в пътеката. Кой го е запалил него- Слънцето?
И кой го е изпратил Вихъра? Но аз от областта на Слънцето говоря с теб!
Твой водач, наставник и приятел.
Кучкарите и потерята нека ти бъдат приятели. А след лова, почивайки на хълма извикай кучкарите и потерята. Разкажи им как си ходил до хълма. И защо ловецът не е длъжен да чака в засада. И как на билото ти си срещнал улова. И как ти можеш да определиш, че този улов е твой. И защо трябва да се избягва малка или болна жертва.
Защото който се стреми към нея той с нея и ще пребъде!
Разкажи също така, как ловецът носи със себе си всички признаци на лова. И как той, и само той знае хватката и своята цел.
Не разгласявай за лова на незнаещите за целта. В час на бедност или огорчение, те ще те предадат и ще се включат в лова. Но разбери, ловецо, разбери ти потерята. С тях изпий водата около огъня на почивката. Разбери, разбиращ. И след края на лова поправи мрежите си и планирай нов лов.
Не се плаши и не плаши никого. Замисляй просто. Защото всичко е просто. Прекрасно е чудно измисленото.
Всякакъв страх ще победиш с непобедимата същност твоя.
Но ако затрепериш, то поразеният, унищоженият, викащият, и мълчаливият не ще могат да си върнат силата и волята.
И къде ще отидеш тогава?
А ако някой от потерята ти спомене против лова. Не го слушай, мой ловецо!
Размекващи твари са това.
Упоени от съмнението са! Каквъв ще бъде техният лов?
И какво ще донесат те на близките си?
Отново празни мрежи? Отново желания без изпълнения?
Загубени са, както загубено е тяхното време. Ловецът е за лова!
Не се унасяй в мигове на умора! В тези часове ти не си ловец!
Ти си улов! Вихърът ще премине. Премълчи. И пак ще вземеш своят улов.
Без да закъсняваш не се страхувай да закъснееш! И настигайки не си обръщай главата.
Всичко ясно е неразбираемо! И всичко обяснено е необяснимо!
И къде е краят на чудесата?
И още едно, последно, о ловецо мой! Ако в първия ден на лова ти не срещнеш
целта. Не унивай. Уловът те чака, върви към теб. Знаещият търси. Позналият-намира. Намерилият се удивлява на лекотата, с която е овладял.
Овладелият пее песен на радостта.
Радвай се! Радвай се! Радвай се!
Ловецо.
Три пъти повикан.

15.04.1921


http://hulite.net/modules.php?name=News ... &sid=49913

П.с. Много хора ме питат какво е за мен лова. Не мога да отговоря. И никога не съм могъл. Надявам се това малко да помогне.

[Set]

И на руски:

http://www.peoples.ru/art/painter/nikol ... _les.shtml

ЛОВЦУ, ВХОДЯЩЕМУ В ЛЕС


Дал ли Рерих из России —
примите.
Дал ли Аллал-Минг-
Шри-Ишвара из Тибета —
примите.

Я — с ним

В час восхода я уже найду
тебя бодрствующим. Ловец!
Вооруженный сетью, войдешь
ты в лес. Ты приготовился.
Ты умыт и бодр. Тебя
не стесняет одежда. Ты
препоясан. И свободны
мысли твои. Да, ты
готовился! И простился
с хозяином дома. Ты,
ловец, лес полюбил. И
ловом твоему роду благо
ты принесешь. Затрубить ты готов.
Большую добычу ты наметил
себе. И не убоялся тягости
ее. Благо! Благо! Вступивший!
Крепки ли сети твои?
Ты их укреплял долгим
трудом? Испытал их
пробными ударами? Ты
весел? И если смех твой
устрашит часть добычи —
не бойся. Но не греми оружием
и не окликай громко ловчих.
Ах, при неумении из ловца
тебя сделают загонщиком.
И даже ловчий будет хозяином
твоим. Собери знание. Соблюди
путь твой. Почему ты
озираешься?
Под красным камнем залег
красный змей. И зеленый мох
скрыл зеленую змейку. Но
ее жало также остро. Уже
с детства тебе твердили
о змеях и о скорпионах.
Целое учение страха! Но
много щебечущих и свистящих
полетит за тобою. И шорох
переползет тропу твою. И
завывание пронзит твое
ухо. Из червей вырастают
киты. И крот становится
тигром. Но ты знаешь
сущность, ловец. Это все —
не твое. Твоя — добыча!
Спеши! Не медли! Вступивший!
Не истрать сети твои на
шакалов. Добычу знает
только ловец.
Иногда тебе кажется, что
ты уже многое знаешь. Но
все-таки, ты не знаешь, кем
положены круги камней на
опушке? Что они значат?
И кого предостерегает знак
на высокой сосне? Ты даже
не знаешь, кто наполнил
черепами овраг, в который
ты заглянул? Но если и ты
подвергнешься опасности —
не спускайся в овраг и не
скройся за деревом. У тебя
пути без числа, и только
один у врага. Из преследуемого
сделайся ты нападающим.
Как сильны нападающие и
как бедны оправдывающиеся.
Оставь защищаться другим. Ты
нападай.
Ибо ты знаешь, для чего
вышел ты. И почему ты
не устрашился леса. Священный
и страшный и благословенный
лес. Дай ловцу пройти тебя.
Не удержи его. Не скрой
пути и тропинки. И не
испугай. Я ведь знаю, ты
многоголосый. Но я слышал
твои голоса. И ловец мой
возьмет добычу свою. И ты,
ловец, путь свой знай сам.
Не верь зовущим и не
обращайся к сообщающим.
Ты, только ты знаешь
добычу твою. И не предпочтешь
малую добычу и препятствиями
не огорчишься.
Удивляющийся уже открыт
для врага. Впавший в раздумье
теряет сети свои. А
потерявший возвращается
назад в поисках. Но пойдешь
ты вперед, ловец! Все
оставленное позади — не твое.
И ты знаешь это так же,
как я. Ибо ты знаешь все.
И припомнить все можешь.
Ты знаешь о мудрости.
Ты слышал о смелости.
Ты знаешь о нахождении.
И ты проходишь овраг
только для всхода на холм.
И цветы оврага — не твои
цветы. И ручей ложбины не
для тебя. Сверкающие водопады
найдешь ты. И ключи родников
освежат тебя. И перед
тобой расцветет вереск
счастья. Но он цветет —
на высотах.
И будет лучший загон не
у подножья холма. Но твоя
добыча пойдет через хребет.
И, пылая на небе, поднимаясь над
вершиной, она остановится.
И будет озираться. И ты не
медли тогда. Это твой час.
И ты и добыча будете на
высотах. И ни ты, ни добыча
не пожелаете спуститься
в лощину. Это твой час.
Но, закидывая сеть, ты знаешь,
что не ты победил. Ты
взял только свое. Не считай
себя победителем. Ибо все —
победители, но точно не
припомнят.
Я привел тебя к широким
рекам и к необъятным
озерам. И я тебе показал
океан. Видевший бесконечное
не потеряется в конечном.
Ибо нет бесконечного леса.
И каждую топь можно обойти.
Ловец! Мы вместе плели твои
сети. Мы вместе ловчих искали.
Мы вместе избирали места
наилучшего лова. Мы вместе
избегали опасности. Вместе
мы утвердили наш путь.
Без меня не познал бы ты
океана. Без тебя не узнаю
радость твоего счастливого
лова. Я люблю тебя, мой
ловец! И Сынам Света я
лов представлю твой.
И если бы ты даже ошибся.
Если бы временно спустился в
ложбину. Если бы даже оглянулся
на черепа. Если бы смехом
отстранил часть добычи. Но
я знаю, что не переставая идешь
ты для лова. Не смущаешься
и не потеряешь пути. Ты
знаешь, как по солнцу путь
находить. И как по вихрю
обернуться к дороге. А кто
зажег его — Солнце? И кто
пригнал его — Вихрь? Но
из области Солнца говорю
с тобою. Твой друг и
наставник и спутник.
Ловчие и загоновожатые пусть
будут друзьями. И после лова,
отдыхая на холме, призови
ловчих и загоновожатых.
Расскажи им, как ты шел
до холма. И почему ловец
не должен ждать по оврагам.
И как на гребне встретил
добычу. И как ты будешь знать,
что эта добыча — тебе. И
как надо миновать малую
добычу. Ибо кто идет
к ней, тот с ней и
пребудет.
Расскажи также, как ловец
несет на себе все признаки
лова. И как он, только он,
знает уменье и добычу свою.
Не разгласи о лове не знающим
о добыче. В час огорчения, в час
бедности они наймутся
загонщиками и через заросли
примут участие в лове. Но
пойми, ловец, пойми ты ловчих.
С ними испей воду у костра
отдыха. Пойми, понимающий.
И, кончая ловлю, почини сети
твои и задумай лов новый.
Не пугайся и не пытайся
пугать. Ибо если не испугаешь,
страх обернется на тебя
еще больший. Задумывай просто.
Ибо все просто. Все прекрасно
прекрасномысленное.
Всякий страх ты победишь
непобедимою сущностью
твоею. Но если задрожишь, то —
пораженный, уничтоженный,
не кричащий, не молчащий,
утративший сознание времени,
места и жизни — лишишься
остатков воли. И куда
пойдешь ты?
А если кто из утомленных
загоновожатых скажет тебе
против ловли. Не слушай его,
мой ловец! Размягчающие!
Эти заслонившие себя
сомнением! Какова будет
их ловля? И что они
принесут своим близким?
Снова пустую сеть? Снова
желания без исполнений?
Потерянные, как утеряно
их бесценное время. Ловец —
для лова. Не внимай часам
утомления. В эти часы ты
не ловец. Ты — добыча! Вихрь
пройдет. Промолчи. И опять
возьмешь рог свой. Не опаздывая,
не бойся опоздать. И, настигая,
не оберни голову. Все понятное
непонятно. И все объясненное
необъяснимо. И где предел
чудесам?
И еще последнее, о ловец
мой! Если в первый день
лова ты не встретишь
добычу. Не сокрушайся.
Добыча уже идет для тебя.

Знающий ищет. Познавший —
находит. Нашедший изумляется
легкости овладения. Овладевший
поет песнь радости.
Радуйся! Радуйся! Радуйся!
Ловец,
трижды позванный.

1921 © Николай Константинович Рерих
/Nikolay Rerikh/

[vyara]

Що ли ми се струва, че тук не става въпрос точно за лов в буквалния смисъл на думата...
Ама виж ко, бе Сете, ся като си ловджия и убиваш невинни животни, няма нужда и да се оправдаваш... :winkw:

[Set]

Що ли ми се струва, че тук не става въпрос точно за лов в буквалния смисъл на думата...
Ама виж ко, бе Сете, ся като си ловджия и убиваш невинни животни, няма нужда и да се оправдаваш... :winkw:

Ами аз нали съм прост....

Знам ли за какво става дума въобще.

[Quid]

кинти секс и кръв
за кво друго мое да става дума:-)

[Света вода ненапита]

абе, пич... като си ловец, жена ти знае ли да плете, или шие... щото нали го знаеш вица?

[doktorka]

Що ли ми се струва, че тук не става въпрос точно за лов в буквалния смисъл на думата...
Ама виж ко, бе Сете, ся като си ловджия и убиваш невинни животни, няма нужда и да се оправдаваш... :winkw:

Ами аз нали съм прост....

Знам ли за какво става дума въобще.

аз го харесвам.картините му са толкова красиви.

[Глас в пустиня]

Кво се оправдаваш са! Нема сми.
Щом ти прави кеф да трепеш зайчета-байчета, сърнички, лекокрили птички...прави го.

[Quid]

миналата есен на шосето като изкочи стадо диви свинье
малиииииииииииииии
с мъненки
и у тва време един ебльо ме изпреварва
и аха у свиньето
бати и свинете

[Света вода ненапита]

миналата есен на шосето като изкочи стадо диви свинье
малиииииииииииииии
с мъненки
и у тва време един ебльо ме изпреварва
и аха у свиньето
бати и свинете

ма натресе ли се у прасищата???
щото съм виждАл едно москве дето беше ударило един гилигилиган...
ми... прасето беше живо, ама от москвето нищо не ставаше... ебаси...

[Мнемозина]

Сталкер- Николай Рерих

...
П.с. Много хора ме питат какво е за мен лова. Не мога да отговоря. И никога не съм могъл. Надявам се това малко да помогне.

Еее, най-после.

Това, писано точно от Рьорих, всъщност казва нещо друго, но още не мога да си го избистря. Само подозирам.

За мен то е доста далечно, но благодаря. Беше ми интересно да го прочета.

[4avdar4e]

всъщност казва нещо друго

Всеки може да е ловец, но и жертва. Всичко е дадено от Бога и от предците. Тва в две изречения усетих аз

П.П. Върнах се, за да отбележа ей тия редове:

Знающий ищет. Познавший —
находит. Нашедший изумляется
легкости овладения. Овладевший
поет песнь радости.

Те ме ... изумиха! (както винаги Рьорих, апропо..)

[Мнемозина]

всъщност казва нещо друго

Всеки може да е ловец, но и жертва. Всичко е дадено от Бога и от предците. Тва в две изречения усетих аз

О, това - да. По това има нещо сродно с онова индианско писмо, дето Баба Яга го беше пуснала.
И твое е само уловеното, и изобщо тази целеустременост и съсредоточаване, сливането на ловеца и жертвата...

Но понеже е Рьорих, предполагам, че има и още нещо зад това.
Само предполагам, може и да греша. Ако се убедя по някое време, ще си призная.

[Мнемозина]

П.П. Върнах се, за да отбележа ей тия редове:

Знающий ищет. Познавший —
находит. Нашедший изумляется
легкости овладения. Овладевший
поет песнь радости.

Те ме ... изумиха! (както винаги Рьорих, апропо..)

Аха, аха... там някъде е ядката вероятно.

[Set]

Сталкер- Николай Рерих

...
П.с. Много хора ме питат какво е за мен лова. Не мога да отговоря. И никога не съм могъл. Надявам се това малко да помогне.

Еее, най-после.

Това, писано точно от Рьорих, всъщност казва нещо друго, но още не мога да си го избистря. Само подозирам.

За мен то е доста далечно, но благодаря. Беше ми интересно да го прочета.

Всъщност говори за абсолютно различни неща.

Съвсем случайно попаднах на това и го пуснах, защото знаех, че част от аудиторията ще го разводни. Прекалено е силно за еднократно обяснение.

Но и ако се погледне профанизирано - описанието е добро. И достигна до тези, които имаха нужда от отговор.

П.с. Не мисля да се впускам в обяснения по тази тема.

[4avdar4e]

Аха, аха... там някъде е ядката вероятно.

Рьорих ми е от ония спомени, от мазето, на раклата.. Заедно със "Сребърните кънки" в издание преди 2-рата Св. война... Там имаше албуми и книги... И със Светослав имам някакви адски смътни спомени (на живо), които се опитвам да извадя от паметта си ама...

Що ли го казах тва?? Не, не се фуклявя, исках само да кажа, че от дете имам особено усещане към това семейство

[Мнемозина]

Всъщност говори за абсолютно различни неща.

Съвсем случайно попаднах на това и го пуснах, защото знаех, че част от аудиторията ще го разводни. Прекалено е силно за еднократно обяснение.

Но и ако се погледне профанизирано - описанието е добро. И достигна до тези, които имаха нужда от отговор.

П.с. Не мисля да се впускам в обяснения по тази тема.

Така като каза, да ти отговарям ли?

За разводняването... не може да се пие непрекъснато само запарка от чай.

[Мнемозина]

Аха, аха... там някъде е ядката вероятно.

Рьорих ми е от ония спомени, от мазето, на раклата.. Заедно със "Сребърните кънки" в издание преди 2-рата Св. война... Там имаше албуми и книги... И със Светослав имам някакви адски смътни спомени (на живо), които се опитвам да извадя от паметта си ама...

Що ли го казах тва?? Не, не се фуклявя, исках само да кажа, че от дете имам особено усещане към това семейство

Семейството си е било особено.
През пролетта случайно научих, че българинът, с когото Николай Рьорих е поддържал кореспонденция, се казва Стоян Омарчевски и е бил... министър на просвещението.

[4avdar4e]

Стоян Омарчевски и е бил... министър на просвещението.

Човекът, по чиято идея и инициатива са сложени бюстовете в Борисовата и 1 ноември е станал празник на будителите.. Хъм, интересно..

П.П. Не, бе, не го знаех, сакън, даже не го бях чувала (или ако съм - не повня) , прочетох ей ся и ми стана любопитно...

[Rain]

Красиво.

[esti]

Това е трудносмилаемо е за моя акъл.

[Quid]

взима някой и пише нещо
мисли едно
пише друго
то се тълкува трето
а и всеки си го разбира приема или не по своему
изобщооооо........
да се еба у тъпата глава

[Мнемозина]

Стоян Омарчевски и е бил... министър на просвещението.

Човекът, по чиято идея и инициатива са сложени бюстовете в Борисовата и 1 ноември е станал празник на будителите.. Хъм, интересно..

П.П. Не, бе, не го знаех, сакън, даже не го бях чувала (или ако съм - не повня) , прочетох ей ся и ми стана любопитно...

Да, много любопитно. Също така през негово време Художествената и Музикалната стават академии.
Освен това пак през негово време - и наистина по негова инициатива - в гимназиите се е учело есперанто (което пък вече изобщо не знам каква връзка има с всичко по-горе).

Пак се отнесохме в друга посока, но случайности няма.

[Green Light]

хъм
Замисли ме, но дали ми хареса? Не знам! Мисли за непреклонност, за мъжество и право на избор, това ли е? Това ли пише Рьорих? Нищо не съм чел от него. Май ми иде прекалено мъгляв, не мога да му хвана настроението. Ще намеря нещо и ще почета. Насила и нарочно заради това дето им харесва на Чавдарчето и Мнемозина. Пък да видим.
Много искам да стана ловец. Само липсата на време ме спира. Имам един клиент, който има офис, тук в тази бизнес сграда. Най- неочквано ме покани да тръгна с него на лов. Е, истината е че първо аз го попитах, но оттогава мина много време и помислих че е забравил. Поканата му беше комплексна, курс, разрешително, дружинка, трябваше ми време около месец. И аз вазирах. Не намерих време. Уговорихме се за следващата година, аз съм сериозен, обаче дали човека не се е разочаровал, не знам. Ще гоня михаля май, изтървах питомното. Все едно де, знам че има една моя сутрин, с мъгла може би и мирис на мокра шума, когато бодър, свободен и обичащ всичко около мен, ще застана в тая гора. И ще имам точно определено, само мое, лично, мощно, безотказно оръжие в ръцете си. Те са лични тия моменти, Сете, вътре в тебе са. Разводняване викаш, че правим тука, обаче не си прав. Грешиш. Не правим разводняване. Просто няма начин някой да направи точен коментар на нещо толкова лично. Трябва да е в главата ти. Затова не прави оценки. Всички коментари са добре дошли и всички оценки са грешни.
Според мен

[Глас в пустиня]

хъм
Замисли ме, но дали ми хареса? Не знам! Мисли за непреклонност, за мъжество и право на избор, това ли е? Това ли пише Рьорих? Нищо не съм чел от него. Май ми иде прекалено мъгляв, не мога да му хвана настроението. Ще намеря нещо и ще почета. Насила и нарочно заради това дето им харесва на Чавдарчето и Мнемозина. Пък да видим.
Много искам да стана ловец. Само липсата на време ме спира. Имам един клиент, който има офис, тук в тази бизнес сграда. Най- неочквано ме покани да тръгна с него на лов. Е, истината е че първо аз го попитах, но оттогава мина много време и помислих че е забравил. Поканата му беше комплексна, курс, разрешително, дружинка, трябваше ми време около месец. И аз вазирах. Не намерих време. Уговорихме се за следващата година, аз съм сериозен, обаче дали човека не се е разочаровал, не знам. Ще гоня михаля май, изтървах питомното. Все едно де, знам че има една моя сутрин, с мъгла може би и мирис на мокра шума, когато бодър, свободен и обичащ всичко около мен, ще застана в тая гора. И ще имам точно определено, само мое, лично, мощно, безотказно оръжие в ръцете си. Те са лични тия моменти, Сете, вътре в тебе са. Разводняване викаш, че правим тука, обаче не си прав. Грешиш. Не правим разводняване. Просто няма начин някой да направи точен коментар на нещо толкова лично. Трябва да е в главата ти. Затова не прави оценки. Всички коментари са добре дошли и всички оценки са грешни.
Според мен

Някога, много отдавна имах мерака да бъда ловец. Още си пазя книжлетата с напътствия относно носене, боравене с оръжие, приготвяне на джепането в домашни условия, пусии, капани и др.
Сега вече не ме влече - ловът стана парад на суетата.

[esti]

Просто няма начин някой да направи точен коментар на нещо толкова лично.

И аз това мислех да му кажа на Сет, но когато писах ми беше прекалено рано за повече от едно изречение.
Затова да не ни пробутва Рьорих, а да вземе да пропише отново онези неговите....

[frisky lioness]

Някога, много отдавна имах мерака да бъда ловец.

И аз


.....

на глави

[Света вода ненапита]

Сега вече не ме влече - ловът стана парад на суетата.

я, не лъжи! не е хубаво да се лъже!
и сега си ловец, но с фотоапарат...

[Green Light]

Просто няма начин някой да направи точен коментар на нещо толкова лично.

И аз това мислех да му кажа на Сет, но когато писах ми беше прекалено рано за повече от едно изречение.
Затова да не ни пробутва Рьорих, а да вземе да пропише отново онези неговите....

Да "неговите" бяха първокласни.
Са, де! Са.

[Semiramis]

Сталкер- Николай Рерих

автор: moeto

метафизична поема из напътствия към ловеца влизащ в гората

(бележка на преводача:
сталкер- ловец, който дебне своят улов)

за мен това е езотерична поема - ловецът търси себе си, истината, духовното сливане, удовлетворението от пътя ... и улавяйки се слива с Вселената.

[Мнемозина]

Сталкер- Николай Рерих

автор: moeto

метафизична поема из напътствия към ловеца влизащ в гората

(бележка на преводача:
сталкер- ловец, който дебне своят улов)

за мен това е езотерична поема - ловецът търси себе си, истината, духовното сливане, удовлетворението от пътя ... и улавяйки се слива с Вселената.

Уф, не отсъствай толкова дълго, бе, човек...

[Dark Angel]

"Окото на котката" на Зелазни

невероятна
мисля на Сет ще му хареса много

[Semiramis]

Уф, не отсъствай толкова дълго, бе, човек...

уморена се чувствам.
по-нататък сигурно...

[esti]

за мен това е езотерична поема - ловецът търси себе си, истината, духовното сливане, удовлетворението от пътя ... и улавяйки се слива с Вселената.

Ти докато те нямаше да не си пила кафе с Дон Хуан? :lol:

[Semiramis]

за мен това е езотерична поема - ловецът търси себе си, истината, духовното сливане, удовлетворението от пътя ... и улавяйки се слива с Вселената.

Ти докато те нямаше да не си пила кафе с Дон Хуан? :lol:

хм...
Дон Хуан Кастанедски или Казановски
наблягам на гъби като мога, и на друго ...


Просто за Рьорих винаги си мисля така - някакъв странник, прегърнал туземка и търсещ Нещото в екстаза.
Някъде бях чела, че се виждало много ясно през чаша с водка.. след няколко водки - та в този смисъл..

[Quid]

кой е па тоя рьорих?
баси и навалицата от абсолютни дилетанти

[Semiramis]

кой е па тоя рьорих?
баси и навалицата от абсолютни дилетанти

хм...
ти одеве със същия аватар ли беше?
кой е този?

щото Рьорих е примерно този


...да кажем