Почивните дни трябва да се оползотворяват, нали...Поломието отдавна ни интригуваше с почти непипнатата си природа и многобройните древномонашески обители и пещери между които и няколко скални манастира със значително роля в миналото. Обиколкото започна от с. Нисово където стигнахме около 14.30 поради късното тръгване от Варна. По принцип бяхме решили да спим в Астрата, но за всеки случай понаобиколих тук-там из селото за стаи за нощувка, оказа се, че такива опции има само в местното хотелче и при някаква госпожа Нина Иванова. Хотелчето не ми хареса комплексно, а госпожата просто ме домързя да я издирвам, че беше чак на другия край на селото. Плюс това един приятен чичко, дето ни продаде разни провизии в селския дюкян, ни обясни каде се намира екопътеката покрай която било бъкано с поляни за бивакуване. Окрилени, затърчахме в указаната посока, скрихме Астрата в едни шубраци и тръгнахме на разходка

Имаше и гигански магарешки тръни, под коитонаправо се чуствах като в "Изгубения свят"...

Оформя се нещо като каньон срещу течението на река Малък Лом изобилсващ с разнообразна растителност, но перлата тук е безспорно скалния манастир „Св.Св. Константин и Елена”.

Входа е високо в скалата и до подножието трябва да се форсира Лома по две тънички скърцащи клечки, но с помоща на малко повече умения и доза дебилност се достига лесно.



Но си струва...
Манастира представлява няколко килии, съединениедна с друга. Коридорчетата които ги съединяват понякога имат малко двусмислена форма обаче...или съвсем конкретна, не знам:rotfl24:




Наоколо по скалите личаха и няколко отделни дупки, единични килии за особенно ревностни отшелници сигурно, сега ползвани за гнезда от местните грабливи птици, които зорко ни следях от високотоа кък пъплиме из царството им. Неусетно покрай разходката ни взе да се смрачава, намерихме място за бивак покрай реката, закарах червената ни къщичка до там, после ядене, пиене и тези три неща и си казахме лека нощ.
Зад "спалнята" ромолеше реката

Панорама от "прозореца

Следва продължение....










