ВЕЛИКОТО СБОГУВАНЕ

[4avdar4e]

Ето, дойде Времето!...

Точно сега
и точно тука -
хвърлù лавровия венец във водата.
И медалите - също.
Титлите...
Дрехите...
Маските...
И резервния лозов лист.
Хайде -
изтанцувай последния танц.
И скочи.
Гол.
Точно сега.
И точно тука,
където
потокът на Славата
ще се влее
в реката на Забравата.

Сбогом, Великий!...

Константин Павлов. Мир на праха му!

[Мнемозина]

Току що научих.

Светла да е паметта му... много го харесвам, много.

[Мнемозина]

АГОНИО СЛАДКА...

Първото ми умиране -
като преживяване -
беше изключително.
Повторенията изхабиха чувството.
Предвкусването на самата смърт обаче -
полъх, тембър, аромат, видение -
призвежда по-сладостни тръпки. -
Всеки път.
Сякаш любиш,
полубезплътно,
самия себе си.
("Обладаваш така,
както би обладал огледало."
К. Павлов)
И се раждаш -
пак от себе си.
Едновременно -
син, баща и близнак
на самия себе си.
Как да го изразя -
странен двойник:
вече си ТАМ,
а още си ТУКА.

Ето този миг,
Този миг...

Другото е досада, ритуал. -

Свалям ти шапка, скучна бабичко;
да беше сменила поне чаршафите.

[Света вода ненапита]

Мир на праха му!

[Мнемозина]

ПИРШЕСТВО НА ПУСТОСЛОВИЕТО


Макар никой да не те чува,
точната дума трябва да бъде изречена
(в самия център на веселбата).
Твоето слово
(наздраве!)
ще счупи бутилката
(и яйцата!) "ох!"
на Централния Пустословец.
Ще бъдеш чут!
И ще ти бъде отмъстено.
Това е смисълът
(пълно безсмислие...)
на хвърлената точно дума.

Спирам.

[Green Light]

Бог да го прости!
Нямам нищо от него. Или поне вчера не можах да намеря. Какво да си купя, препоръчайте ми!

[annonymus]

Преблагородни господин министре,
изискването -
Вашият портрет -
да изразяма едновременно:
Тъга,
Достойнство,
Смелост
и Любов -
е обективно неосъществимо.
Последните количества Достойнство
(Тъга, Любов и Смелост)
напълно изразходвах за портрета
на моето преблагородно куче.
Отказвам Вашата поръчка,
поради липса на материал (суровина).


Надявам се, почива в мир...

[bead_]

поклон!