Възникването на банките, лихвите, както всъщност и двустранното счетоводсво са много интересни и пинизчийски истории. В края на краищата италианците са свършили цялата работа, като са обединили всичко. Което иде да каже, че колкото и да се пънат евреи и латини, накрая южноевропейците им дръпват черджето и обръщат всичко в своя полза.
На мене малко по- модерна част от историята ми стана интересна. Какво ако не национализация е изкупуването на огромни банки от правителсвото на САЩ. Този въпрос, сам по себе си интересен, е изместен от въпроса дали правителсвото ги изкупува? Нали парите не са на правителството? Частни са? Е, чии са тогава, щом са частни? Кой е частника който придобива Леман Брадърс, ДжПМорган, AIG и разни гигатски кредитни фондове: Фани Мей(дет се вика за) ФредиМак-а? Та кой е той, този Федерален резерв? Чий е?
В Уикипедията по повод на създаването на федералния резерв пише: Създаване на Федералната резервна система
Въпреки бурния икономически растеж и огромните постижения, в началото на ХХ век ситуацията остава непроменена. Съединените щати са единствената първостепенна икономическа сила, която няма централна банка. Паниката и объркването, причинени от поредната криза през 1907 г. за пореден път изважда на яве ликвидните проблеми на банките, които при липсата на кредитор от последна инстанция са обречени и при най-леката криза. Този път банкерите вкупом и в един глас поискват належащи реформи и на следващата година Конгресът излъчва комисия от експерти, която да изготви предложения за банкови реформи.
Създаването на федералния резерв на САЩ е свързано с едно тайнствено събитие, което е отричано от мнозина съвременници. Безстрастния анализ на последвалите събития обаче ни навежда към други изводи за неговата значимост по отношение създаването на резерва. Шест години след него финансовият журналист Бърти Форбс /създател на сп. „Форбс”/ ще напише:
„Картината на едно събиране на най-големите национални банкери, измъквайки се по тайна доба от Ню Йорк в частен влак под прикритието на нощта, пропътувайки стотици мили на юг, акостирайки на таен остров, напуснат от всички с изключение на няколко слуги, оставайки там цяла седмица, при такава секретност, че имената на никой от тях не е споменато, за да не би някой от слугите да разкрие пред света тази най-странна и най-тайна експедиция в историята на американските финанси.”
Денят е 22 ноември 1910 г., а мястото е остров Джекил, щата Джорджия. Участниците са: сенатор Олдрич, председател на Комисията на Конгреса за банкови реформи, вторият секретар на Министерство на финансите, Фрак Вандерлип – президент на Нешънъл сити банк в Ню Йорк, Хенри Дейвидсън – личен емисар на Дж.П.Морган, Пол Уорбърг – немски емигрант и представител на банкерската къща Кун. Лоеб както и на една от най-известните еврейски фамилия от Ню Йорк.
Групата на Олдрич не била там за да ловува. Остров Джекил е избран за място на подготовка на плана за централна банка, защото предлага условия на пълна секретност /в околовръст от около 50 мили няма никакви журналисти/. Като най-голям професионалист от събралите се Пол Уорбърг изработил по-голяма част от схемата на бъдещият Федерален резерв като изнасял лекции по банкерство на останалите. Другите участници негодуват срещу лидерската позиция на немския банкер. Особено активен в това бил сенатор Олдрич. Искайки винаги да има доминираща позиция, сенаторът считал себе си за избран лидер на групата, въпреки че се чувствал някак си не на място бидейки сам непрофесионален банкер.
......
Планът предвиждал създаването на централна банка. Но имайки предвид дълго съществуващата традиция на съпротива срещу налагането на такава институция, то според Пол Уорбърг трябвало всея чески да се избягва терминът Централна банка. Ето защо той предложил името „Федерална резервна система” /ФРС/. ......Друго предложение, което внимателно трябвало да се прикрие е централната роля, която господарите на Ню Йоркския паричен пазар щели да играят в неговата структура чрез Редералната резервна банка на Ню Йорк. Причината естествено ще да се е кореняла в широкото движение срещу източните банкери, подкрепяни от фермерите и малкия бизнес, които били главните потърпевши от предишните финансови паники.
Друг спорен момент се оказал въпросът дали администраторите на резерва да се назначаеми или избираеми. Сенатор Олдрич настоявал те да се назначават от президента, щото по този начин да се заобиколи намесата на Конгреса или по-точно на конгресмените от южните и западни щати, които били сред основните радетели за строги мерки срещу спекулациите на банкерите. Според мнозина това предложение противоречало на Конституцията на САЩ, която в чл.1, § 8 овластява именно Конгресът да сече пари и да регулира тяхната стойност.
..........През паниката през 1907 г. Уилсън обявил „всичките тези неприятности биха били избегнати ако бяхме назначили комитет от 6-7 обществено ангажирани личности като Дж.П.Морган да се справят с отговорностите на държавата”. Другояче звучи изявлението на конгресмена Линдбърг през 1911 г. след като плана е вече внесен в Конгреса: „Нашата финансова система е сбъркана и е огромно бреме за хората. Аз твърдя, че съществува паричен тръст и планът на Олдрич е схема в интерес на този тръст”.
На дневен ред отново се поставя въпроса за прекомерната мощ на банкерите и влиянието им върху страната. Антитръстовото законодателство на Шърмън все още не може да се пребори с някои от хитрите средства използвани от тях за да доминират в определени индустрии. Чрез своето присъствие в управителните съвети на много компании банките доминират не само паричните и кредитни пазари, но и си осигуряват значими позиции и в други сфери.
Мощта на банкерите става причина за едно от най-популярните и разобличителни разследвания в предвоенна Америка – разследванията на комисия „Пужо” от 1912 г. Самият Дж. П. Морган Старши няколко месеца преди смъртта си дава показания пред комисията. Разкритията на конгресмените са потресаващи. Те установяват, че чиновниците на Морган, Нешънъл сити и Фърс Нешънъл банк държат общо 118 директорски поста в 34 банки и тръстови компании. Освен това те заемат директорски постове в 10 основни застрахователни компании, 105 директорски поста /места/ в 32 транспортни системи. Сборът от техните дейности е изумителен за времето си. Те контролират ресурс от 22 милиарда долара при положение, че брутният вътрешен продукт на САЩ за това време е около 30 милиарда долара. Пред комисията обаче банкерите упорито претендират неосведомеността си за нещо, в което активно участват в продължение на години.
Сенатор Лафолет един от опонентите на плана Олдрич публично заявява, че паричен тръст от 50 мъже контролира САЩ. Джордж Бейкър, парнтьор на Дж.П. Морган Старши, запитан от репортери за истинността на това твърдение, отговаря че сенаторът е в голяма грешка, тъй като той самият от собствен опит знае, че не повече от 8 мъже управляват страната.
Президентските избори през 1912 г. са решаващи за съдбата на бъдещия федерален резерв. Републиканците издигат тогавашния президент Уйлям Тафт, който твърдо стои зад плана „Олдрич”, широко известен като плана на Уолстрийт. Демократите, начело с Уудроу Уилсън предлагат Закона за федерален резерв. В същност и двата плана са почти идентични.
Федерален резерв на САЩ. Устройство и функции
Според Борда на управителите на Федералния резерв той има за цел:
Провеждане на националната монетарна политика чрез въздействие върху монетарните и кредитни условия в икономиката, в преследване на максимална заетост, стабилни цени и умерени дългосрочни лихви.
Контрол и регулиране на банковите институции за да се осигури стабилността на банковата и финасова система и защитят правата на вложителите.
Поддържане стабилността на финансовата система и рисковете свързани с финансовите пазари.
Осигуряване на финансови услуги на кредитните институции, американското правителство, включително играейки главна роля в управлението на националната система за разплащания.
Федералната резервна система (ФРС) се състои от Борд на управителите, 12 регионални резервни банки и техните клонове, Федерален съвет за операции на открития пазар. Още няколко допълнителни консултативни съвета подпомагат Борда на управителите в неговата дейност.
Всички национални банки са длъжни да участват във ФРС, а щатските банки могат да се включат ако отговарят на определени изисквания. .....
Дванадесетте регионални резервни банки често наричани „ръцете на федералния резерв” са разпределени измежду дванадесет региона, на които е разделена цялата територия на САЩ. ....
Централна роля във ФРС играе Борда на управителите. Той има седмина членове, назначавани от президента и утвърждавани от Сената за 14-годишен мандат. ... Срещите са закрити за обществеността.
Мнемозина написа:
Що се отнася до евреите, лихварството и т.н. - зависи кое самите финансисти приемат за начало на своята история. Защото според кака Вики то е още във Вавилон преди 3000 години...
Виждал съм договор за ипотека, написан на клинопис и добре изпечен. Всъщност надписа в музея гласеше че е такова. Аз вавилонски не разбирам ни говорими, ни писмено.
Мнемозина написа:
Що се отнася до евреите, лихварството и т.н. - зависи кое самите финансисти приемат за начало на своята история. Защото според кака Вики то е още във Вавилон преди 3000 години...
Виждал съм договор за ипотека, написан на клинопис и добре изпечен. Всъщност надписа в музея гласеше че е такова. Аз вавилонски не разбирам ни говорими, ни писмено.
Сигурно след изплащане на ипотеката са чупели плочката.
Мнемозина написа:
Що се отнася до евреите, лихварството и т.н. - зависи кое самите финансисти приемат за начало на своята история. Защото според кака Вики то е още във Вавилон преди 3000 години...
Виждал съм договор за ипотека, написан на клинопис и добре изпечен. Всъщност надписа в музея гласеше че е такова. Аз вавилонски не разбирам ни говорими, ни писмено.
Сигурно след изплащане на ипотеката са чупели плочката.
