Имах....т.е. още имам едни здравословни притеснения, но преди малко стана ясно, че едно от тях поне отпада от класацията.
Втори месец всеки ден умирам от шубе!
На никой не казах - нито на мъж, нито на майка, сестра....абе на никой.
Само на една приятелка и то нямаше как да не и кажа, защото тя и без това щеше разбере - не мога да я метна по никакъв начин.
Божке, колко нервни клетки ми умряха не е истина.
А колко нови бръчки....ще се набутам яко за околоочни контури мамка му!
Толкова ме беше страх, че дори на лекар не исках да ходя.
Ама никой не разбра.
Та така...
Щом се разприказвах, значи вече съм ОК.
ПП В момента ви ползвам за отдушник.
Благодаря!
