Пишем тук домашно.. Единият съчинява, пише, а аз .. редактирам Интересно е, че първо си преставя визуално историята, после я описва с думи... А всичко тръгна от едни "прости" старогръцки богове 
(тва учат хората..)Много мий кеф. Те, четете началото, и ще чакам продължението
Слънцето залязваше над градските порти. Полята отвъд стражевите кули изглеждаха сякаш обляни в кръв, а единствената светлина, която идваше от града, бяха димящите цигари на стоящите на пост стражи. В далечината бавно се чуваха хрупащите в снега копита на кон. Ездачът бавно се приближаваше към крепостта. Когато стигна до портата, спря, слезе от коня и нагази в преспите към портите. Конят изпръхтя уплашено и скоро се загуби в алената мъгла... Ездачът беше загърнат в черна бизонска кожа, иззад раменете му се подаваше дръжката на масивен меч, на кръста му висеше арбалет, в лявата си ръка държеше малък бастун, с който си проправяше
път из преспите, на главата си имаше златен шлем, чийто метал всъщност трудно се разбираше под многото слоеве кръв.Той стигна до портата и единия от пазачите се провикна отгоре: "Какво търсиш, страннико,тук, в този час, портите вече са затворени, не можеш да минеш!". Ездачът повдигна поглед, смразяващ поглед, сякаш от ада, и когато погледът му се срещна с този на пазача той затрепери.
"Що за адско изчадие си ти?!"- извика той, сякаш задушавайки се.
"Аз не съм адско изчадие, аз съм адът.." - промълви тихо отдолу черният ездач и когато пазачите посегнаха да надуят предупредителните рогове, нещо невидимо ги издигна във въздуха и ги сблъска с всичка сила един в друг, прекършвайки гръбнаците им и мятайки ги безжизнено в нозете на конника. Той мина през тях и пристъпи напред към портите, които сами се отвориха пред него. Продължи навътре, слънцето беше залязло и в крепостта цареше Мракът. Крепостта, мрачно място, служещо за сбирки на всички най-противни и злобни мародери, серийни убийци намерили място само тук, изнасилвачи прокудени от обществото, лъжци и измамници, продължаващи деянията си.Това място не беше затвор, беше като всеки останал форт, с изключение на "гражданите му" които постоянно прииждаха в града, и след не дълго се оказваха в постоянно разгръщащото се по близките хълмове гробище.
Цeлият този ад се управляваше от двама братя, израстнали в Крепоста, и малко по малко завзели власта, убивайки останалите си събрята без грам угризение или умисъл,че това което правят е престъпление. Сега тези две чудовища бяха станали влиятелни личности не само в Крепостта, но и в околните, те контролираха със заплахи и убийства управниците им, карайки ги да изплащат огромни такси за всевъзможни неща, от процент събрано жито до прихода на всички гостоприемници. Естествено, имаше огромни негодувания срещу това, но никой не смееше да възроптае срещу Двамата. Минаваха години, лято след лято воините на Крепостта опожаряваха,
крадяха, измъчваха и изнасилваха, в близки и далечни замъци.Трупаха огромно богаство и се разрастваха, но Братятя не бяха лоялни към никого, дори подчинените им се избиваха едни други, подклаждани от братята, просто за забавление.Нямаше кой да спре това зверство и отвращение, никой не се интересуваше от тази част от Света, забравено от боговете място на порока. Всичко това продължаваше с векове, но се роди, дълбоко в недрата на вулкана Нажд, съществото което трябваше
да поправи злините. Чудно беше раждането му на място, прокълнато от хилядолетия, но за всичко си имаше причина.Адският воин, който сам даде името си, Ишисака, се хранеше с душите на жертвите си, а телата им събираше в мрачното си леговище, катакомба в дълбините на вулкана. Десетилетия никой не беше чувал за Ишисака, обикаляйки близките на Нажд села и градове. Мрачният избиваше населението до най-малкото бебе, така че дълго време никой не знаеше за съществуването му. Но след време Ишисака разбра, че не всяко живо същество го укрепва, даже напротив, той трябва да изяжда само най-злите убийци и отрепки, не защото такъв беше морала му, той беше създаден с тази цел, да изчисти всяко зло, що броди по Света. И, естествено,
неговата основна цел беше Крепостта.
