Само че изведнъж разбираш, че не е временно. Че се е просмукало в теб и всъщност, отбранявайки се, си се поддала на това, от което се отбраняваш.4avdar4e написа:Не, беееееее, не спасение - решение, временно:winkw:Мнемозина написа: Не, това не е спасението.
Поне за мен не е.
И си права, и не си.vyara написа:Опошляването е в очите на опошлителя.Мнемозина написа:какво ли е удоволствието от опошляването и снизяването.
А за удоволствието.... дали изобщо някой е имал високо мнение за нещо, та да го опошли впоследствие?! Май не.
А да принизиш нещо в очите на другите ли? Другите си имат очи, всеки сам да гледа и да мисли, тъй викам аз.
Сега веднага ми идва поредното клише, че красотата е в очите на гледащия.Мнемозина написа:
Да, познавам.
И не говоря за човек с малък душевен капацитет.
Снощи като ви оставих, си мислех, че при нея отричането, подиграването на нещо, което другите смятат за красиво, е единственият начин да се докосне до това красиво. Озлобяването към нещо, което й е било отказано - но не по природа, а поради сложила се по някакъв начин съдба.
И понякога виждаш проблясъци на онова другото, но тя веднага ги потиска, у себе си ги смачква.
Сякаш се опитва да се оправдае по този начин.
Вече не говорим по принцип, а за определен човек, когото аз познавам, а ти - не. Да де, то това вече не е съвсем по принцип, но е пример.esti написа:Сега веднага ми идва поредното клише, че красотата е в очите на гледащия.Мнемозина написа:
Да, познавам.
И не говоря за човек с малък душевен капацитет.
Снощи като ви оставих, си мислех, че при нея отричането, подиграването на нещо, което другите смятат за красиво, е единственият начин да се докосне до това красиво. Озлобяването към нещо, което й е било отказано - но не по природа, а поради сложила се по някакъв начин съдба.
И понякога виждаш проблясъци на онова другото, но тя веднага ги потиска, у себе си ги смачква.
Сякаш се опитва да се оправдае по този начин.
Затова, когато говориш за друг човек не можеш да бъдеш сигурна, каква е неговата красота.
Дали нечие друго красиво не е всъщност грозно за него.
А какви процеси се извършват дълбоко в него - дали на потискане, дали на освобождаване - това само той си знае.
И аз да попитам, още ли си говорим по принцип?
Ми всеки с мирогледа си.Мнемозина написа:
Вече не говорим по принцип, а за определен човек, когото аз познавам, а ти - не. Да де, то това вече не е съвсем по принцип, но е пример.
А за красивото и грозното съм сигурна - тя си го заявява, естественото е грозното, то е присъщото за човешките същества, и няма смисъл да си въобразяваме красота. Красивото е изкуствено, следователно фалшиво. И всъщност всичко красиво е едно замаскирано грозно. И т.н.
И всички вие, дето твърдите обратното - че у човека е заложено не само едното, а и другото - търсите под вола теле.
Не, не е. Точно това е интересното. Умна е и много задълбочена. Но си е избрала да се задълбочава в неща, които...esti написа:Ми всеки с мирогледа си.Мнемозина написа:
Вече не говорим по принцип, а за определен човек, когото аз познавам, а ти - не. Да де, то това вече не е съвсем по принцип, но е пример.
А за красивото и грозното съм сигурна - тя си го заявява, естественото е грозното, то е присъщото за човешките същества, и няма смисъл да си въобразяваме красота. Красивото е изкуствено, следователно фалшиво. И всъщност всичко красиво е едно замаскирано грозно. И т.н.
И всички вие, дето твърдите обратното - че у човека е заложено не само едното, а и другото - търсите под вола теле.
Но ти както го описваш изглежда, като диагноза.
Наистина ли е толкова крайна и еднопластова?
Ей така, за да покаже, че това, което тя не е успяла да направи, всъщност никой не го е направил, такова няма. Аз вече се обърках, какво точно те смущава тук.Мнемозина написа:
Не, не е. Точно това е интересното. Умна е и много задълбочена. Но си е избрала да се задълбочава в неща, които...
Сигурна съм, че вътре в себе си е друга. Или поне е била друга - и то си проличава на моменти. Но си мисля, че изборът на поведение е довел в немалка степен до променяне на същността й.
Не я ща тук.esti написа:Аз вече се обърках, какво точно те смущава тук.Мнемозина написа:
Не, не е. Точно това е интересното. Умна е и много задълбочена. Но си е избрала да се задълбочава в неща, които...
Сигурна съм, че вътре в себе си е друга. Или поне е била друга - и то си проличава на моменти. Но си мисля, че изборът на поведение е довел в немалка степен до променяне на същността й.
Ми хора всякакви...
А и никога не можем да разчитам напълно на своя поглед към другите.
Може да се окаже, че всъщност изобщо не е такава, каквато ти я виждаш.
ПП Доведи я тук и ще я разнищим.
Стани като тези хора по-добре. Другите не можеш да промениш.Мнемозина написа: Естествено, че има хора, които не успява да засегне с това.
Така, както я описа ми се струва, че няма умишлено снизяване, защото за нея то просто не е било високо, за да се снижи.Мнемозина написа:
Не я ща тук.
Смущава ме умишленото снизяване, аз го казах и в началото. И ти ме пита дали познавам такива хора - и затова ти казах за нея.
Тя се радва на това, радва се, че го е постигнала.
Естествено, че има хора, които не успява да засегне с това.
Последно за нея: точно това е интересното, злобата към високото, към недостижимото (така й е изглеждало) високо - но тя го е видяла като такова.esti написа:Така, както я описа ми се струва, че няма умишлено снизяване, защото за нея то просто не е било високо, за да се снижи.Мнемозина написа:
Не я ща тук.
Смущава ме умишленото снизяване, аз го казах и в началото. И ти ме пита дали познавам такива хора - и затова ти казах за нея.
Тя се радва на това, радва се, че го е постигнала.
Естествено, че има хора, които не успява да засегне с това.
Хм.vyara написа:Нали харесваш Емил Чоран. Аз уж не, а пък напоследък го цитирам.
Значи той казва, че ако обидата не те предизвика да се защитаваш, значи не е постигнала целта си. Не бъди цел просто.
Лисицата и гроздето.Мнемозина написа:Последно за нея: точно това е интересното, злобата към високото, към недостижимото (така й е изглеждало) високо - но тя го е видяла като такова.esti написа:Така, както я описа ми се струва, че няма умишлено снизяване, защото за нея то просто не е било високо, за да се снижи.Мнемозина написа:
Не я ща тук.
Смущава ме умишленото снизяване, аз го казах и в началото. И ти ме пита дали познавам такива хора - и затова ти казах за нея.
Тя се радва на това, радва се, че го е постигнала.
Естествено, че има хора, които не успява да засегне с това.
В обратния случай не би имала такъв хъс към снизяването.
Е, виж ми последното мнение тогава.Мнемозина написа:Хм.vyara написа:Нали харесваш Емил Чоран. Аз уж не, а пък напоследък го цитирам.
Значи той казва, че ако обидата не те предизвика да се защитаваш, значи не е постигнала целта си. Не бъди цел просто.
Знаеш ли, когато нещо силно ме дразни, обикновено не е свързано със самата мен.
В своята глава не допускам лесно неща, които не харесвам. Вече.
Да не приемаш нищо лично също е грешка. Всяка крайност е грешка.vyara написа:Ох да му се не види, пак ще се допълня. С дон Мигел Руис, когото пък ти не харесваш. Не ти ли е хрумвало, че когато някой напада твоя черта (теб не би могъл), напада нещо у себе си, което той самият не понася. У всички ни има от всичко, там е цялата работа. Затова да се приема лично нещо е грешка.
Не, не, не, не е в този смисъл, съвсем не. Значи, хората говорят предимно за себе си. Занимава ги предимно техния собствен свят. Но другите са им виновни, макар и това да е друг въпрос. Дори когато нещо хубаво се насочи към теб, пак не го приемай лично. Това е израз на човека отсреща, негово е. Цветето, което те трогва не е красиво заради теб, не се ласкай. Нито лошотията е заради теб. Тя си е заради самия човек, който изпитва своята нужда да каже или направи нещото. Трудно е за схващане, но е балсам за душата.Мнемозина написа:Да не приемаш нищо лично също е грешка. Всяка крайност е грешка.vyara написа:Ох да му се не види, пак ще се допълня. С дон Мигел Руис, когото пък ти не харесваш. Не ти ли е хрумвало, че когато някой напада твоя черта (теб не би могъл), напада нещо у себе си, което той самият не понася. У всички ни има от всичко, там е цялата работа. Затова да се приема лично нещо е грешка.
Сега остава да изясним какво точно значи да приемаш нещо лично. Ами значи нещо да те развълнува, да те заинтригува, да те накара да мислиш, да се питаш...
Когато системно започваш да не приемаш нищо лично в този смисъл, в който ти казвам - тогава идва досадата. Става ти безинтересно и... си тръгваш, дори и да не си личи. Просто те няма.
Това е описание на комплексарщина някаква.Мнемозина написа:
Последно за нея: точно това е интересното, злобата към високото, към недостижимото (така й е изглеждало) високо - но тя го е видяла като такова.
В обратния случай не би имала такъв хъс към снизяването.
О, да, това е ясно.vyara написа: Не, не, не, не е в този смисъл, съвсем не. Значи, хората говорят предимно за себе си. Занимава ги предимно техния собствен свят. Но другите са им виновни, макар и това да е друг въпрос. Дори когато нещо хубаво се насочи към теб, пак не го приемай лично. Това е израз на човека отсреща, негово е. Цветето, което те трогва не е красиво заради теб, не се ласкай. Нито лошотията е заради теб. Тя си е заради самия човек, който изпитва своята нужда да каже или направи нещото. Трудно е за схващане, но е балсам за душата.
Ами да.esti написа:Това е описание на комплексарщина някаква.Мнемозина написа:
Последно за нея: точно това е интересното, злобата към високото, към недостижимото (така й е изглеждало) високо - но тя го е видяла като такова.
В обратния случай не би имала такъв хъс към снизяването.
Продължавам да не разбирам, какво толкова те впечатлява.
Не си ли срещала други такива?
Зависи в какъв контекст питаш.Мнемозина написа:Питах не кое може да бъде опошлено, а в какво се състои удоволствието да опошляваш. И защо човек би го правил.
Имаш ли идея?
Не говоря за случаите, в които това се прави просто от липса на възможности за нещо повече. Там е ясно, човекът толкова си може.
Каде е това "пак там"? Струва ми се интересно...4avdar4e написа:"Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отричаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително.... Не си поставяй за цел да унжищожиш всички храмове - ще уплашиш хората. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще се сринат със земята."Мнемозина написа: Благодаря.
Това обяснява доста.
Пак от там
И аз ще го кажа по друг начин. Искаш Х или У да станат като Z? Няма да станат. Нито Z Ще стане като Х или У. Тогава за какво са всички патаклами? Заради самите тях си. Това ще ти кажа. Пък ти както искаш прави "моя" избор, който не е мой даже.Мнемозина написа: О, да, това е ясно.
Само че когато става въпрос не за твой личен избор, а за нечий друг избор дали да (не) приема нещата така, можеш само да подсказваш. И да те разберат, ако искат.
Проблемът е в промяната на атмосферата, Вяра, нужно ли е да го казвам и още по-директно?
Не.vyara написа:И аз ще го кажа по друг начин. Искаш Х или У да станат като Z? Няма да станат. Нито Z Ще стане като Х или У. Тогава за какво са всички патаклами? Заради самите тях си. Това ще ти кажа. Пък ти както искаш прави "моя" избор, който не е мой даже.Мнемозина написа: О, да, това е ясно.
Само че когато става въпрос не за твой личен избор, а за нечий друг избор дали да (не) приема нещата така, можеш само да подсказваш. И да те разберат, ако искат.
Проблемът е в промяната на атмосферата, Вяра, нужно ли е да го казвам и още по-директно?
Не е ли време вече да кажеш, кои са Х, У и Z ?:lol:Мнемозина написа:
Не.
По-точното е, че искам да подскажа на Х и У, че без да се усетят, се превръщат в Z, съпротивлявайки му се.
Нищо повече не е и възможно да се направи.
Е то някъде по света магарето може да е свещено животно и да не се налага да се разграничава човек от него - напротив, трябва да се радва ако го наричат така.vyara написа:И още нещо последно, че днес е много хубав и слънчев ден.
Един въпрос. Ако някой те нарече магаре (искайки да те принизи или опошли, примерно), ти ще се юрнеш ли да доказваш, че не си магаре? И то пред хора, които са виждали магаре.
Знаеш ли къде е парадокса, глупавия - че колкото повече се трепеш да доказваш очевидното, толкова по-малко ще ти вярват.
Не, няма да кажа.esti написа:Не е ли време вече да кажеш, кои са Х, У и Z ?:lol:Мнемозина написа:
Не.
По-точното е, че искам да подскажа на Х и У, че без да се усетят, се превръщат в Z, съпротивлявайки му се.
Нищо повече не е и възможно да се направи.
И какво против имаш да се превръща някой на нещо си, ако ти си оставаш постоянна величина?
Знаеш ли къде е още по-глупавият парадокс?vyara написа:И още нещо последно, че днес е много хубав и слънчев ден.
Един въпрос. Ако някой те нарече магаре (искайки да те принизи или опошли, примерно), ти ще се юрнеш ли да доказваш, че не си магаре? И то пред хора, които са виждали магаре.
Знаеш ли къде е парадокса, глупавия - че колкото повече се трепеш да доказваш очевидното, толкова по-малко ще ти вярват.
Точно това е неприятното - че съм спокойна. И че спира да ми пука изобщо.vyara написа:Всяко нещо, доведено до крайност се превръща в своята противоположност.Мнемозина написа:Не.
По-точното е, че искам да подскажа на Х и У, че без да се усетят, се превръщат в Z, съпротивлявайки му се.
Нищо повече не е и възможно да се направи.
Ади стига умни приказки за днес.
И успокой се най-сетне.
Аз казвам ли, че нещата са ясни за всички?Мнемозина написа: Знаеш ли къде е още по-глупавият парадокс?
Че когато никой не казва нещо, защото уж нещата са ясни за всички, постепенно всеки поединично се примирява. И в крайна сметка всеки приема, че сигурно щом всички мълчат и нищо не казват, само неговото възприятие е такова.
Не, но повечето хора отминават нещата, които не са им ясни или изчакват, докато се прояснят. Ясно.vyara написа: Аз казвам ли, че нещата са ясни за всички?
Човек или разбира или не разбира. На който разбира няма нужда да се обясняваш. На който не разбира, и да се обясняваш цял ден, файда йок, даже по-лошо - ще станеш съмнителна, задето толкоз много се обясняваш. Няма да го наричам парадокс, щото май е нормално това.
