Амаранта написа:doktorka написа:
тези са ги открили учЕните...
не философите...
Ма филосотията нали е нАука, и то с претенциите за холистичен подход.
наука..другия път...
:rotfl24:
какво точно доказва?
и на кого?
и кои закони?
екзистенциалните?
любимо...
— Сиреч ти, драгий жаркий — каза той навъсено, като сложи флаутата на коленете, — казваш да си увра врата в женския хомот?
— Пази, Боже!
— Да има кой да ме води за носа?
— Ама чувай!
— Да стана още отсега роб на някой шарен малакоф?
— Не, не, не! — викаше Хаджи Смион, който вече се разкайваше, че политиката неволно го увлече в препирня по тоя дяволски въпрос.
— Ти вярваш ли, че Мирончо е толкова простак?
— Кой вярва?
— Мирончо няма нужда от жена, драгий ми приятелю. Какво ми липсва? Ето моята булка сладкогласна, с нея веселя и мене си, и хората — тя чува ли се чак у вас?
— Всяка вечер я слушаме с булката... тя много обича оная, влашката; но не дай, Боже...
— Какво не "дай, Боже"?
— Да се мисли за старини, за старини да се мисли, драгий ми приятелю — каза отечески Хаджи Смион.
— Е?
— Човек е добре да си има дечица.
— За това ли? Браво, любезний мой приятелю драгий, браво! Сега ако храня мене си — Миронча, тогава да храня рояк сополиви Мирончовчета! Аз не съм Селямсъзът! Кой закон пише това?
— Как кой закон пише това? Православний наш закон — отговори храбро Хаджи Смион.
— Вятър — закон! А моят закон е написан на качулката ми: лъжовен свят и суета сует! Всичко е дим!
— То се знае, всичко е вятър и дим — каза убедено Хаджи Смион.
— Женен бил, неженен бил, се ще се мре, нали?
— И аз това щях да кажа.
— Чувай, драгий мой приятелю любезний, каква е моята философия, ти знайш, аз съм философ?
— Ти си философ?
— И има нещо в тая (Той посочи главата си.)
— Има, знам.
— Нито жена, нито злато, нито сребро не правят человека благополучен в тоя свят, а знайш ли кое?
— Знам.
— Свободата.
— Американски.
— Па друго не ти трябва...
И той се наведе внимателно над флаутата си, като се мъчеше да запецне една клапа...
— Да, па друго не ти трябва.
Хаджи Смион видя пак, че губи полека-лека бойното поле пред необоримите доказателства на философа. Но той се престраши и направи едно доблестно и последно усилие, за да се закрепи на позицията си, та като отстъпи, да му е чиста съвестта. Той подхвана бодро:
— Но виж, халоолу, човек, ако е спокоен в къщата си... а кой дава спокойствие в къщата? Пак жената. Например аз, ти питай мене, става осем години как водя Гинка, а за нищо не се грижа... нито на влакно грижа нямам, разбираш? А като не си спокоен, как ще бъдеш благодарен?
Мирончо все стоеше наведен над флаутата си и не отговори.
Хаджи Смион се одързости.
— Неженен — добро... Но хората по нас, знайш... не можеш да им вържеш езика... Виж, ти ходиш например у калугериците, совсем невинно, да кажем, но светът, разбираш? Не иде хубаво, разбираш?... Без фамилия. Не, не, не е хубаво, нито е пък прилично... Какво ще кажат хората?
Мирончо се намуси, тръсна силно главата си и пюскюлчето на качулката се преметна отпреде.
— Виждаш ли какво казва това? "Не ме е грижа от никого!"
Хаджи Смион се смути от тоя неопровержим аргумент и каза, без да ще:
— Качулката има право, и тя е философ.
— Жената, аз да ти кажа ли тебе? Тя е змия в пазва, с която лягаш да спиш.
— Право, право, и аз понякога, когато ме ядоса нещо булката, викам си: их, чорт го взел, да бях сега Мирончо!
— Е, и ти видиш, я?
— Как не виждам?
— А идеш, па казваш: драгий приятелю, ожени се ? А сам знаеш...
— Не за това, аз само тъй, приятелски... ти, харно правиш, ти си философ.
добро утро!
-
:rotfl24:
