doktorka написа:
a tq stranno zashto na men ne se izpovqda...
ne sum muj...

Ще ти отговоря защо - защото се държиш отвратително високомерно с хората. Защото не харесвам хора като теб и защото отдавна приключих с изповедите.
Защото много преди да се размиришеш в този клуб и да тръгнеш да търсиш изгубеното съкровище, наречено истина и покрито отдавна дълбоко в земята, понеже всички се отърсиха от това и го бяха забравили, не спираше във всеки постинг да пишеш на хората по начин, по който да изтъкваш как на теб всичко ти е пределно ясно, по-ясно, отколкото им е ясно на самите тях, а е ставало въпрос за техни лични изживявания и разбирания, с които ти няма как да си толкова наясно. Защото спря да пишеш арогантно и грубо едва скоро, когато всички ти наскачаха, че не е приятно да се държиш по този начин с хора, които се държат нормално с теб и подминават сарказма и грубостта ти и ти отговарят с весел тон и плезенки.
И нима ще отречеш, че когато те обидих в клуба, че не ми пука за мнението ти, ти пратих бележка, в която ти се извиних за обидата, защото най-вероятно съм била твърде афектирана и крайна и не е трябвало да реагирам така?
А ти какво направи? Отговори ми в стил ... "виж, моето момиче ... " Мерси за тоя стил. Той е привилегия само на хората, които ме познават. А едва ли от някакви мижави 1000 мнение за една година, ти си ме опознала.
Метаморфе, никога не съм разчитала някой да въздейства на Велислав. Нещо ми е тежало, казала съм си го. Защо след появата му в клуба, спрях да ги казвам тия неща? Може би защото от това съм имала нужда - да спре да се крие, да си кажем по три приказки и историята да приключи. Може би и затова съм се появила в клуба, защото се кри твърде дълго ... Не помня вече, но тук ми беше приятно до преди няколко месеца, преди да започнат да разнасят старите ми грешки, които отдавна бяха забравени и простени.
Верче, с теб май тръгнах да си пиша за стихове, не помня вече, може и за музика да е било ...

А и вече няма значение за мен. Факта, че се забърка да си изказваш мненията за неща, в които не беше намесена по никакъв начин и не беше наясно с тях, ми беше достатъчен.
Само искам да кажа едно - никога тук не съм си позволявала да казвам на някого "ти си лош" или на друг "ти си добър". Тези, които не са ми харесвали, съм ги отминавала и не съм им отговаряла, дори когато съм виждала, че ме обиждат, съдят или ми държат сметка за нещо. Тези, на които съм виждала, че не им допадам - не съм им писала в темите. Фактът, че мненията ми са толкова малко в този клуб, показва, че не съм дошла да критикувам или да бъда великия мислител, който си изказва мнението и държи някой да се съобразява с него.
И как така веднъж не си позволих да кажа на някого - виж си гредата в твоето око, тогава гледай съчките в моето око ...

В момента ми е трудно въобще да ви разбера. Как помните неща, които са се случили преди една година, които не ви засягат и след като не ви засягат би трябвало да не ви боли от тях. Как си се ядосвате и как спорите, и как се връщате светлинни години назад, да нищите историите на някой друг, за които почти нищо не знаете и някой просто си е открехнал болните спомени и ви е позволил за секунда да видите болката и отчаянието му и после е затворил тоя шкаф. ...
Не ви разбирам. Затова излизам за малко, да видя светлина, да дишам чист въздух и да затворя и страницата от книгата, в която пише за вас.
Е, Велко, щастлив ли си?
Аз те гледам и Исус те гледа, нали така беше?

[/b]