Най-забавният човек,

[holi_day]

когото познавах...

... беше вуйчо ми. Абсолютен зевзек! Не съм запомнила някой конкретен виц да е разказвал, въпреки че смътно ми се мотаят някакви против властта. Разказваше главно житейски истории хехех и не само ги разказваше - създаваше ги. Няколко пъти го бяха превиквали в полицията, че говори срещу Тодор Жвков и заради това, че е обещал за курбан един декоративен петел, ако бъде свален от власт и ей такива подобни... Но все го спасяваше това, че така или иначе му се носеше славата на хуморист, та нищо сериозно не последва освен предупреждения да не говори много-много.

Една история за него
Като бил около 30 и все още ерген, прибирал се към къщи следобяд, а на пейките седели съседките му клюкарки. Те започнали да го закачат:
- Абе, Спасе, докато беше на работа, една мома идваше да те търси.
И ехидно се подхилвали.
А той весел и засмян:
- Зная, тя ми каза.
И подминал.
След около час тръгнал към центъра, като взел две пакетчета от дефицитния тогава червен пипер и ги сложил в джоба си. Малко по-късно на връщане отново към къщи извадил пакетчетата от джоба си и небрежно започнал да развява, държейки ги с два пръста и в такт с походката си.
Лелките и бабките наскачали:
- Спасе, отде зе червения пипер?!
- Ами в магазина на центъра са докарали, мъ дават само по две пакетчета на човек.
Че като хукнали ония жени, коя по пенюар, коя по чехли...
След 20 минути започнали да се връщат. Той бил поседнал на пейката, а всяка една затръшнала вратата си и се прибрала - хич и не поискала никоя да седне на раздумка при него. Но пък от този ден спряли закачките коя го била търсила или не...

Припомних си тея неща заради темата на Къпин за сместа за мазане на обувки. Веднъж някаква жена се присмяла за нещо, два-три дни по-късно се оплакала, че ботушите й се обелили и няма боя, с която да заличи олющеното. Та пак любимият ми вуйчо (при него живях 4 интересни години) я посъветвал да намаже обувките с жълтък от яйце и не помня още какво и да ги остави за 24ч. хуубавичко да изсъхнат... хем като лачени да заблестят, хем нямало да пропускат вода после... та след тая процедура ботушите били тотално съсипани...


Та кой е най-забавният човек, когато познавате?

[Дядо Капинчо]

...

[Stranniche]

когото познавах...

... беше вуйчо ми.

Значи си имала крушка опашка! :blum:

[esti]

когото познавах...

Ми аз още го познавам, да ми е жив и здрав - баща ми.
И неговия баща - дядо ми, лека му пръст.
И на майка ми баща и също имаше страхотно чувство за хумор.
Баба ми да е жива и здрава е на 90 г. също с брилянтно чувство за хумор все още.
Абе май са доста забавните хора около мен.
И не само роднини.

[Мнемозина]

когото познавах...

Та кой е най-забавният човек, когато познавате?

Уф, много са.
На повечето от тях на пръв поглед не им личи, но после става много смешно.

Обаче си мисля за една група хора - един екип - в който попаднах наскоро. Та там всичките бяха зевзеци и се шегуваха постоянно един с друг и всеки със себе си, с това, което се случва наоколо, с това, което имат да правят - а същевременно съвсем сериозно си го вършеха... То даже не може и да се разкаже, защото цялата седмица беше един постоянен кодош.
Весело беше. Просто весело.

[endrofini]

когото познавах...

...

Дядо ми. Лека му пръст!...

Отдавна беше. Готвя аз манджа някаква, която трябва да разбъркваш от т на т, за да не загори, а
повреда някаква имаше по онова време печката ни и постоянно ме хващаше ток. При всеки контакт м/ду
мен и манджата "прехвърчаха искри", косата ми настръхваше, а белите и червените кръвни телца във вените ми се наежваха едно срещу друго.
Никога няма да забравя как дядо ми, стана бавно, дойде при манджата и започна да я разбърква съвсем спокойно, като през това време нареждаше, че съм била лигла, внушавала съм си и че нямало никакъв ток там.
Взимам фазоуказателя, невярваща на очите си и първо докосвам с него котлона - Свети!, след това ръката на дядо - пак свети! Когато най-накрая "светна" главата му, а той усмихнат продължаваше да разбърква - прихнах с глас. И се смях дълго.....
Готин беше Дядо.

[Green Light]

От роднините - вуйчо ми! Светваше компанията, като вземе да разправя. Няма да забравя как обясняваше на масата какво е тендовагенит и как много го боли и страда ужасно: - В завода- вика- докарали нови плочки за една градина. Пък старите плочки са хем по хубави, хем по здрави, хем точно шест от тях ми оправят въпроса с мойта пътека в двора. По една плочка да взимам в чантата на път за в къщи за седмица пътеката ми е готова. А такива готини плочки никъде няма. Слагам, начи, хора, плочката в чантата и с бодра крачка от офиса, през цеха, по пътеката, до фирмения бус има няма 200 метра. После в Княжево трамбовам с тая гира половин километър и таман преди стълбите до в къщи спирам на моста и пет минути разсъждавам. Тва чудо от Перник до тука егати мъкненето, егати чудото. Хем така ме болят ръцете, че ми се плаче! После с размах вадя тъпата плочка и я метвам в реката! Е тва, хора, е тендовагенит! Все се сещам за това като помъкна лаптопа по цял ден..
Освен всичко, вучо ми беше признат ерудит, едно че много умен, ми друго че изчел всичко от руската класика, Байрон.... бе, всъщност всякаква класика, и науки всякакви. Инженер! Не някакъв си икономист или адвокат или лиготия някаква, като повечето от вас! Умен човек! Вуйна ми, като младо гадже естествено супер амбицирана и надъхана, па и тя много чела и тва и онова и много обича да си говори с него за такива теми. Достоевски- Достоевски, Пушкин- ОК, Джонатан Суифт- давай за него Конан Дойл, Агата факинг Кристи, където и да отворят тема лафа става. И един ден той и вика бе ти чела ли си Капитала? Ми не? Ха?! Как може да не си чела Капитала, бе? И вуйна ми вика- аз три дена се давя с гадния Маркс и още по- гадните му "писма до Енглес", дет били мноо важни за рабирането на идеята, докато ми дойде "идеята" да го питам- Ми ти чел ли си го, бе? И той с цялото си нахалство "Не разбира се, да не съм луд! Просто питах!" После не му говорела известно време.
Голям зевзек!

[4avdar4e]

Голям зевзек!

:rotfl24::rotfl24: Вече знам .. корените ти откъде идват :rotfl24:

[Set]

За мен това са всички деца.

Особено като ги провокираш

Всъщност

[4avdar4e]

За мен това са всички деца.

Особено като ги провокираш

Ама колко си праааав!!! Днес Дзвера, 40 кила, 36 номер обувки, 1-ви клас, го тръшва една мацка, на половината му е, тръшва в буквалния смисъл!!! Той показва упражнение от таекундо-то, тя му прави блок и ... той е на асфалта. Потресен, стрестнат, очарован... Болката е малка, но срамът е голям

И ми вика: Мамо, тренерът беше прав - няма значение колко си голям и силен, а колко бързо можеш да реагираш и да мислиш.

Та така с децата.

Лирично отклонение. Всъщност

[Set]

За мен това са всички деца.

Особено като ги провокираш

Ама колко си праааав!!! Днес Дзвера, 40 кила, 36 номер обувки, 1-ви клас, го тръшва една мацка, на половината му е, тръшва в буквалния смисъл!!! Той показва упражнение от таекундо-то, тя му прави блок и ... той е на асфалта. Потресен, стрестнат, очарован... Болката е малка, но срамът е голям

И ми вика: Мамо, тренерът беше прав - няма значение колко си голям и силен, а колко бързо можеш да реагираш и да мислиш.

Та така с децата.

Лирично отклонение. Всъщност

Аз винаги съм прав

Въпрос на стил и чар

Всъщност

[doktorka]

И ми вика: Мамо, тренерът беше прав - няма значение колко си голям и силен, а колко бързо можеш да реагираш и да мислиш.

Та така с децата.

Лирично отклонение. Всъщност

явно тренерът не е философфффф....
или не е от древните школи...
:lol::lol:

сорри...

[bead_]

Та кой е най-забавният човек, когато познавате?

рангел вълчанов

[Green Light]

Та кой е най-забавният човек, когато познавате?

рангел вълчанов

Сериозно ли? В смисъл наистина ли е забавен? Винаги ми е изглеждал по- скоро мрачен.

[bead_]

Та кой е най-забавният човек, когато познавате?

рангел вълчанов

Сериозно ли? В смисъл наистина ли е забавен? Винаги ми е изглеждал по- скоро мрачен.

във всеки смисъл. заболявал ме е коремът от смях. невероятно чувство за хумор и автоирония. великолепен е. много ми допада.