Напред или назад?

[wild_moon]

" Информацията не е скрита в другия човек. Тя може да бъде прочетена и разбрана, ако сетивата ни са тренирани за това. Първоначално сетивата ни са били тренирани. Децата много по-лесно възприемат истината без много обяснения. С годините обаче прекаленото излишество от информация ни кара да свиваме възприятията си - като естествена защитна реакция. Ставаме по-слепи, по-глухи и по невъзприемчиви. Така постепенно губим връзката си с реалността. Вместо новото, което идва отвън непрекъснато, продължаваме да въртим в главите си стара информация. Колкото повече остаряваме , толкова повече изплуват събитията от детството и изпускаме нишките на сегашното. Постепенно сетивата ни се свиват, затварят, угасват. И когато възприятието падне под критичната граница, настъпва смъртта."

Любомир Розенщайн

Източник

А вие как мислите? Ставаме ли с течение на годините "жертви на собствените си убеждения"? Губим ли наистина връзката с реалността, когато общуваме с околните? Общуваме със самите тях или с нашата изградена представа за тях? Общуваме, за да ги опознаем или за да затвърдим представата си за тях?

[Мнемозина]

Въпросите ти някак не ми се свързват с текста горе. Щото в него не е ясно какво се разбира под "истина".

Иначе - зависи доколко човек е отворен към останалите и това не е свързано с възрастите му по този точно начин, както пише там.

[4avdar4e]

"

Любомир Розенщайн

Източник

Филм с един актьр, той самият режисьор и сценарист... е скучен.

Животът е интересен именно защото има ужасяващо количество външни влияния и въздействия, чието присъствие много често дори не предполагаме.

П.П. А и гледането на филми далеч не е безучастно занимание

[esti]

"Не е трудно да бъдем режисьорите на своя живот"

Този много се е вживял...

[wild_moon]

Въпросите ти някак не ми се свързват с текста горе. Щото в него не е ясно какво се разбира под "истина".

Иначе - зависи доколко човек е отворен към останалите и това не е свързано с възрастите му по този точно начин, както пише там.

тук според мен акцентът не е върху "истината", защото всеки си има своя истина. като казва истина според мен той говори за обективна представа за реалността, изчистена от оценъчен елемент и други наслагвания.

а какво според теб означава да си отворен към останалите? отворен към многото или отворен в дълбочина - за малцина, но проникновено?

[wild_moon]

П.П. А и гледането на филми далеч не е безучастно занимание

Напротив, дори има твърдения, че филмът е различен според възприятието на зрителя.

[wild_moon]

"Не е трудно да бъдем режисьорите на своя живот"

Този много се е вживял...

Е, те всички като вземат да пишат се вживяват и самозабравят.
Ти как мислиш? Всеки един от нас актьор ли е, сценарист ли е или режисьор в живота си?
Предначертана роля ли играем или сами създаваме сценария?

[esti]

Е, те всички като вземат да пишат се вживяват и самозабравят.
Ти как мислиш? Всеки един от нас актьор ли е, сценарист ли е или режисьор в живота си?
Предначертана роля ли играем или сами създаваме сценария?

Повечето се напъват да бъдат и актьори и сценаристи и режисьори, защото не осъзнават, че са само публика. Всички сме само едни неволни свидетели на живота си.
А по начина по който възприемаме пиесата може да се съди, дали си живеем добре или напротив.

[wild_moon]

Повечето се напъват да бъдат и актьори и сценаристи и режисьори, защото не осъзнават, че са само публика. Всички сме само едни неволни свидетели на живота си.
А по начина по който възприемаме пиесата може да се съди, дали си живеем добре или напротив.

едно е ясно - с напън не става работата
аз пък мисля, че някои основни моменти маже и да предначертани, но всичко останало е реалност, която ние създаваме или "привличаме" с нагласите и възгледите си.
Например, ако си изберем ролята на жертва, каквото и да ни се случи все ще го виждаме през тези кепенци и вечно ще намерим от какво да се оплачем. Или пък, ако човек си избере ролята на спокойния пътешественик - знае, че където и да го заведе живота това е само част от пътешествието

[Амаранта]

Повечето се напъват да бъдат и актьори и сценаристи и режисьори, защото не осъзнават, че са само публика. Всички сме само едни неволни свидетели на живота си.
А по начина по който възприемаме пиесата може да се съди, дали си живеем добре или напротив.

[esti]

едно е ясно - с напън не става работата
аз пък мисля, че някои основни моменти маже и да предначертани, но всичко останало е реалност, която ние създаваме или "привличаме" с нагласите и възгледите си.
Например, ако си изберем ролята на жертва, каквото и да ни се случи все ще го виждаме през тези кепенци и вечно ще намерим от какво да се оплачем. Или пък, ако човек си избере ролята на спокойния пътешественик - знае, че където и да го заведе живота това е само част от пътешествието

Ролите не се избират, заложени са ни.
Човек роден да бъде жертва, ще си умре, като такава.

[Дядо Капинчо]

...

[wild_moon]

Ролите не се избират, заложени са ни.
Човек роден да бъде жертва, ще си умре, като такава.

Значи казваш пълна предопределеност? Всичко е вече отдавна решено?
Разминава се с моето възприятеи за нещата.
А кой и как разпределя ролите според теб тогава?

[Дядо Капинчо]

...

[Амаранта]

Значи казваш пълна предопределеност? Всичко е вече отдавна решено?
Разминава се с моето възприятеи за нещата.
А кой и как разпределя ролите според теб тогава?

Питай Куид,
но имай предвид,
че малко скъпчия пада.

[wild_moon]

Най-гот е напред-назад.

Е, това се подразбира от само себе си, има си хас да не беше отбелязал, че е така
То и ти така напоследък - от едната крайност в другата

[esti]

Значи казваш пълна предопределеност? Всичко е вече отдавна решено?
Разминава се с моето възприятеи за нещата.
А кой и как разпределя ролите според теб тогава?

Имаше време, когато това се разминаваше и с моите представи, но понеже сетивата ми са отворени и взех, че събрах 2 и 2

А това кой и как разпределя ролите не ме вълнува особено. Какво значение има...
Когато порасна може и това да разбера.

[esti]

Ести, ако ти си го измислила това, признавам те за геният на годината.

Кво ме напрай ти бе....:shy:

Това е елементарно!
Аз още, колко знам и могаааа....

[Дядо Капинчо]

...

[Quid]

Значи казваш пълна предопределеност? Всичко е вече отдавна решено?
Разминава се с моето възприятеи за нещата.
А кой и как разпределя ролите според теб тогава?

Питай Куид,
но имай предвид,
че малко скъпчия пада.

:blum:

[esti]

Именно! Гениалните неща са елементарни.

А елементарните хора са гении.

[Дядо Капинчо]

...

[esti]

Ти са кво? Бъзикаш ли се с мен? А?

Не с теб - с мен си.

[wild_moon]

Значи казваш пълна предопределеност? Всичко е вече отдавна решено?
Разминава се с моето възприятеи за нещата.
А кой и как разпределя ролите според теб тогава?

Питай Куид,
но имай предвид,
че малко скъпчия пада.

:blum:

еееей, значи ти ги разпределяш ролите и си мълчиш, а!?
не каза колко върви тарифата за една роля на милиардерка-непукистка, та да се разберем като хората, а си траеш, а!?

[Дядо Капинчо]

...

[Мнемозина]

Въпросите ти някак не ми се свързват с текста горе. Щото в него не е ясно какво се разбира под "истина".

Иначе - зависи доколко човек е отворен към останалите и това не е свързано с възрастите му по този точно начин, както пише там.

тук според мен акцентът не е върху "истината", защото всеки си има своя истина. като казва истина според мен той говори за обективна представа за реалността, изчистена от оценъчен елемент и други наслагвания.

а какво според теб означава да си отворен към останалите? отворен към многото или отворен в дълбочина - за малцина, но проникновено?

Е, да, ама според мен такова животно няма. Представата винаги минава през някакви твои си филтри.
А и реалността е нещо много съмнително, тя също си е само твоя и несъмнено включва разговора ти с другите.

А това второто - не го ли казах по-горе - също е индивидуално, пък е и различно за различни периоди от живота. Понякога се вглеждаш в другите хора, търсиш някакви отговори у тях (без дори да задаваш точните въпроси), виждаш себе си в реакциите им. В следващия етап нещата се наместват и си в по-голяма степен събран в себе си. И после пак...

[Quid]

под общуване кво разбирате са у тази тема
околните?
изобщо оня адаша се е умешал яко

[Мнемозина]

под общуване кво разбирате са у тази тема
околните?
изобщо оня адаша се е умешал яко

Знам ли.
Е тъй де, умешал се е.
То да беше само той. Ама пък щом така им харесва...

[Quid]

да не е някой пияница този?!

[Мнемозина]

да не е някой пияница този?!

Не бе, режисьор бил, гледам че казват.

[Quid]

да не е някой пияница този?!

Не бе, режисьор бил, гледам че казват.

за сериозните неща на режисьорите им е трудно съм забелязал
у друг форум един такъв ми вика че съм бил пияница:rotfl24:
аз го нареках пикльо:rotfl24:
изобщо...........

[Амаранта]

Хайде сега - това са подробности, дали някой е режисьор или пияница,
и те са хора и за нещо си мислят.

[Quid]

Хайде сега - това са подробности, дали някой е режисьор или пияница,
и те са хора и за нещо си мислят.

така е
за добро или за лошо но е така:-)

[wild_moon]

Въпросите ти някак не ми се свързват с текста горе. Щото в него не е ясно какво се разбира под "истина".

Иначе - зависи доколко човек е отворен към останалите и това не е свързано с възрастите му по този точно начин, както пише там.

тук според мен акцентът не е върху "истината", защото всеки си има своя истина. като казва истина според мен той говори за обективна представа за реалността, изчистена от оценъчен елемент и други наслагвания.

а какво според теб означава да си отворен към останалите? отворен към многото или отворен в дълбочина - за малцина, но проникновено?

Е, да, ама според мен такова животно няма. Представата винаги минава през някакви твои си филтри.
А и реалността е нещо много съмнително, тя също си е само твоя и несъмнено включва разговора ти с другите.

А това второто - не го ли казах по-горе - също е индивидуално, пък е и различно за различни периоди от живота. Понякога се вглеждаш в другите хора, търсиш някакви отговори у тях (без дори да задаваш точните въпроси), виждаш себе си в реакциите им. В следващия етап нещата се наместват и си в по-голяма степен събран в себе си. И после пак...

горното потвърждава моето мнение, че понякога хората разговарят на една и съща тема, но не се осъществяват общуване, разминяват се някъде. всеки се съсредоточава върху акцент важен за самия него и не се получава нищо. на единия не му е ясен въпроса, а на другия отговора, но и двамата са останали неразбрани

[Dark Angel]

информацията в другия човек е достъпна ако знаеш/усещаш кода за достъп
иначе виждаш някакви шантави знаци които нищо не ти говорят

[Мнемозина]

горното потвърждава моето мнение, че понякога хората разговарят на една и съща тема, но не се осъществяват общуване, разминяват се някъде. всеки се съсредоточава върху акцент важен за самия него и не се получава нищо. на единия не му е ясен въпроса, а на другия отговора, но и двамата са останали неразбрани

Е случва се и така, да. Но се случва и обратното.

Истинското общуване е резултат преди всичко на желанието да разбереш някого. Или да бъдеш разбран. Всъщност и двете.

[esti]

иначе виждаш някакви шантави знаци които нищо не ти говорят

тогава си ги нагласяш, както ти е кеф, кво толкова...

[wild_moon]

горното потвърждава моето мнение, че понякога хората разговарят на една и съща тема, но не се осъществяват общуване, разминяват се някъде. всеки се съсредоточава върху акцент важен за самия него и не се получава нищо. на единия не му е ясен въпроса, а на другия отговора, но и двамата са останали неразбрани

Е случва се и така, да. Но се случва и обратното.

Истинското общуване е резултат преди всичко на желанието да разбереш някого. Или да бъдеш разбран. Всъщност и двете.

Слава Богу, по-често се получава истинското общуване! в дадения случай просто пиша в кратце неща, които си мисля без да мога да разгърна мисълта си, щото правя още около пет други неща паралелно. тази тема е прекалено голям залък, ако се подхване цялата и наведнъж паралелно с работата, затова аз се бях вгледала в един детайл, който ме тормози и ми звучи нелогичен - тази част от цитата в контекста на статията "Ставаме по-слепи, по-глухи и по невъзприемчиви. Така постепенно губим връзката си с реалността. Вместо новото, което идва отвън непрекъснато, продължаваме да въртим в главите си стара информация."

[4avdar4e]

...един детайл, който ме тормози и ми звучи нелогичен - тази част от цитата в контекста на статията "Ставаме по-слепи, по-глухи и по невъзприемчиви. Така постепенно губим връзката си с реалността. Вместо новото, което идва отвън непрекъснато, продължаваме да въртим в главите си стара информация."

Ами има някаква логика (няма да кажа всъщност ), децата са табула раза, те учат, помнят и възприемат многократно по-леко от възрастните. Така постепенно с годините загубваме възприемчивостта си към ново инфо, т.е. според лирическия герой - към реалността.

Нещо такова разбирам аз в тоз цитат

[Мнемозина]

...един детайл, който ме тормози и ми звучи нелогичен - тази част от цитата в контекста на статията "Ставаме по-слепи, по-глухи и по невъзприемчиви. Така постепенно губим връзката си с реалността. Вместо новото, което идва отвън непрекъснато, продължаваме да въртим в главите си стара информация."

Ами има някаква логика (няма да кажа всъщност ), децата са табула раза, те учат, помнят и възприемат многократно по-леко от възрастните. Така постепенно с годините загубваме възприемчивостта си към ново инфо, т.е. според лирическия герой - към реалността.

Нещо такова разбирам аз в тоз цитат

Да, но го има и другото: "да запазиш детското в себе си" означава да не губиш любопитството си към света, да удържиш сетивата си открити за него.