В простора, там горе, в небето, на далечна планета

[Green Light]

на гъза на географията, има чудни същества. Два вида. Едните са лишени от емоции, тежки гущери, с брони. Те са същества на трезвия анализ, изчислители. За тях емоциите не съществуват те изхождат само от логически предпоставки и действат, и говорят безстрастно. Макар че изглеждат здрави, те всъщност живеят кратко, страдат от многобройни болести и лесно биват наранявани.
За другите същества ми е думата, обаче. Те са един вид симбиоти с гущерите, макар че са си отделен вид. Еволюцията на тази планета е протекла така, че и двете форми на разумен живот, са имали изгода заедно да изградят обществото и цивилизацията си.
Тези същества, вторите, обратно на гущерите, са ефирни и красиви летящи, цветни пеперуди. Които, обаче, биха могли да живеят вечно. Практически не боледуват и е невъзможно да ги нараниш, защото могат да се разтварят във въздуха и оръжията минават през тях, като през вятър.
Слабото място на пеперудите са емоциите. За тях емоциите представляват страшна сила и оръжие. Обидата им нанася физическа вреда. Тъгата лишава крилата им от цвят. Гнева прекършва антенките им. Достатъчно е да ги нагрубяваш достатъчно дълго, и те лека полека повяхват. Това е техния аналог за старост. За съжаление, те са красиви само няколко извънземни години, макар красотата им през това време да е зашеметяваща. Те също не живеят дълго. Биха могли. Но на планетата, естествено, са усетили разрушителната сила на емоциите и ги използват като оръжие. Псувните са като пистолетни изстрели, подигравките имат силата на снаряди, апострофирането е като граната, а иронията се смята за аналог на атомната бомба. Има същества оцелели сред най- невероятни геройства или направили огромни и прекрасни монументи или дори градове, и убити от един единствен ироничен коментар.
Така или иначе, съумели са да изградят приказно красива цивилизация.
Само не са се научили да оцеляват.
Наричат се никове

[Амаранта]

Абе деликатна работа са това - емоциите и обидите.

За добро или за зло, тук, на нашата си планета, най-добрият учител е болката. И най-добрият страж.
И ако някое място е прекалено болезнено, до степен на обсебване, значи остават още много уроци за учене.

[Rain]

[Dark Angel]

Сребърни ята

не е лесно да се живее на гъза на географията :lol:

[holi_day]

[Dark Angel]

Тъгуваме ли по Дон Кихот? А тъгува ли някой изобщо във времето на "рекламите и новините"? И не се ли превърна общуването ни в едно голямо кихотене?
В тази история Дон Кихот отсъства. А както знаем всяка празнина се запълва с нещо. С какво запълваме душите си? С какво заместваме детството, мечтите, фантазиите, малките бунтове на личността... Личности ли сме?
Къде са ни великаните, вятърните мелници, маслиновите горички? Къде са изгревите? И наистина ли всичко е зад гърба ни? Наистина ли от кихотене не виждаме лицето си в огледалото. Плачем ли? Това сълзи ли са?
"Голямото кихотене" ще ви разсмее до плач. Поплачете си…

Представление за възрастни.

Голямото кихотене

спектакъл за възрастни
от Мария Станкова
режисьор: Веселка Кунчева
сценография: Мариета Голомехова
музика: Христо Намлиев

Участват: Мая Бежанска, Румен Гаванозов, Мариета Петрова

в Столичния куклен театър:-)

ПП/ обичам да ходя на куклен театър
има истинска магия в постановките за деца

[Глас в пустиня]

[Semiramis]

[frisky lioness]

на гъза на географията, има чудни същества. Два вида. Едните са лишени от емоции, тежки гущери, с брони. Те са същества на трезвия анализ, изчислители. За тях емоциите не съществуват те изхождат само от логически предпоставки и действат, и говорят безстрастно. Макар че изглеждат здрави, те всъщност живеят кратко, страдат от многобройни болести и лесно биват наранявани.
За другите същества ми е думата, обаче. Те са един вид симбиоти с гущерите, макар че са си отделен вид. Еволюцията на тази планета е протекла така, че и двете форми на разумен живот, са имали изгода заедно да изградят обществото и цивилизацията си.
Тези същества, вторите, обратно на гущерите, са ефирни и красиви летящи, цветни пеперуди. Които, обаче, биха могли да живеят вечно. Практически не боледуват и е невъзможно да ги нараниш, защото могат да се разтварят във въздуха и оръжията минават през тях, като през вятър.
Слабото място на пеперудите са емоциите. За тях емоциите представляват страшна сила и оръжие. Обидата им нанася физическа вреда. Тъгата лишава крилата им от цвят. Гнева прекършва антенките им. Достатъчно е да ги нагрубяваш достатъчно дълго, и те лека полека повяхват. Това е техния аналог за старост. За съжаление, те са красиви само няколко извънземни години, макар красотата им през това време да е зашеметяваща. Те също не живеят дълго. Биха могли. Но на планетата, естествено, са усетили разрушителната сила на емоциите и ги използват като оръжие. Псувните са като пистолетни изстрели, подигравките имат силата на снаряди, апострофирането е като граната, а иронията се смята за аналог на атомната бомба. Има същества оцелели сред най- невероятни геройства или направили огромни и прекрасни монументи или дори градове, и убити от един единствен ироничен коментар.
Така или иначе, съумели са да изградят приказно красива цивилизация.
Само не са се научили да оцеляват.
Наричат се никове

:shy:

С това ме порази точно в сърцето
Караш ме да се замисля, за неща, за които не искам
Искам да съм щраус

[holi_day]

Поля от слънчогледи.
Гледат към слънцето.
Поля от слънчогледи.
Хиляди малки слънца.
Гледам и аз.
Ябълка и праскова.
Устни затворени.
Сняг и ябълков цвят вали.
Чисто и бяло.
Никога не ще се стопи.
Няма изток от рая.
Посей, огледай болката и отрежи.
Поля от изгорели малки слънца.
Поля от присъдени болни цветя.
Поля от изгладнели любовни сърца.
Поля от слънчогледи бели петна.

www.youtube.com/watch?v=x8ekPNDapM4&feature=related

Какво се случва със стърнището?

[ELBI]

...в сърцето
Караш ме да се замисля, за неща, за които не искам
Искам да съм щраус

мъжки или женски?

[frisky lioness]

...в сърцето
Караш ме да се замисля, за неща, за които не искам
Искам да съм щраус

мъжки или женски?

Няма значение
стига да мога да си завирам главата...
достатъчно дълбоко
дори и в цимент

[ELBI]

на гъза на географията, има чудни същества. Два вида. Едните са лишени от емоции, тежки гущери, с брони. Те са същества на трезвия анализ, изчислители. За тях емоциите не съществуват те изхождат само от логически предпоставки и действат, и говорят безстрастно. Макар че изглеждат здрави, те всъщност живеят кратко, страдат от многобройни болести и лесно биват наранявани.
За другите същества ми е думата, обаче. Те са един вид симбиоти с гущерите, макар че са си отделен вид. Еволюцията на тази планета е протекла така, че и двете форми на разумен живот, са имали изгода заедно да изградят обществото и цивилизацията си.
Тези същества, вторите, обратно на гущерите, са ефирни и красиви летящи, цветни пеперуди. Които, обаче, биха могли да живеят вечно. Практически не боледуват и е невъзможно да ги нараниш, защото могат да се разтварят във въздуха и оръжията минават през тях, като през вятър.
Слабото място на пеперудите са емоциите. За тях емоциите представляват страшна сила и оръжие. Обидата им нанася физическа вреда. Тъгата лишава крилата им от цвят. Гнева прекършва антенките им. Достатъчно е да ги нагрубяваш достатъчно дълго, и те лека полека повяхват. Това е техния аналог за старост. За съжаление, те са красиви само няколко извънземни години, макар красотата им през това време да е зашеметяваща. Те също не живеят дълго. Биха могли. Но на планетата, естествено, са усетили разрушителната сила на емоциите и ги използват като оръжие. Псувните са като пистолетни изстрели, подигравките имат силата на снаряди, апострофирането е като граната, а иронията се смята за аналог на атомната бомба. Има същества оцелели сред най- невероятни геройства или направили огромни и прекрасни монументи или дори градове, и убити от един единствен ироничен коментар.
Така или иначе, съумели са да изградят приказно красива цивилизация.
Само не са се научили да оцеляват.
Наричат се никове

като ги пуснеш в ускорителя в ЦЕРН ... правят черни дупчици. Незабележими. Даже май не са и толкова черни

[frisky lioness]

като ги пуснеш в ускорителя в ЦЕРН ... правят черни дупчици. Незабележими. Даже май не са и толкова черни

Так и не каза колко нови вселени създадохте
Мнемо смяташе, че щом не са те давали по тв-то, значи никаква машина не са успели да пуснат:winkw:

Или вселени има, ама са само за "наши" и "ваши" хора:winkw:

[ELBI]

...в сърцето
Караш ме да се замисля, за неща, за които не искам
Искам да съм щраус

мъжки или женски?

Няма значение
стига да мога да си завирам главата...
достатъчно дълбоко
дори и в цимент

баси позите си възприела фриски...

[frisky lioness]

...в сърцето
Караш ме да се замисля, за неща, за които не искам
Искам да съм щраус

мъжки или женски?

Няма значение
стига да мога да си завирам главата...
достатъчно дълбоко
дори и в цимент

баси позите си възприела фриски...

:rotfl24::rotfl24:

[ELBI]

като ги пуснеш в ускорителя в ЦЕРН ... правят черни дупчици. Незабележими. Даже май не са и толкова черни

Так и не каза колко нови вселени създадохте
Мнемо смяташе, че щом не са те давали по тв-то, значи никаква машина не са успели да пуснат:winkw:

Или вселени има, ама са само за "наши" и "ваши" хора:winkw:

това си е така. И аз се убедих за пореден път, че в света има "наши", където "АЗ"-ът е голяма работа. Този мерак ... или вродена болест да се командва, да бъде само твоето, да не се мисли сериозно (щото на думи не е така) за останалите или за това как "случайно" може да не си прав... прави светът и отношенията много скапани.

Поради което - червено винце, вицове, хубаво настроение и ... само Левски!!!

[ELBI]

...в сърцето
Караш ме да се замисля, за неща, за които не искам
Искам да съм щраус

мъжки или женски?

Няма значение
стига да мога да си завирам главата...
достатъчно дълбоко
дори и в цимент

баси позите си възприела фриски...

:rotfl24::rotfl24:

Абе липсвахте ми много...

[frisky lioness]

това си е така. И аз се убедих за пореден път, че в света има "наши", където "АЗ"-ът е голяма работа. Този мерак ... или вродена болест да се командва, да бъде само твоето, да не се мисли сериозно (щото на думи не е така) за останалите или за това как "случайно" може да не си прав... прави светът и отношенията много скапани.

Ти сигурен ли си, че си отсъствал от клуба
или поне, че не си чел
тайно, зад перденцето

Изключително сполучлив анализ

[Света вода ненапита]

това си е така. И аз се убедих за пореден път, че в света има "наши", където "АЗ"-ът е голяма работа. Този мерак ... или вродена болест да се командва, да бъде само твоето, да не се мисли сериозно (щото на думи не е така) за останалите или за това как "случайно" може да не си прав... прави светът и отношенията много скапани.

Ти сигурен ли си, че си отсъствал от клуба
или поне, че не си чел
тайно, зад перденцето

Изключително сполучлив анализ

ти да не си мислиш, че простотията е само в нашия клуб?

[frisky lioness]

ти да не си мислиш, че простотията е само в нашия клуб?

Не
освен това
това тук не е точно простотия

[Quid]

тва че има некви ебнали недоебнали не мисля че ни дава основание да ги сравняваме с невки животински видове

[ELBI]

това си е така. И аз се убедих за пореден път, че в света има "наши", където "АЗ"-ът е голяма работа. Този мерак ... или вродена болест да се командва, да бъде само твоето, да не се мисли сериозно (щото на думи не е така) за останалите или за това как "случайно" може да не си прав... прави светът и отношенията много скапани.

Ти сигурен ли си, че си отсъствал от клуба
или поне, че не си чел
тайно, зад перденцето

Изключително сполучлив анализ

тоя навик го имат някои, но не съм имал ни причина, нито желание да го практикувам. Кат гледам - пиша, кат не гледам - не пиша.

А наистина имах некъв мегаломан до мен последните месеци, та си имам конкретен субект на ум.

[frisky lioness]

тоя навик го имат някои, но не съм имал ни причина, нито желание да го практикувам. Кат гледам - пиша, кат не гледам - не пиша.

А наистина имах некъв мегаломан до мен последните месеци, та си имам конкретен субект на ум.

Ненужно се обясняваш
Просто следващия път като залипсваш за толкова дълго
поне се обади

Вече, вижда се, не е нужно да подаваш специална за тази цел молба:winkw:
и да чакаш удобрение:-)

[ELBI]

тоя навик го имат някои, но не съм имал ни причина, нито желание да го практикувам. Кат гледам - пиша, кат не гледам - не пиша.

А наистина имах некъв мегаломан до мен последните месеци, та си имам конкретен субект на ум.

Ненужно се обясняваш
Просто следващия път като залипсваш за толкова дълго
поне се обади

Вече, вижда се, не е нужно да подаваш специална за тази цел молба:winkw:
и да чакаш удобрение:-)

това с подаването на молби е чисто комунистическа глупост - да се подава молба на някого, да има грандоманията да ти РАЗРЕШИ. (просто се сетих за това, Фриски - нищо общо с думите ти:winkw:)

На запад няма такова нещо като "подаване на молба" ...

Мда, такива ми ти работи по света и у нас:winkw:

[4avdar4e]

Поради което - червено винце, вицове, хубаво настроение и ... само Левски!!!

подпИс

[frisky lioness]

тоя навик го имат някои, но не съм имал ни причина, нито желание да го практикувам. Кат гледам - пиша, кат не гледам - не пиша.

А наистина имах некъв мегаломан до мен последните месеци, та си имам конкретен субект на ум.

Ненужно се обясняваш
Просто следващия път като залипсваш за толкова дълго
поне се обади

Вече, вижда се, не е нужно да подаваш специална за тази цел молба:winkw:
и да чакаш удобрение:-)

това с подаването на молби е чисто комунистическа глупост - да се подава молба на някого, да има грандоманията да ти РАЗРЕШИ. (просто се сетих за това, Фриски - нищо общо с думите ти:winkw:)

На запад няма такова нещо като "подаване на молба" ...

Мда, такива ми ти работи по света и у нас:winkw:

Мойто дяте онзи ден по литературата имаше за домашно да пише молба, автобиография и да посочи разликите м/у молба и заявление

У клуба заявленията са по-разпространената форма:-)