Колко струва свободата??
Колко струва свободата??
Сериозно питам. И в най-общи линии.
Въпросът съдържа 2 подвъпроса.
1. Какво е свобода?
2. Има ли тя цена?
Що питам. Прочетох нещо, странно да го нарека. Няма линк, няма значение къде, нещо някъде.. Авторът в прочетеното твърди, че свободата е безценна, но също така - че тя може да се купи. Очеваден алогизъм, според мен..
И почнах да мисля. Кога сме свободни? Когато не зависим от нищо и от никого?!? Миии, не става, иначе трябва да станем библейски персонажи или ... клошари. Когато духът ни е свободен?? Тоест.. правим си каквото си искаме пък да става каквото ще.. Пак не става. Добре, де, да му се не види, какво е тогава свободата? Онова дългото въже на Зорбас или това, за което някои се са борили и са загивали, или просто неограничените възможности? Или просто случайност и възможност?
И всъщност, за мен основният въпрос е: искаме ли да сме свободни в общоприетия смисъл на думата?
Цената.. Ако изходим от теорията, че свободата е безценна, става смешно. Ако предположим, че тая имагинерната свобода има някаква цена, каква е тя, колко??
Странно ми е, когато нереални понятия биват остойностявани, или поне има опит за фактуриране..
Свобода vs. цена.
Едното е понятие, другото е реалност. Къде сме, доколко сме в тях??
И има ли изобщо смисъл фразата "Свободата е безценна"? Това значи, че всичко извън нея има цена..
Въпросът съдържа 2 подвъпроса.
1. Какво е свобода?
2. Има ли тя цена?
Що питам. Прочетох нещо, странно да го нарека. Няма линк, няма значение къде, нещо някъде.. Авторът в прочетеното твърди, че свободата е безценна, но също така - че тя може да се купи. Очеваден алогизъм, според мен..
И почнах да мисля. Кога сме свободни? Когато не зависим от нищо и от никого?!? Миии, не става, иначе трябва да станем библейски персонажи или ... клошари. Когато духът ни е свободен?? Тоест.. правим си каквото си искаме пък да става каквото ще.. Пак не става. Добре, де, да му се не види, какво е тогава свободата? Онова дългото въже на Зорбас или това, за което някои се са борили и са загивали, или просто неограничените възможности? Или просто случайност и възможност?
И всъщност, за мен основният въпрос е: искаме ли да сме свободни в общоприетия смисъл на думата?
Цената.. Ако изходим от теорията, че свободата е безценна, става смешно. Ако предположим, че тая имагинерната свобода има някаква цена, каква е тя, колко??
Странно ми е, когато нереални понятия биват остойностявани, или поне има опит за фактуриране..
Свобода vs. цена.
Едното е понятие, другото е реалност. Къде сме, доколко сме в тях??
И има ли изобщо смисъл фразата "Свободата е безценна"? Това значи, че всичко извън нея има цена..
Re: Колко струва свободата??
Всичко си има цена и не задължително материална.
Свободата също.
Кой, както я разбира...
Абе плащаме си за всичко и тва е.
Свободата също.
Кой, както я разбира...
Абе плащаме си за всичко и тва е.
- Marygold_vn
- Мнения: 351
- Регистриран на: 03.10.06, 10:37
Безценна е, Чаве, защото е изначално право на всеки:-)
Свободата на духа.
В днешния материален и стереотипен живот понятието свобода придобива твърде размити, а понякога и гротескни очертания и форми...
Свободата, която има цена - тя е онова дългото въже на Зорбас - понякога не му виждаш края и си мислиш, че си свободен - от ежедневните котвички и пранги по краката...
Виж свободата на духа е друга работа - представи си например, че работиш в някакъв смарангясан вмирисан офис за жълти стотинки, които едва ти стигаг за ток, парно и прочее - като че ли няма изход - вързан си от всякъде...
Но...примерно чуваш една песен по радиото - и духът ти полита - там където те заведат въображението и чувствителността ти...
Свободата на духа.
В днешния материален и стереотипен живот понятието свобода придобива твърде размити, а понякога и гротескни очертания и форми...
Свободата, която има цена - тя е онова дългото въже на Зорбас - понякога не му виждаш края и си мислиш, че си свободен - от ежедневните котвички и пранги по краката...
Виж свободата на духа е друга работа - представи си например, че работиш в някакъв смарангясан вмирисан офис за жълти стотинки, които едва ти стигаг за ток, парно и прочее - като че ли няма изход - вързан си от всякъде...
Но...примерно чуваш една песен по радиото - и духът ти полита - там където те заведат въображението и чувствителността ти...
Silence must be heard...
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Колко струва свободата??
Всяко нещо има цена
и да
струва толкова, колкото си готов да платиш за него
(поне за теб струва толкова:winkw:)
Сетих се за
"Всичко се връщаааа" на Рушито
ама в този случай би било
"Всичко се ...плащаааа"
Питай Куида:winkw:
и да
струва толкова, колкото си готов да платиш за него
(поне за теб струва толкова:winkw:)
Сетих се за
"Всичко се връщаааа" на Рушито
ама в този случай би било
"Всичко се ...плащаааа"
Питай Куида:winkw:

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
- frisky lioness
- Мнения: 12307
- Регистриран на: 25.09.06, 12:36
- Обратна връзка:
Re: Колко струва свободата??

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.
Re: Колко струва свободата??
Тва Карбовски го показа преди месеци... крадат, крадатfrisky lioness написа:Цената на свободата
Ха. Интересна тема. Свободата в един малко по-циничен смисъл е да не обвиняваш никой друг за своите грешки. Да понясяш всичките последствия от избора си. Щото е много готино да сочиш някой друг с пръст, когато не ти провърви - дрържвава, гаджето, обстоятелствата, работодателя, съдбата (!?!?) Та свободата е отговорност своего. И не е за всеки, и може да е бреме, колкото и антагонистично да звучи. Малко хора умеят и биха оценили какво е да си свободен. Сладко клише. Според някои философи свободата е да се лишиш от желанията си. Няма ли "искам", това малко, човъркащо егоистично, егоцентирно потропване с крак от някакъв мерак, освободил си се.. от себе си може би. В крайна сметка човек сам си е най-големия враг.
Хъм, много ми допада гледната ти точка.. Да, за нещо такова си мислех и аз.Fro написа:Ха. Интересна тема. Свободата в един малко по-циничен смисъл е да не обвиняваш никой друг за своите грешки. Да понясяш всичките последствия от избора си. Щото е много готино да сочиш някой друг с пръст, когато не ти провърви - дрържвава, гаджето, обстоятелствата, работодателя, съдбата (!?!?) Та свободата е отговорност своего. И не е за всеки, и може да е бреме, колкото и антагонистично да звучи. Малко хора умеят и биха оценили какво е да си свободен. Сладко клише. Според някои философи свободата е да се лишиш от желанията си. Няма ли "искам", това малко, човъркащо егоистично, егоцентирно потропване с крак от някакъв мерак, освободил си се.. от себе си може би. В крайна сметка човек сам си е най-големия враг.
За поемането на собствената си отговорност за собствената си свобода.
За глътката въздух. Дишай, издишай, омммм
След като си си бил най-големият враг, можеш да си станеш най-добрият приятел. Мдаммм.
Приятно ми беше да те прочета:-)
ти да не продаваш аршини:-)Fro написа:Малко ли е, голямо ли е, всеки мери според своя си.. аршин. Някои за услеснение имат по два, че и по повечеQuid написа:и кво като станеFro написа:А, така си кажи. Иначе щеше да стане недоразумение
ми чудо голямо
или ги раздаваш:-)
Quasi Universal Intergalactic Denomination
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“
„Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!“