Споделям я, защото виждам някои странни аналогии.
Вчера синът ми и дъщеря ми (близнаци са, на 9г.), за първи път се сбиха много сериозно и жестоко.
Учат таекуондо, и ударите, които си разменят са наистина силни. Боят им беше много ожесточен, защото са почти равностойни - той е по-силен и по-бърз, но тя е хитра и не се страхува да отнесе няколко тупаника докато издебне удобния момент...Не видях как е започнал скандала, но чак се уплаших от яростта и злобата, с която се биеха. Мъжът ми още не беше се прибрал, да ги спре с няколко команди, а моите крясъци хич никой не ги чува...
И така, след серия от 5-6 удара с крак по щерката, тя някак се извъртя, и дребния пльосна на земята, удари в някакъв шкаф, и остана неподвижен. Щерката се разрева и взе да ми се обяснява, а аз го гледам долу, че се набира да скочи, и да опита да я размаже вече. В този момент реших да се намеся (кат един мод - ей богу, точно тази дума ми дойде в главата - побъркахте ме вече:lol:), метнах се отгоре му да го задържа, и й викнах да си отива в стаята, щото той ми е много якичък (пу-пу, да ми е жив и здрав), и не знаех колко ще удържа. Ама тя бясна, и държи да ми обясни всичко, стои, дудне, реве и ме замяра с плюшени играчки. А той - целият в сълзи, но с най-спокоен глас започна да обяснява, че всъщност въобще не се е ударил, и не го е заболяло... Е тука тя изтрещя съвсем, и скочи пак да го удря, а моите ръце заети да го държа, така че се наложи с един ритник да я върна на мястото й. Тогава тя пък ме започна мен с възглавниците от дивана...както и да е по някое време напрежението взе да се изразходва, той си призна, че го е заболяло, макар и съвсем мъничко и полека лека ги придърпах двамата да седнат до мен и да поговорим...
Толкова много ги обичам, и просто ме заболя сърцето, като видях омразата, с която се гледат... Но все пак започнахме заедно да разплитаме конфликта- аз държа всичко да се изприказва, за да не остава и да се трупа у някого обида. Водихме някакъв такъв разговор - възпроизвеждане на репликите отзад напред - ти какво каза, ти какво отговори (много са си близки, и си знаят всички слаби места, така че всяко обида им е в десятката). И накрая стигнахме до изречението, с което дъщеря ми "подпалила" конфликта: " Предпочитам класическият балет пред латино-американските танци"....
Такаааа, сега тук мога да пусна една лигавня на тема, че спорът е бил за култура и изкуство.
Обаче знаех за една случка от предния ден, когато щерката се направила на прима балерина и се фръцнала пред учителя по танци (учат там по някакви европейски програми), че учи класически балет, и това не й е интересно. А той дори я освободил от час, за да не си разваля постановката от класическия екзарсис, разбираш ли... ( Е тук направо отиваме в темата на Вяра с маймуната.
)Такива работи. Ако се сетя още нещо, ще пиша. Но случката се оказа много интересна.
