Капинчо написа: Нямам и никога няма да си взема куче. Милвам помиярите по улицата.
oох, то не бяха трагедии, то не бе чудо
Капине, да пусна и аз няколко теми за гробища, шъ ли ти стане по-добре
относно историите, които току разказваш, все са едни такива драматични - аз смъртта много трудно мога да я приема, но това, което осмислих до сега, е че в такъв момент, оставаш сам със себе си и с мъката си и се справяш както можеш с нея; на другите им е през оная, каквото и да ни се случи, животът продължава
туй куче не е ли било и на жена ти, бе, тя не го ли е обичала, ти нея сети ли се да я успокоиш
егатиму, толкоз рев
п.п. да не ти пиша и в другата тема, ама не проумявам кат е тъпо тук, кат е пълно с жалки хора, що щеш тук; наказваш ли ни; будната ни съвест ли си?
всичко това всъщност не са въпроси, не се мори да ми отговаряш
Knowing others is intelligence; knowing yourself is true wisdom. Mastering others is strength; mastering yourself is true power.