вижте кво намерих от Пенчо, еротичен разказ, но от клуб Литература
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board= ... t=all&vc=1
Обещаната история на ритника
Пeнчo 3aeka (глупав оптимист)
Публикувано 08.08.05 18:24
Бързам да уточня, че моята история няма нищо общо с нашумелия през 30-те години на миналия век японски роман за забранената любов между беден момък и девойка от висшето общество, която го зарязва заради един богат дъртак. Просто се вдъхнових от края на романа – той, съкрушен от избора на любимата си, когато тя му връща годежния пръстен, купен с цената на много лишения, в израз на безкрайно отчаяние я сритва с всичка сила….. Тази сцена е увековечена в много творби на изобразителното изкуство, има даже паметник на ритника в един известен японски курорт – градчето Атами, където се предполага, че се е разиграла трагедията. Аз бях там и го видях с очите си. След време установих, че този подход към решаване на любовни драми битува и в днешно време.
Действието тук се развива през 90-те години на 20-ти век в Япония, в една типична фирма-гигант. Аз съм му неволен свидетел.
Тя – около 35 годишна, неомъжена, с всички перспективи да си остане стара мома, въпреки ефирната изтънченост, излъчваща се от цялото й същество. Той – току-що постъпил фрешман, едва ли имаше 27 години. Но беше красив дори по европейските стандарти за мъжка привлекателност. Тя бе натоварена със задачата да го въведе в работата и да му бъде нещо като временен наставник. По моя преценка, или шефът, който нареди така нещата, бе много глупав, създавайки с това назначение предпоставки за нарушаване на хармонията в колектива, или обратното – много прозорлив, ако целта му е била изиграе ролята на накодо (сватовник), или просто да разкара момичето от отдела си.
Първоначално комуникацията им се ограничаваше в протяжни, изпълнени с нескрит копнеж погледи. Той, заставайки до нея уж да пита нещо, редовно я събличаше мислено, фокусирайки се първо върху нежната извивка на врата й. Очите му педантично погалваха всеки квадратен сантиметър от кожата й, на което тя отвръщаше с едва доловимо мъркане. С всеки изминал ден разсъбличането ставаше все по-явно, а мъркането – все по-гърлено и звучно.
В офиса се ходеше по чехли. Минавайки покрай техния кюбикъл, често забелязвах, че и двамата са ги събули и са препрели пръстите на краката си под бюрата. Скоро направиха разместване така, че да могат да седят един срещу друг. Така не се налагаше да заемат странни пози за да използват долните си крайници за ласки.
Един път ги засякох в тоалетната. В Япония хората се притесняват от естествените звуци докато се облекчават, затова във всяка тоалетна има бутон за камуфлажен шум от пускане на вода. Използва се ако в съседната клетка има друг. В този случай ме смути честотата на натискане на бутона. В един от промеждутъците долових тих стон, последван от бавно свличане на тяло по стената. Загриза ме любопитство, и се наведох да погледна под преградната стена. Видях мъж, а около него, като ненаситни лиани, увити нейните бели боси крака. Миришеше на любов.
С течение на времето концентрацията на феромони в офиса стана толкова висока, че зарази и други индивиди. А по време на поредното пътешествие до едно живописно кътче в планината с минерален извор и прекрасна хижичка, където всяка година се провеждаше тридневно сплотяване на колектива, доби направо епидемичен характер.
Лековитият горещ басейн с чисто черна и непрозрачна вода се ползваше от жени и мъже заедно. Разговорите бяха оживени, но често прекъсвани от спотаени въздишки на облекчение. В контрастът между тъмната вода и белите гладки рамене на жените имаше някаква екзотична еротика, на която никой мъж не би устоял. Водата леко се поклащаше, сякаш в нея плуваха странни продълговати , почти митични същества.
И в средата на тази картинка, Тя в ужас осъзна, че мъжът зад нея не е Той! Защото Той стоеше пред нея, и я гледаше с невярващи очи. Тя внимателно се отлепи от тялото на другия, приближи се към Него и му прошепна нещо. Всички мълчаливо наблюдаваха. Той се изправи в цял ръст, погледна я отвисоко, и я изрита в гърдите. Водата от плиткото басейнче се разплиска от падащото й тяло, но тя не издаде и звук. Изправи се с невероятен финес, докосна с пръсти вкоравеното му лице и се оттегли.
Същата вечер в историята се разви по доста странен начин. ТЕ не се появиха на общата вечеря. Аз, понеже не ям сурова риба, първа се отправих към общата спалня. Там ги заварих, необлечени, седнали на меките футони, вплели пръсти на краката и ръцете си, да се съзерцават, целите облени в пот от усилието да не предприемат нещо по- решително. Въздухът просто вибрираше, сякаш всеки момент ще последва експлозия. Докато се съвзема и напусна сцената, нещото се случи. Бяха в пълен синхрон. После, без да забелязват моето присъствие, си удариха по един страховит шамар, размениха си няколко некрасиви епитета, облякоха си юкатите (юката – леко лятно кимоно, нещо като халат), и напуснаха стаята.
След тази случка атмосферата в офиса отново се изпълни със скука и рутина. Тя се отдаде на шефа (мъжът зад гърба й в басейна), а Той бе преместен в друг отдел.
Въпреки това, понякога в тоалетната чувах от съседната кабинка честичко натискане на бутона за камуфлажен шум…….
