Мо търкaля шaрени топчетa
по подa нa прaзнaтa стaя,
a смехът й зaпълвa всички пукнaтини по стените
мaзилкaтa се рони нa трохи,
които глaдните зa любов гълъби ще изкълвaт,
докaто очите нa Мо рисувaт отворен прозорец
и зaвеси от нaкaцaли пеперуди.
Мо имa зелени очи,
кaто четирилистни детелини.
Когaто Мо плaче, хълмa отвъд прозорецa стaвa зелен
от сълзи,
зaщото Мо имa зелени очи.
Мо изсипвa шaрени топчетa,
шaрени топчетa – мaлки пaдaщи звезди,
и те пaдaйки облaдaвaт тишинaтa нa Мо.
Мо търкaля шaрени топчетa
по подa нa бялaтa стaя
припявa тихичко и шепне, шепне, шепне...,
и все още не знaе, че от този шепот
се въртят плaнетите.
Елена Коцева
Мо
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
И аз така си го представих. Взех да мисля за мойте лапешори. Бе днеска беше бая крейзи ден тука, интересно през всичките тези часове, от сутринта, от 8 часа, досега чак как е минал техният ден. Крейзи ли е бил? Моя голям Терминатор вдигнал ли е ръце в знак за победа. Едната му е счупена, но това не му пречи. Въобще не забелязва, забравям -вика- и тичам. Бе ше паднеш, бе маймуно! Как ще се опреш ако залитнеш? Къде си тръгнал мач да играеш, хем по стълбището на кооперацията даже?! "Забравих!" Забравил бил, че му е счупена ръката!
Идея си нямам какво са правили и дали са се смели или плакали за цял един грамаден, грамадански ден.
Малкия сутринта върза майка си на фльонга защото имаше абсолютно точна идея с какво иска да отиде на детска градина. И това, кое трябваше да се глади, и кой за къде бърза, нямаше абсолютно никакво значение. Даже не знам дали все пак неговото е станало. А! "Не знам" Много добре знам. Твърдо е като камъче тва малкото. Вчера, като влизал в ДГ, след едноседмично отсъствие, вдигнал и двете си ръце в приветствие. Се едно Тато навремето, на трибуната. Поздравява човека "Ето ме, бе! Споко, тука съм, не страдайте!"
Живеят без мене! Много нечестно ми се струва! Искам да участвам и аз?
Идея си нямам какво са правили и дали са се смели или плакали за цял един грамаден, грамадански ден.
Малкия сутринта върза майка си на фльонга защото имаше абсолютно точна идея с какво иска да отиде на детска градина. И това, кое трябваше да се глади, и кой за къде бърза, нямаше абсолютно никакво значение. Даже не знам дали все пак неговото е станало. А! "Не знам" Много добре знам. Твърдо е като камъче тва малкото. Вчера, като влизал в ДГ, след едноседмично отсъствие, вдигнал и двете си ръце в приветствие. Се едно Тато навремето, на трибуната. Поздравява човека "Ето ме, бе! Споко, тука съм, не страдайте!"
Живеят без мене! Много нечестно ми се струва! Искам да участвам и аз?
Концепцията, че светът може и си кюта без теб/мен е кофти, но за жалост - напълно валидна. Поради което трябва да се унищожава повече ЧВ и СС, като може да се мези със суджуче...
Абе я кажете познавате ли майстор на отворени камини (и такива с камера)?
Абе я кажете познавате ли майстор на отворени камини (и такива с камера)?
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
- Green Light
- Мнения: 13475
- Регистриран на: 22.09.06, 21:57
Тцъ! Само знам, че искат майка си и баща си, френд, та- моите съболезнования!ELBI написа:Концепцията, че светът може и си кюта без теб/мен е кофти, но за жалост - напълно валидна. Поради което трябва да се унищожава повече ЧВ и СС, като може да се мези със суджуче...
Абе я кажете познавате ли майстор на отворени камини (и такива с камера)?
точно така - за една ш**ана изолация - 2-3 бона...Green Light написа:Тцъ! Само знам, че искат майка си и баща си, френд, та- моите съболезнования!ELBI написа:Концепцията, че светът може и си кюта без теб/мен е кофти, но за жалост - напълно валидна. Поради което трябва да се унищожава повече ЧВ и СС, като може да се мези със суджуче...
Абе я кажете познавате ли майстор на отворени камини (и такива с камера)?
криза, мриза, но всеки гледа само да те одруса, а не да свърши работа за някакви прилични пари. Баси услугите, баси майсторите, баси отношенията...
Life is not measured by the number of breaths we take, but by the moments that take our breath away.
- Dark Angel
- Мнения: 11051
- Регистриран на: 23.09.06, 09:53
- Местоположение: The World
Абе, Грийни, да не им е уроки на твой Терминаторчета, ама трябва да вземете сериозно мерки в посока "защитена среда"... Нещо изолация на стени с дунапрен.. такива работиGreen Light написа: Живеят без мене! Много нечестно ми се струва! Искам да участвам и аз?
слънчевият часовник се опитваше да догони времето
към 5 и нещо
следобед
а в сянката на стрелката му се свиваше кафене с 3 маси
10 стола
2 чаши кафе
и 1 влюбена двойка
гълъби
Mo разтвори длани
и той видя реките които тръгваха от тях
множество малки поточета - йероглифи
които чертаеха пътят на Мо
(как искаше да начертае един, водещ към него)
капак от прозорец с нарисувани слънчогледи
подпираше вратата на каменна къща
а котката на перваза учудено гледаше
прането
закачено наопаки
Мо се усмихна
тъга оцветяваще усърдно очите му в кафяво
дълбоко и все по-тъмно
а Мо се усмихваше
искаше да му остави усмивката си
въпреки
тази
дълбоко кафява тъга
във
очите
малките улички криволичеха
и се преплитаха като кръвоносни съдове
пълни с живот
гълъбите мечтаеха за покриви
каменните кули спореха с облаците
за
гроздето
а ръцете на Мо търсеха мостове


към 5 и нещо
следобед
а в сянката на стрелката му се свиваше кафене с 3 маси
10 стола
2 чаши кафе
и 1 влюбена двойка
гълъби
Mo разтвори длани
и той видя реките които тръгваха от тях
множество малки поточета - йероглифи
които чертаеха пътят на Мо
(как искаше да начертае един, водещ към него)
капак от прозорец с нарисувани слънчогледи
подпираше вратата на каменна къща
а котката на перваза учудено гледаше
прането
закачено наопаки
Мо се усмихна
тъга оцветяваще усърдно очите му в кафяво
дълбоко и все по-тъмно
а Мо се усмихваше
искаше да му остави усмивката си
въпреки
тази
дълбоко кафява тъга
във
очите
малките улички криволичеха
и се преплитаха като кръвоносни съдове
пълни с живот
гълъбите мечтаеха за покриви
каменните кули спореха с облаците
за
гроздето
а ръцете на Мо търсеха мостове