Рових се и в библиотеките, в университетите, при поетите и философите, при теолозите, при психолозите...
Мислех че съм го намерила - сляла пръсти с пръстите на любимия. Мислех, че съм на вярна следа - че щастието е сега и път.
Когато в един миг... Останах безмълвна след като ГО чух. Виж тииии! Къде съм гледала толкова години!!!
Казаха го по телевизията:
Колбаси... "от щастливи прасета!"
Мамка му и прасе! Аз цял живот бродя, а някакви прасета, които не са прочели и "Les Passions de l'âme" на Декарт, знаят какво е щастие и правят салами...
Което ме подсеща за един виц.
Едно прасе отишло на врачка, тя гледа чашата и нарежда:
"Чака те щастлив живот, многобройна челяд, изобилие от храна... е, има едни мааааалки неприятности по Коледа, но като цяло хубава ти е чашата."
Нещо ме е хванала логореята. Случва се, когато имам много неотложни неща за вършене.
Наздраве!