Вчера моят синковец навърши години за издаване на лична карта. Станал е по-висок от баща си, вече изкарва достатъчно да се издържа сам. Двете годинки до пълнолетие ще излетят преди да сме се усетили. Ще напусне България завинаги. Сигурно ще си идва от време на време, защото пъпа му е хвърлен в Южния парк. До сега центърът на живота ни, смисълът му беше да отгледаме човек и да му дадем шанс да се разкара от тази мизерна държава, в която няма нищо нормално и логично. Същите цели са имали и родителите ми. Сега и аз. Е не звучи ли абсурдно? Две поколения да се мъчат да изселят родата. Защото няма начин да превърнем тукашната среда в нещо поносимо. А защо няма начин? Защото искаме да го направим с демократични средства, с гласуване. Но съмишлениците са малко, а безхаберните – много. Отвсякъде погледнато сме МАЛЦИНСТВО. Уж политическо, но според мен определението е грешно. Ние сме ЕТНИЧЕСКО малцинство, състоящо се от хора (homo sapiens) с инициативи, идеи и интелект около и над средното ниво, които са в състояние да се грижат сами за себе си и да се отнасят отговорно към жизнената си среда. Самоопределението на малцинството няма нищо общо с националната принадлежност, а с моралните ценности.
За разлика от етническото болшинство. То се състои от комунисти, мафиоти, криминализирани типове, тарикати, новобогаташи, мързеливци, некадърници, хора неспособни да поемат съдбите си в свои ръце, тоест откровени глупаци и техните издънки. Културата, която ги обединява и обособява като етнос я определям като чиста проба снобизъм в комбинация с чалга и потребителски материализъм.
В политиката малцинството не е представено. Никак. Време е това да се промени. Имам идея да основа някакъв вид политическа формация, чиято функция ще бъде защита на малцинствения етнос. Ето как ще осмисля живота си! Ще я кръстя „ Кауза Куази Пердута”. Ако потръгне, може да сменя заглавието.
Та, които се считат от малцинството, да викнат тук. Да видим първо колко сме. Членски внос после ще събирам.
Ако се разболееш и до два месеца не умреш, значи ще живееш.
